Решение № 6886 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2021 г.

Решение № 6886 от 8.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Уиндхопър"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Авицена"№ 40, ет. 3, ап. 5 против Решение № 349 от 19.01.2021 г. по адм. д. № 8984/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение №ВА-25/ПР/2020 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Варна /РИОСВ–Варна/ за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с което се разпорежда да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение "Промяна в техническите характеристики на ветрогенератор" в ПИ с идентификатор № 35064.22.46 по КККР в землището на гр. Каварна. В касационната жалба се излагат доводи за пороци на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че заявените с инвестиционното предложение /ИП/ изменения на параметрите на ветрогенератора не водят до съществена промяна на вече одобрените от ответника с Решение № 160-ПР/2005 г. параметри на същия генератор. Сочи, че изложените от съда мотиви се основават на вероятности по отношение на недопустимостта и незаконосъобразността на поисканите изменения на инвестиционното предложение, както и във връзка с констатациите за вероятното неблагоприятно въздействие на предложението в съчетание с други такива, оказващи отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Излагат се оплаквания за необсъждане от съда на доводите на страните и събраните по делото доказателства. Навеждат се аргументи за неотносимост към спора на посоченото в оспорения съдебен акт Решение от 14.01.2016 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-141/14. При постановяване на процесното решение да се извърши оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ не са взети предвид представеният от касатора анализ на кумулативното въздействие на територията с елементи на ИП, както и становището на РЗИ – Добрич за липса на вероятност за неблагоприятно въздействие на ИП върху жизнената среда и здравето на хората. Сочи се, че с оглед съдържащата се в § 1, т. 30 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ дефиниция за "решение по ОВОС", неправилно при преценката на административния орган не е отчетен фактът за липса на постъпили становища и възражения от заинтересовани граждани и/или организации срещу реализацията на ИП. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото. Ответникът - директорът на РИОСВ - Варна, в молба с характер на писмена защита по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение №ВА-25/ПР/2020 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 2, ал. 3 и ал. 6 ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, чл. 40, ал. 5 във връзка с ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата за ОС/, представена писмена документация от възложителя "Уиндхопър"ЕООД по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС и по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС, становище на РЗИ - Добрич, е решено да се извърши ОВОС на инвестиционното предложение за "Промяна в техническите характеристики на един ветрогенератор" в ПИ с идентификатор № 35064.22.46 по КККР в землището на град Каварна, община Каварна, област Добрич, реализацията на което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. От фактическа страна е установено, че през 2005 г. дружеството "Уиндхопър"ЕООД е инициирало като възложител пред директора на РИОСВ-Варна процедура с ИП "Изграждане на 2 броя ветрогенератори", като проведената процедура за преценяване необходимостта от извършване оценка на въздействието върху околната среда е приключила с постановено решение № 160/ПР/2005 г., с характер да не се извършва ОВОС. Впоследствие, с писмо № 26-00-5779/3/19.11.2008 г. на директора на РИОСВ - Варна е прието, че промяната на броя ветрогенератори и изменението на техническите му характеристики не променя обстоятелствата, при които е издадено решение № 160/ПР/2005 г. на директора на РИОСВ-Варна за преценяване необходимостта от ОВОС, поради което не е необходимо провеждането на нова процедура по реда на Глава шеста от ЗООС. С подадено от касатора Уведомление за ИП № 26-00-5779 (А1)/31.05.2019 г. за "Промяна в техническите характеристики на ветрогенератор в ПИ 35064.22.46 – собственост на заявителя, в землището на гр. Каварна, са въведени нови показатели на ИП – поставяне на един ветрогенератор с увеличени показатели за височина, дължина на витла и мощност и с променени строителни параметри на постамента му. Административният орган е уведомил "Уиндхопър"ЕООД за необходимостта от цялостно преработване на информацията, с цел привеждане на ИП в съответствие със законовите изисквания, съобразно Приложение № 2 към чл. 6 от НУРИОВОС. С постъпило искане от касатора на 11.09.2019 г. се представят нови параметри за ветрогенератора: височината на кулата от 90 се променя на 110 метра; диаметърът на ротора се променя на 110 метра; номинална мощност от 1 мВ се променя на З мВ., а на 15.10.2019 г. е допълнена исканата информация. Във връзка с инициираното административно производство, директорът на РЗИ - Добрич е депозирал становище, според което ИП не се отразява неблагоприятно върху жизнената среда и здравето на хората. Наличен е и предоставеният от община Каварна отговор за изпълнена процедура по чл. 6, ал. 10 от НУРИОВОС, като е посочено, че в законовия срок срещу ИП не са постъпвали становища и възражения от жители на общината. На 17.03.2020 г. ответникът издава решение №ВА-25/ПР/2020 г., съгласно което следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на ИП "Промяна в техническите характеристики на ветрогенератора в ПИ 35064.22.46. Административният орган е посочил, че ИП се намира в близост до защитени зони от екологичната мрежа "Натура 2000", поради което е приел, че реализацията на ИП има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Решението е обжалвано от касатора по предвидения административен ред, като с Решение № 69/09.06.2020 г. министърът на околната среда и водите е отхвърлил жалбата и е потвърдил решението на директора на РИОСВ – Варна, тъй като не е намерил основания да измени или отмени административния акт. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на РИОСВ–Варна е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 4 и чл. 6 от НУРИОВОС, като в достатъчна степен са осигурени публичност и достъп до информация за ИП в най-ранен етап, макар съдът да е направил извод, че не намира същите за задължителни за прилагане от страна на административния орган. Съдът е приел за правилни изложените от ответника мотиви в решение №ВА-25/ПР/2020 г., относно това, че предоставената от дружеството-възложител информация не е достатъчно обоснована и конкретизирана по определени пунктове, с оглед спецификите на ИП. Изложил е, че при издаването на първоначалното решение през 2005 г. не е съществувал "ефектът на натрупване на ИП", поради което не се е изисквала ОВОС, докато на по-късен етап (през 2019 г.), реализацията на процесното ИП - в съчетание с други такива, реализирани след 2005 г. инвестиционни предложения, би могло да доведе до отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Съдът е препратил към мотивите на административния орган относно извода, че поради липсата на извършена оценка за съвместимост по реда на Наредбата за ОС и мониторингово проучване на орнитофауната в района, от осъществяването на ИП вероятно могат да настъпят последици, засягащи негативно видовете, предмет на опазване в защитените зони, както и компонентите на околната среда, което би довело и до нарушаване на основните принципи на европейското законодателство в тази област. В заключение съдът е приел в решението си, че оспореният административен акт е съобразен с разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 2 ЗООС, която не изисква пълна категоричност, а само вероятност за значително отрицателно въздействие, поради което в конкретния случай е счел за обоснована преценката на ответника за необходимост от извършване на ОВОС. Решението е правилно. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за основаване констатациите на съда на вероятности по отношение на недопустимостта и незаконосъобразността на поисканите изменения на инвестиционното предложение на касатора. В обжалваното съдебното решение не се съдържат констатации на решаващия съд за незаконосъобразност, респ. недопустимост на поисканите от касатора изменения на ИП. Административното производство по издаване на оспореното пред АССГ Решение № ВА-25/ПР/2020 г. е свързано единствено с установяване необходимостта от извършване на ОВОС на ИП на касатора. Съдът е приел за законосъобразно установеното от ответника, че ИП представлява разширение на дейност по Приложение № 2 към ЗООС, което съгласно чл. 93, ал. 1, т. 2 ЗООС, подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. Административният орган е изследвал посочената необходимост въз основа на всеки от показателите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. Като правилно от съда е преценено заключението на директора на РИОСВ-Варна, че искането на дружеството-касатор е окомплектовано с изискуемите документи по НУРИОВОС и съдържа информация по всички точки от Приложение № 2 по чл. 6, ал. 6 от същата наредба, но предоставената информация не е достатъчно обоснована и конкретизирана, с оглед спецификите на конкретното ИП. Наличните по административната преписка доказателства не доказват касационното оплакване за липса на обсъждане на приложения от касатора анализ за кумулативното въздействие на територията. Видно от посоченото в буква "б" от част II "Резюме на инвестиционното предложение" (лист 60 по делото), от касатора е направен извод, че няма кумулиране с други предложения в района, без изобщо да е посочено какви конкретно са другите ИП в района и как непосредствено взаимодействат с обсъжданото предложение. В тази връзка решаващият съд правилно е приел въз основа на наличните по делото доказателства възраженията на ответника за изградени в периода 2003 г. – 2014 г. множество други ветрогенератори на територията на Община Каварна, които (в съвкупност с процесното ИП) могат да доведат до неприемливи кумулативни въздействия. Аргументирано е посочено защо е неотносимо твърдението на касатора, че тъй като през 2005 г. за първоначално заявеното негово ИП не е било необходимо извършване на ОВОС, то неясно защо сега е изискано извършването й, при заявената от касатора промяна на същото ИП. Съдът е отчел, че през 2005 г. не е съществувал описаният вече ефект на натрупването на ИП в региона, както и обстоятелството, че в решението на административния орган от 2005 г. е препоръчано изготвяне на предварително орнитологично изследване, без по делото да са налице данни такова да е извършено от касатора до момента. Резонно ответникът сочи в писмената си защита, че съгласно Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., при изграждане на нови ВЕИ следва да се съблюдават ограниченията за нови мощности в район с тристепенен цветови код при оценка на риска, какъвто е районът на община Каварна, където се намира ИП на касатора. С оглед на изложеното не следва да се приема доводът на касатора за необоснованост на извода на съда относно приетото в съдебното решение, че реализацията на ИП в съчетание с други такива, може да окаже отрицателно въздействие върху човешкото здраве, свързано със създаване на дискомфорт от шум, вибрации и промяна на изгледните характеристики на ландшафта и с риск от инциденти. Нещо повече, видно от споменатото по-горе резюме на ИП, самото дружеството-касатор изрично е посочило в буква "б", че "кумулиране с други подобни ИП" може да се разглежда и като въздействие върху птиците, тъй като територията за реализация на ИП е част от Виа Понтика - главен маршрут на миграция на птиците от Европа към Африка. На следващо място неоснователни са изложените от касатора оплаквания за необсъждане от съда на събраните по делото доказателства и доводите на страните, вкл. и на становището на РЗИ – Добрич и липсата на възражения и постъпили становища от заинтересовани граждани и/или организации срещу реализацията на ИП. Решаващият съд правилно е отбелязал, че при постановяване на решение по чл. 93 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, а съдът само проверява дали органът е разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на издадения административен акт. Както компетентният административен орган при постановяване на решение по чл. 93, ал. 3 ЗООС, така и съдът при преценката за законосъобразност на този акт, имат правомощието да преценят дали становището на съответната РЗИ, взето по чл. 7 от Наредбата за ОВОС, е обосновано и дали отговаря на изискванията за съдържание. В конкретния случай, в предоставеното от РЗИ – Добрич становище е взета предвид само предоставената от възложителя информация, която, както беше посочено по-горе, не съдържа данни за изградените в периода 2003 г. – 2014 г. множество други ветрогенератори на територията на Община Каварна, които (в съвкупност с процесното ИП) могат да доведат до неприемливи кумулативни въздействия. Прави впечатление, че в това становище се говори за "реализация на ИП", като не е обсъждан отделно процесът на изграждане на инвестиционното предложение от този на неговата експлоатация. В писмената си защита ответникът е посочил, че в ИП липсва анализ на въздействие от бъдещата дейност по компонент "атмосферен въздух" с прогноза на въздействие, както по време на строителство, така и по време на експлоатация, както и не са анализирани изискванията по Наредба № 14/2005 г. относно минимално разстояние до най-близкото населено място; ефектна изолация от шум, вибрации и инфразвук, начин на разполагане върху терена, изисквания по отношение на фундамента под съоръжението. В становището си РЗИ – Добрич не е приела безусловно, че няма вероятност за неблагоприятно въздействие на ИП, а е посочила изрично при спазването на какви условия може да се приеме, че такова ще липсва. В касационната жалба се излага твърдение, че съгласно § 1, т. 30 от ЗООС, при вземането на решение по оценка на въздействие върху околната среда следва да се отчете общественото мнение и изразените становища на засегнатата общественост, като в конкретния случай няма данни за постъпили възражения срещу ИП. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 7 от НУРИОВОС, компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС като взема предвид не само получените становища, констатации и резултати от консултации, а определя и степента на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на представената от възложителя информация по чл. 6 и критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. Правилно решаващият съд е преценил като обосновани мотивите, изложени от директора на РИОСВ–Варна в оспорения административен акт при изследване на всеки един от показателите по чл. 93, ал. 4 ЗООС. Преценката за въздействието върху защитени зони е елемент от преценката, която следва да бъде направена при вземането на решение относно необходимостта от изготвяне на ОВОС, предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от Наредбата за ОС и чл. 31, ал. 1, ал. 4 и ал. 8 от Закона за биологичното разнообразие. Административният орган е установил, че характерът, местоположението и начинът на реализиране на ИП би могло да попречи или увреди природни местообитания, популации и местообитания на защитени видове – предмет на обитаване на защитени зони от мрежата "НАТУРА 2000", които са в близост до мястото на реализация на ИП. Посочил е че е необходимо да се извърши прогноза и оценка на очакваните въздействия върху птиците и прилепите, преди експлоатацията на ИП, въз основа на конкретни резултати от проведен на територията на самата площадка едногодишен орнитомониторинг. Този извод обосновано е преценен от първоинстанционния съд като правилен. Видно от приетата като доказателство по делото Картова схема на зоната на мрежа "НАТУРА 2000" за землището на Каварна, имотът на касатора, предвиден за застрояване с ветрогенератора, е в непосредствена близост до защитената зона. Следователно не може да се приеме твърдението на касатора, че съдът не дава определение на понятието "непосредствена близост". В буква "б" от част II "Резюме на инвестиционното предложение" (гърба на лист 60 по делото, червената номерация) самият касатор признава, че територията на новия генератор се намира на около 6 км от морския бряг, което е периферията на миграционния път на птиците, като за видовете, които летят на височина по-ниска от 160 м, ще е налице отгонващ ефект от съществуващите и работещи ветрогенератори. Предвид вече изградените други ИП – монтирани ветрогенератори в района, същите, заедно с ИП на касатора, биха могли да окажат отрицателно въздействие върху активно летящите миграционни птици, свързано с намаляване на тяхната численост, както и да създадат миграционни бариери за орнитофауната. Както е установено от първоинстанционния съд, за ИП на касатора липсва оценка за съвместимост по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за ОС, както и препоръчаното от ответника орнитологично изследване. Фактът, че ИП се реализира върху терен на възложителя, който се намира в непосредствена близост (6 км) до защитени зони не представлява обстоятелство, което безспорно да изключва необходимостта от ОВОС, тъй като въздействието върху определени животински видове и други елементи от околната среда не е и не може да бъде ограничено в рамките на определена територия, какъвто е собственият на касатора терен. Именно за преценка значителността на такова отрицателно въздействие върху видовете и местообитанията им, директорът на РИОСВ–Варна е възприел необходимост от извършване на ОВОС в настоящия случай. Обосновано съдът е посочил, че нормата на 93, ал. 1, т. 2 ЗООС не изисква категоричност, а само вероятност за значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от ЗООС, "околна среда" е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческо наследство. Тази разпоредба съответства на политиката на Европейския съюз (чл. 191, параграф 2 ДФЕС) в областта на околната среда, която има за цел постигането на високо равнище на защита на околната среда. Както е посочил и решаващият съд, административният орган в настоящия случай е спазил основните принципи на Съюза, сред които е и принципът на предпазливостта. Според същия принцип - в случай дори на минимално съмнение за наличието на опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони и предмета им на опазване, целите на екологичната мрежа "Натура 2000" имат превес. В тази връзка не следва да се приема за основателен аргументът, изложен в касационната жалба относно неправилно прилагане на европейското законодателство, вкл. и решения на СЕС в областта на околната среда. Относимо е и цитираното от АССГ Решение на СЕС С-141/14 г., с което СЕС е установил, че Република България не изпълнява редица задължения, произтичащи от Директива 92/43/ЕИО за опазване природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици, като не е предотвратила влошаване на местообитанията им в защитените зони в близост до територията на ИП на касатора – "Калиакра", СЗЗ "Калиакра" и "Белите скали", вследствие експлоатацията на ВЕИ. Директивата за местообитанията изрично интегрира принципа на предпазливостта и прави възможно най-ефективно предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху целостта на защитените територии, в резултат на прилагането на планове и проекти. Следователно в обжалваното пред настоящата инстанция решение, съдът е извел фактическите си и правни изводи в съответствие с правната логика и тълкуване на материалния закон, като събраните по делото доказателства са обсъдени във връзка едни с други и поотделно. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а касационната жалба оставена без уважение като неоснователна. При този изход на спора на РИОСВ-Варна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение