Решение № 12813 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2016 г.

Решение № 12813 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3560/2016 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД със седалище в град Б. чрез адвокат Й. П. против решение № 254 от 13.01.2016 г. по адм. дело № 4652/2015 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № Ж-18 от 23.03.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране и са присъдени разноски. Правят се доводи за неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - П. С. Л. чрез процесуалния си представител също изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съгласно чл. 59, ал. 7 от общите условия, лицензиантът е задължен служебно да инициира производство по откриване на индивидуални партиди и служебно да разпредели между всички потребители натрупания дълг. Още повече, че по отношение на заявителя П. С. Л. са изпълнени всички предпоставки за откриване на индивидуална партида. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред комисията е по реда на чл. 142 и следващите от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в настоящото изложение "наредбата". Образувано е по жалба от 9.07.2014 г., подадена от П. С. Л. против ВиК - Б. В нея се сочи, че е собственик на апартамент в комплекс от затворен тип, в който отделните апартаменти имат индивидуални партиди, но всички са с титуляр - "Е. П. Е." ЕООД. Той е подавал заявление за промяна на титуляра на партидата, но то не е прието от лицензианта с обяснение, че поне 80% от собствениците трябва да подадат такива заявления. Твърди още, че част от собствениците са изплатили натрупания дълг на титуляра на партидата от 7550.45 лева. Поискал е комисията за задължи ВиК да разреши промяна на титулярите на партидите на апартаментите, независимо от броя собственици, подали такива заявления и да разпореди на оператора да върне заплатената сума. Към искането е приложил само нотариален акт за собственост на апартамент Б24 и касова бележка за платена сума от 7550.54 лева. В жалбата не се съдържат твърдения и не се прилагат доказателства, изискуеми по чл. 143, ал. 2 от наредбата, че е подавал жалба за тези действия до ВиК оператора. Комисията е изискала с писмо от 10.11.2014 г. от дружеството информация по посочените осем въпроса. Отговорите с приложени писмени доказателства са й предоставени на 12.11.2014 г. Въз основа на тях е изготвен доклад с проект на решение по чл. 145, ал. 1 от наредбата. Те са разгледани на заседание на 23.03.2015 г., обективирано в протокол № 55, на което е взето със седем гласа "за" и оспореното решение. С него операторът е задължен да предприеме действия за идентифициране на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с цел откриване на индивидуални партиди в целия затворен комплекс, включително и за откриване на индивидуална партида на жалбоподателя в срок до 30.09.2015 г. Регулаторният орган е приложил действащите от края на септември на 2014 г. общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - Б., одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР. Разгледал е уредените в тях правила за откриване на индивидуални партиди на отделните собственици и ползватели в сградите в режим на етажна собственост с цел справедливо отчитане и заплащане на консумираните от тях услуги. Посочил е затрудненията при откриване на такива партиди на собствениците в курортните комплекси за сезонно ползване, какъвто е "Слънчев бряг". Приел е обаче, че това не освобождава оператора от изпълнение на задължението по чл. 59, ал. 7 от общите условия. При тези данни по делото и доказателствата от приложената административна преписка, съдът на свой ред е приел, че общите условия по същността си са правила за предоставяне на услугата и подадената жалба е разгледана от комисията в допустимо проведено административно производство. Позовал се е на чл. 7, т. 3 от тях и е счел, че тя задължава безусловно оператора да открие индивидуални партиди на собствениците. Посочил е още, че правилото на чл. 59, ал. 7 от същите общи условия го задължава да инициира производство по откриване на индивидуални партиди и служебно да разпредели натрупания дълг. В тази връзка съдът е съобразил, че не всички собственици са осигурили достъп до жилищата за пломбиране на индивидуалните водомери и не са представили данни за титуляра на партидата, необходими за промяната. Това обаче не би съставлявало пречка, доколкото операторът разполага с точен опис на самостоятелните обекти и индивидуални абонатни номера. Напълно е игнорирал факта, че операторът не разполага с каквито и да било данни за собствениците на отделните обекти, дори в сграда "Б, където има апартамент П. С. Л. и е направил формален извод за законосъобразност на оспорения акт на КЕВР и липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК. При липса на необходимия анализ на фактите и приложимото право е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Неправилен е на първо място изводът на съда, че комисията при провеждане на производството е спазила административните правила. Видно от данните по делото, комисията е сезирана с жалба на потребител срещу В и К оператор, свързана с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Като такава жалбата попада в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т. 1 от наредбата и за нея изцяло важат правилата на ал. 4 и 5 от същата разпоредба. Това означава, че комисията разглежда жалбата ако тя е разгледана от съответното дружество и жалбоподателят не е удовлетворен от отговора по нея или не е получил такъв. Именно с цел проверка за спазването на нормативно уредената поредност, нормата на чл. 143, ал. 2 задължава жалбоподателя да приложи отговора на дружеството или други доказателства, че жалбата му е разгледана от оператора. В конкретния случай такива данни няма, нито се твърди, че П. С. Л. е подавал жалба до "В и К" Б. Д. подаденото от него заявление за промяна на партидата на л. 42 от делото е два месеца след подаването на жалбата - същата е подадена на 9.07.2014 г., а писмото до търговското дружество с приложено заявление за откриване на партида на ап. Б24 е от 12.09.2014 г. Още повече, че подаденото заявление не отговаря изобщо на изискванията от формална страна, посочени в чл. 59, ал. 7, т. 1 от общите условия. При това положение, комисията е била задължена да изпълни правилото на чл. 142, ал. 5 от наредбата и да изпрати самата жалба за разглеждане от съответното дружество, което да я разгледа и да уведоми за резултата жалбоподателя. Неправилен на следващо място е и изводът на съда за правилно приложение на материалния закон, доколкото комисията превратно е тълкувала общите условия и е задължила на основание чл. 59, ал. 7 от тях оператора да извърши действия за идентифициране на собствениците на самостоятелни обекти, каквото действие не е дори упоменато в която и да било разпоредба от общите условия. Неслучайно в писмената защита пред настоящата инстанция, КЕВР се опитва да преодолее погрешно даденото предписание, пояснявайки, че тя "не е освободила потребител от изпълнение на негово договорно задължение, а само е подтикнала оператора да извърши действие, което е нужно, за да започне описаната в чл. 59, ал. 7 поредица от непротиворечащи си, а насочени към обща цел действия, както от страна на оператора, така и от страната на потребителя". В диспозитива на административния акт, комисията не е "подтикнала" оператора, а му е дала задължително указание за предприемане на действия за идентифициране на собствениците, като му е определила и срок - 15.10.2015 г. Както комисията, така и съдът неправилно са изтълкували задължението на търговското дружество по чл. 7, т. 3 от общите условия. То е длъжно да открие индивидуални партиди на собствениците на водоснабдявани обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение при поискване. В нормата обаче изрично е записано, че освен поискването, трябва да са представени всички необходими документи и да са заплатени установените такси. В конкретния случай е установено, че се касае за обекти етажна собственост в комплекс от затворен тип. Още през 2005 г. по искане на инвеститора "Е. П. Е." ЕООД, който е и продавач на отделните апартаменти в сградите е монтиран централен водомер на водопроводното отклонение. Съгласно чл. 17, ал. 2 от общите условия, той има функциите на общ водомер. Поради това следващата ал. 3 задължава при сгради - етажна собственост, всеки потребител да постави индивидуален водомер, които да бъде пломбиран от В и К оператора за сметка на потребителя. За разлика от общия водомер, който операторът монтира, поддържа и контролира за своя сметка, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се извършва от и за сметка на потребителите - чл. 17, ал. 4. Монтирането на индивидуалните водомери е обусловено от необходимостта от отчитане на количествата питейна вода, уредено в раздел втори от общите условия. В чл. 22 е посочено, че отчитането става по водомера, монтиран на водопроводното отклонение и в имотите на потребителите. Изразходваната вода подлежи на разпределяне, като в чл. 25 са уредени различни хипотези: при монтирани индивидуални водомери то е въз основа на отчета за общия водомер и отчетите по индивидуалните такива. Когато проектираната инсталация не позволява монтиране на индивидуални измервателни уреди - разпределението се извършва съобразно броя на обитателите - ал. 4 на чл. 25. В настоящия случай от отговора на ВиК оператора и представеното заявление на л. 43 от делото се установява, че на 29.12.2010 г. инвеститорът е поискал откриване на 91 партиди за новомонтирани водомери, като с писмо от 28.12.2010 г. е поел ангажимент да осигури достъп до обектите. Приложен е и опис на индивидуалните обекти в комплекса, снабдени с водомери за разкриване на партиди и поставяне на пломби. На ръка е допълнено искането централният водомер да остане на името на инвеститора. В описа в табличен вид са отразени: номер на апартамента, етаж, квадратура, тип, номер на монтирания водомер, показание и номер на пломбата. Тези, на които не е вписан номер на пломбата са с отразяване, че това е невъзможно. Пломбите са поставени в присъствието на техник ВиК - К. Ч., който е записал, че при повреда смяната на водомерите е невъзможна. Датата на която е извършен монтажът и са проверени данните е 4.02.2011 г. В списъка за секция "В" на обекта е описан апартаментът, собственост на жалбоподателя пред КЕВР и по отношение на него забележки няма. Поради това той е поискал от ВиК оператора да открие партида за монтирания в апартамента му водомер на негово име. В същото време пред КЕВР е поискал да се задължи ВИК в най-кратки срокове да разреши промяна на титулярите на партидите, независимо от броя собственици, които са подали заявления за това. Вместо да се произнесе по това основно искане, комисията е правила общи разсъждения за проблемите при установяване на собствениците на отделни обекти в сградите в затворени комплекси от сезонен тип. Като краен резултат е издала задължително предписание на оператора за изпълняване на фактически действия по тяхното идентифициране, каквото не е предвидено никъде в общите условия и най-вече не отговаря на основния въпрос за административното производство - длъжен ли е операторът да открие индивидуални партиди само на част от собствениците, които са подали заявления за това, представили са необходимите документи и са заплатили дължимата за услугата такса? Документите за откриване на партида са описани в чл. 59, ал. 1 и 2 от общите условия - физическите лица, какъвто е П. С. Л. се идентифицират с трите имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция и телефон. ВиК дружеството открива партида с потребителски номер на потребителя след подаване на заявление по образец, /каквото не се съдържа по преписката пред оператора по отношение на инициатора на производството/. Спецификата при сградите в режим на етажна собственост с натрупан дълг по общия водомер е довела до специална уредба в ал. 7 на чл. 59 с нейните три точки. Нормата задължава оператора в такъв случай да инициира процедура по откриване на индивидуални партиди, но не го задължава да идентифицира потребителите. Съгласно т. 1 те са тези, които са длъжни да предоставят данни за собствениците на отделните обекти в сградата, брой на живущите, налични монтирани и пломбирани индивидуални водомери, както и данни за управител на етажната собственост и/или друго упълномощено от етажните собственици лице. Потребителите, в чиито имоти няма монтирани такива осигуряват техния монтаж, тестване и/или подмяна и пломбиране и предоставят необходимите документи. Едва след предоставянето на всички данни по т. 1 и 2 на ал. 7 на чл. 59, операторът открива индивидуални партиди и служебно разпределя натрупания дълг по общия водомер в съответствие с общите условия. Правилата, записани в тях, са одобрени от КЕВР, като регулаторен орган и са задължителни за прилагане от ВиК оператора, потребителите и самата комисия. Никъде в тях не е предвидено операторът сам да идентифицира потребителите, доколкото е тяхно задължението да се идентифицират с данните по чл. 59, ал. 1 и ал. 7, т. 1 от общите условия. Инициирането на производството следва да се тълкува, като уведомление за започването му, а не като задължително събиране на данни за собствениците на отделните обекти от страна на оператора. Така извършеният цялостен анализ на фактите по делото и приложимата правна уредба води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт на регулаторния орган, поради нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 142 от Наредба № 3/2013 г. и неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел същия за законосъобразен, първоинстанционният съд на свой ред е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон. Същото ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отмяна на акта на комисията и връщане на преписката за ново произнасяне. Разноски в полза на касационния жалбоподател не се присъждат, тъй като не са поискани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение