Решение № 67 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2019 г.
ВАСVI отделение06.01.2020 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33 от 01.02.2019 г., постановено по административно дело № 690/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. ОСЪЖДА Г. Шопов, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], [улица], да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева разноски за осъществената в касационното производство защита от юрисконсулт. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 67 от 6.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 33 от 01.02.2019 г., постановено по административно дело № 690/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, е: 1) отхвърлено оспорването на Г. Шопов от [населено място] против решение № 1012-26-142-1 от 04.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № [ЕГН]/№ 35/, прот. №N 01166 от 30.04.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково; 2) осъден Г. Шопов да заплати на ТП на НОИ – Хасково разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Г. Шопов, действащ чрез повереника адвокат Челебиев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ – Хасково, и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Хасково, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Запрянова, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, като навежда доводи за правилност на обжалваното с нея съдебно решение. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд като правилно да се потвърди. Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса, която не е спорна и между страните. С процесното разпореждане от 30.04.2018 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – Хасково от 04.07.2018 г., ръководителят на пенсионното осигуряване на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС (Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж) е изменил в действителен размер отпуснатата на Г. Шопов първоначално в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е атакувано от Шопов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган с оплакване, че неправилно е определен размера на индивидуалния коефициент за изчисляване на действителния размер на пенсията. При осъществения административен контрол ръководителят на ТП на НОИ – Хасково не е уважил сезиралата го жалба, като е обосновал теза, че при определяне на размера на пенсията пенсионноосигурителния орган е изчислил коректно индивидуалният коефициент на Шопов. За да приеме жалбата на Г. Шопов против решението на директора на ТП на НОИ за неоснователна, административният съд е аргументирал теза за неговата законосъобразност като издадено от компетентен орган в изискуемата от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Хасковския административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. В съответствие с данните по делото и приложимият нормативен регламент съдът е приел за установено, че административният орган е определил съдържанието на процесното пенсионно право съобразно доказателствата и установения в чл. 70 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията. Продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на Шопов са безспорно установени. Индивидуалният коефициент на лицето е определен съгласно приложимите разпоредби на чл. 70 от КСО, при което е изчислен правилно размерът на пенсията в реалния й размер, предвид наличните документи в пенсионната преписка за осигурителен доход и в съответствие с продължителността на признатия и доказан осигурителен стаж. Пенсионноосигурителния орган не е имал основание да определи друг размер на индивидуалния коефициент и съответно на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на осигурителния доход, установен с надлежни документи по смисъла на чл. 40, ал. 2 от НПОС, чиято материална доказателствена сила не е оборена. В този смисъл, противно на твърдяното в касационната жалба, постановеното съдебно решение е в пълно съответствие с мотивите на решение № 281/08.11.2016 г. по административно дело № 268/2016 г. на Административен съд – Хасково, оставено в сила с решение № 3812/26.03.2018 г. по административно дело № 13728/2016 г. на ВАС, шесто отделение. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,