Решение № 509 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1700/2013 г.

Решение № 509 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1700/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК.

Образувано е по искане, озаглавено "молба", депозирано лично от осъдения В. М. В. за възобновяване на нохд 559/2011 г. на РС-Берковица и отмяна на постановената от него присъда в частта относно извършената кумулация на наказанията, наложени на В. по това дело и по предходни присъди.

От съображенията, изложени доста общо в искането / че при правилна кумулация на наказанията лишаване от свобода и пробация по влезли в сила присъди, осъденият вече би трябвало да е изтърпял наказанието лишаване от свобода, както и, че РС-Берковица неправилно не е зачел както предварителния арест на В. В., така и изтърпяното от него наказание пробация при изпълнение на наказанието лишаване от свобода/ може да се извлече касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, служебно назначеният адвокат на осъдения моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, посочвайки, че в присъдата си РС-Берковица не е приспаднал от наложеното общо наказание изтърпяното наказание пробация.

Представителят на ВКП счита искането на осъдения за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице законовите основания за възобновяване на делото.

Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване, направено от осъдения е процесуално допустимо, доколкото има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената от РС-Берковица присъда по нохд 559/2011 г. е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред . Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:

С присъда от 17.01.2012 г., постановена по нохд 559/2011 г., РС-Берковица е признал подсъдимия В. М. В. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, за което му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието, наложено по присъда по нохд 3641/2007 г. на СГС, влязла в законна сила на 10.12.2008 г., а именно две години и десет месеца лишаване от свобода. Със същата присъда на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК на подсъдимия В. е било наложено едно общо и най тежко наказание, измежду наказанията, участващи в съответната група, както следва:

Първа група: наказанията, наложени по присъди по нохд 745/2010 г. на РС-Видин и по нохд 1503/2009 г. на РС-Видин, за които е определено едно общо най-тежко наказание пробация със следните пробационни мерки-"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години и 200 часа "безвъзмезден труд в полза на обществото" за срок от две календарни години;

Втора група: наказанията, наложени с присъди по нохд 142/2011 г. на РС-Видин и по нохд 374/2011 г. по описа на РС-Видин, като е определено най-тежкото измежду тях, а именно пробация със следните пробационни мерки- "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години и 300 часа "безвъзмезден труд в полза на обществото" за срок от три календарни години;

Трета група: наказанията, наложени по нохд 1348/2011 г. на РС-Видин и по настоящето дело /нохд 559/2011 г. на РС-Берковица/, като е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно три месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Постановено е наказанията по нохд 601/99 г. на РС-Видин, нохд 1122/07 г. на РС-Видин и по нохд 1218/09 г. на РС-Видин да се изтърпят отделно.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК е приспаднато от определените по-горе общи наказания във всички групи изтърпяното изцяло или отчасти наказание пробация. С решение от 21.06.2012 г., постановено по внохд 29/2012 г., ОС-Монтана е потвърдила първоинстанционната присъда по нохд 559/2011 г. на РС-Берковица.

С решение № 537 от 04.12.2012 г. на ВКС, I н. о., постановено по н. д. 1795/2012 г. е отменено по реда на възобновяването на наказателни дела влязлото в сила въззивно решение по внохд 29/12 г. на ОС-Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

След възобновяването на наказателното дело, с решение от 21.03.2013 г. на ОС-Монтана, постановено по внохд 216/2012 г. отново е потвърдена присъда от 17.01.2012 г. по нохд 559/2011 г. на РС-Берковица.

Към момента на постановяване на присъдата по нохд 559/2011 г., РС-Берковица е разполагал с всички данни, касаещи съдебното минало на В. В., поради което е изпълнил принципните си задължения за служебна проверка дали деянията по предходните осъждания на подсъдимия се намират в съвкупност, респективно в рецидив, както помежду си, така и с деянието, предмет на разглеждане в производството пред него, която проверка е била обективирана в съдебния му акт. Всъщност решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при които някой от деянията са се намирали в условията на съвкупност, а други на рецидив, поради което единно групиране на наказанията по всички осъждания не е било възможно. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК и при установяване на тяхното наличие да се избере най-благоприятния за осъдения вариант на кумулиране на наказанията.

В. В. е осъждан многократно, както следва:

• с присъда, постановена по нохд 1122/2007 г. на РС-Видин, влязла в сила на 25.01.2008 г. за престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на 27.12.2005 г. -27.01.2006 г. му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години и "безвъзмезден труд в полза на обществото"общо 200 часа за срок от две последователни календарни години;

• с присъда по нохд 3641/2007 г. на СГС, влязла в сила на 10.12.2008 г., на основание чл. 23, ал. 1 от НК за престъпления по чл. 212, ал. 4 от НК и по чл. 316 във вр. с чл. 308 от НК, извършени на 6.11.2006 г. му е наложено едно общо и най-тежко наказание, а именно две години и десет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е били отложено за срок от пет години.;

• със споразумение по нохд 1218/2009 г. на РС-Видин, влязло в сила на 20.10.2009 г., за престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, извършено на 7.09.2009 г. е осъден на наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от седем месеца, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от седем месеца;

• с присъда по нохд 745/2010 г. на РС-Видин, влязла в сила на 3.11.2010 г. за извършено на 20.01.2010 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е осъден на наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от две години;

• с присъда, постановена по нохд 1503/09 г. на РС-Видин, влязла в сила на 2.02.2011 г. за извършено престъпление през месец август 2005 г. по чл. 209, ал. 1 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от шест месеца;

• със споразумение по нохд 142/2011 г., влязло в сила на 3.05.2001 г. за извършено на 13.11.2011 г. престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК ме е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 300 часа годишно за срок от три поредни години;

• със споразумение по нохд 1348/2011 г., влязло в сила на 19.09.2011 г. на РС-Видин, за извършено на 31.08.2011 г. деяние по чл. 343в ал. 2 от НК му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки -"задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от три години, два пъти седмично, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от три години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за срок от три .

Съгласно трайната съдебна практика / Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС; Р 11/87 г. по н. д. 3/87 г. на ОСНК; Р 562/82 г. по н. д. 601/82 г. на II н. о. на ВС/, когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се налага общо наказание за съвкупността по онези присъди, по които са налице условията за това и то в най-благоприятното за осъдения съчетание, като се има предвид размерът на наложеното общо наказание, и наказанието, което следва да се търпи отделно. В конкретния случай, РС-Берковица не е установил всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на В. В., след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, като по този начин е допуснал нарушение на закона. Извън направеното от съда обособяване, а именно група, обхващаща присъди по нохд 142/2011 г. и по нохд 374/11 г. с общо наказание пробация /с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години и 300 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от три календарни години/ и група, включваща присъди по нохд 1348/2011 г. и 559/2011 г. / с общо наказание три месеца лишаване от свобода/, е възможна и друга съвкупност, а именно по нохд 1122/2007 г. на РС-Видин, по нохд 3641/07 г. на СГС и по нохд 1503/09 г. на РС-Видин, с общо най-тежко наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода. С обособяването на тази група, единствените наказания, които следва да се изтърпят отделно са тези по нохд 1218/09 г. на РС-Видин с наложено наказание пробация /задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца -два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца/ и по нохд 745/10 г. на РС-Видин, по което наложеното наказание е също пробация / задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото 200 часа годишно за срок от две години/, тъй като деянията по тези две присъди не са в условията на реална съвкупност помежду си, а и същите не биха могли да бъдат включени в която и да е било от посочените по-горе три групи, доколкото не са налице основанията на чл. 25 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК за тях. Наред с това, следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е бил длъжен първо да прецени дали деянието по активираната от него по чл. 68, ал. 1 от НК присъда /нохд 3641/97 г./ е в съвкупност с някое от деянията по останалите осъждания на В. и ако констатира такава, да я обособи /в случая, както беше посочено и по-горе такава съвкупност е налице/, като едва след това извърши преценка относно приложението на чл. 66, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 от НК, съобразявайки се с обстоятелството, че независимо, че една от присъдите в съвкупността е условна, с факта на групиране и наличието на рецидив по отношение на нея, приложението на чл. 66 от НК изгубва самостоятелното си значение, съответно, евентуалното приложение на чл. 68, ал. 1 от НК би било незаконосъобразно /Р 475/2003 г. по н. д. 284/2003 г. на I н. о. ВКС, Р № 4/2007 г. по н. д. 664/06 г. на I н. о. на ВКС/.

Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на производството и отмяна на присъдата на РС-Берковица в частта относно приложението на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, както и относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК/независимо от липсата на подобно искане от страна на осъдения, тъй като преценката за приложението на тази разпоредба е свързана с правилната и законосъобразна преценка за приложимостта на чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК/, както и на въззивното решението на ОС-Монтана, в частта му, в която е била потвърдена присъдата по нохд 559/2011 г. относно направената кумулация и приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Берковица в производство по чл. 306 от НПК за пълно и законосъобразно кумулиране на наказанията, наложени на В. В. по влезлите в сила присъди. Независимо от обстоятелството, че по реда на чл. 417 от НПК прокурорът би могъл да приспадне при изпълнение на наказанието лишаване от свобода или пробация времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, то при разглеждане на делото в производството по чл. 306 от НПК, решаващият съд следва да съобрази всички данни, имащи отношение към разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и 3 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховият касационен съд, Трето наказателно отделение