Решение № 306 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5835/2007 г.

Решение № 306 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5835/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационни жалби на М. Н. Р., град С., подадена от пълномощника и адвокат М, и на В. Д. Б., град С., срещу въззивно решение от 11.01.2007 г. по гр. дело № 471/2006 г. на Сливенския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касаторите въззивният съд неправилно е приел, че искът по чл. 66, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 33 ЗС е основателен. Това е така, защото процесният офис се намира в сграда - етажна собственост и продавачът на отделен обект в такава сграда не е длъжен да се съобразява с разпоредбите на чл. 33 ЗС и да го предлага за купуване най-напред на собствениците на други обекти в сградата или на земята под сградата. Ответникът по касационните жалби Д. Т. Т., град С., не е заявил становище по жалбата. Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Относно основателността на жалбите, Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Сливенският окръжен съд е оставил в сила решение № 1075/17.02.2006 г. по гр. дело № 699/2005 г. на Сливенския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на М. Н. Р. и В. Д. Б., че Д. Т. Т. има право да изкупи офис със застроена площ 42 кв. м., заедно с прилежащ кухненски бокс, сервизно помещение и стълбище, представляващ самостоятелен обект, находящ се в сутеренния етаж на двуетажна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот VI-5656 в кв.286, бул. "Ц" № 44а по плана на град С. и е осъден Д. Т. Т. да заплати на М. Н. Р. сумата 5 000 лв., представляваща цена на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 88, том ХХV, дело № 5685/2004 г. по описа на службата по вписвания на Сливенския районен съд. Въззивният съд е приел, че ищецът като собственик на земята, върху която е изграден офисът, има право на изкупуване по чл. 66, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 33 ЗС. Безспорно е установено по делото, че ищецът е собственик на поземлен имот VI-5656 в кв.286, бул. "Ц" № 44а по плана на град С., върху който има построена двуетажна жилищна сграда. В тази сграда - етажна собственост процесният офис е самостоятелен обект. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 66, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 33 ЗС. Разпоредбите на чл. 33 ЗС не намират приложение при продажба на самостоятелни имоти в етажна собственост. Последната по своята същност е отделна собственост. Това е посочено изрично в разпоредбата на чл. 37 ЗС. При етажната собственост отделни собственици притежават етажи или части от етажи, а общите части имат акцесорен характер и затова не може по право правилата за съсобствеността, каквито съдържат разпоредбите на чл. 33 ЗС, да намерят приложение за нея. Там, където разпоредбите на чл. 33 ЗС следва да намерят приложение извън съсобствеността, както е при суперфицията, има изрично препращане /чл. 66 ЗС/. Ето защо при продажба на етажна собственост изкупуване по чл. 33 ЗС не се допуска. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът за изкупуване следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касаторите трябва да бъдат присъдени деловодни разноски общо в размер на 476.34 лв. Сумата от 630 лв. само уговорена като адвокатски възнаграждения по договори за правна защита от 6.06.2005 г. и 22.02.2007 г., но неизплатена, не следва да се присъжда. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.