Решение № 589 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2015 г.

Решение № 589 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител юрк. А. Иванова, против решение № 550 от 19.12.2014 г., постановено по адм. д. № 476/2014 г по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност и се иска отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата против оспорения административен акт. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - ЕТ "ДИДАС-МБ-ДИМИТЪР БОЧЕВ", чрез адв. Н. Бончев, с писмена защита и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. С обжалваното решение Административният съд - Велико Търново е отменил по жалбата на ЕТ "ДИДАС-МБ-ДИМИТЪР БОЧЕВ" уведомително писмо (УП) за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., изх. № 01-6500/1660 от 28.02.2014 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С обжалваното писмо, заявителят ЕТ "Дидас-МБ-Димитър Бочев" не е одобрен за подпомагане по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите". Фактическите констатации в УП са, че в представения петгодишен план от 13.03.2013 г. на 4 от заявените парцели се повтарят еднакви земеделски култури през всяка от петте години на плана, което представлявало една ротация на култури, която формира едно сеитбооборотно поле, други два заявени парцела по идентичен начин формират второ сеитбооборотно поле, а един парцел представлява трета ротация на земеделски култури, която формира трето сеитбооборотно поле. Прието е, че представеният план отразява грипозно сеитбообръщение, а не минимум четириполно, каквото се изисква по чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 58, т. 6, б."а" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-20013 г. (наричана за краткост по-долу Наредбата). Съдът е отменил УП, приемайки, че при издаването му, административният орган е нарушил административно-производствените правила и неправилно е приложил материалния закон. Съдът е изразил в мотивите си становище и относно валидността на оспорения акт, като е посочил, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Посочена е Заповед № 03-РО/2866 от 12.11.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, съгласно която на осн. чл. 20, ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и на основание решение на УС на ДФЗ, взето с Протокол № 54 от заседание на УС, състояло се на 7.11.2013 г., на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, вкл. и уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие площи, животни или пчелни семейства по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е приел, че е спазено изискването за форма на административния акт. Приел е, че административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал служебно относимите към спора доказателства. Съдът е приел, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не се е съобразил с оригиналния план на жалбоподателя. В хода на съдебното производство, съдът е допуснал съдебно-агротехническа експертиза, чието заключение е възприел изцяло като компетентно и обективно. Съдът е възприел констатациите на вещото лице, че в различните полета може да има едни и същи култури, всяко поле е само за себе си и редуването на културите, няма нищо общо с това, че те не могат да бъдат обобщени в едно. Съдът е възприел и теоретично обоснованата констатация на вещото лице, че полетата са константна величина, на което противоречи схващането на ДФЗ за обединяването на участъци земя върху които има едни и същи култури, независимо, че не са физически свързани и фактически се намират на различни места, както и че всеки физически блок се характеризира с определен почвен тип, преобладаваща категория на земята, съдържание на органично вещество в почвата, въз основа на които съобразно Наредбата се изготвя план за балансирано торене за всеки блок, респ. поле поотделно. Съдът е възприел крайния извод на експерта, че планът за въвеждане на сеитбообръщението, представен със заявлението на жалбоподателя включва минимум четириполно сеитбообръщение с ротация на културите за пет години. По тези съображения, административният съд е приел, че с отказа си административният орган е приложил неправилно материалния закон. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява, че административният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 47 от Наредбата. Направлението по което е издаден отказа за подпомагане, е с наименование "Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите". Съобразно чл. 2 от Наредбата дейността по прилагането на това направление е агроекологична и има за цел опазването на почвата. В т. 6 от § 1 от ДР на Наредбата е дадено определение на "Сеитбообръщение". Сеитбообръщението е дефинирано и в Регламент (ЕО) № 1200/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО)№ 1166/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи по отношение на коефициентите за животински единици и дефинициите за характеристиките. Според дефиницията в Регламента, която е по-подробна, поради което и по-ясна, сеитбообръщението е практика на годишно редуване на отглежданите култури на дадено поле по планирана схема или поредица през последователни стопански години, така че на едно поле да не со отглеждат без прекъсване едни и същи видове култури. В Наредбата няма определение за поле на сеитбообръщение, но с оглед заложената цел на тази агроекологична дейност следва, че индивидуализиращият признак за отделно поле в рамките на многополно сеитбообръщение е характеристиката на почвата в него, а не планираното засаждане на съответни култури и тяхната ротация. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като обоснован и правилен извода на административния съд, че планът за въвеждането на сеитбообращението, представен от жалбоподателя със заявлението му отговаря на изискването на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Независимо обаче от направения от съда правилен извод по приложението на чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредбата, постановеното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на извода му, че УП е издадено от компетентен орган. Административният съд при преценката относно валидността на обжалваното УП се е позовал на заповед, която не се намира по делото. По този начин е останал неизяснен въпросът, дали зам. изп. директор на ДФЗ, издал обжалваното УП е действал при условията на делегация или при условията на заместване. Изясняването на този въпрос е от съществено значение за преценката относно валидността на обжалвания акт. Спазването на правилата за компетентност на административния орган, издател на индивидуалния административен акт, е изискване за неговата законосъобразност предвид чл. 146, т. 1 от АПК. Правната последица от неспазване на компетентността е нищожността на издадения административен акт. Съгласно нормата на чл. 146 от АПК некомпетентността на органа, издал оспорения административен акт е първото от основанията за оспорване на акта и е единственото основание, с което АПК по законодателен път свързва като последица обявяване на нищожността на акта /чл. 173 АПК/. Преди да провери материалната законосъобразност на акта, съдът е длъжен, дори и без възражение или оплакване от страна на жалбоподателя, да провери компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който при проверката по въпроса за компетентността на органа, издател на акта, следва да изиска доказателства за това, както и да изложи съображения на какво законово основание и по какви причини приема административния акт за валиден или не. С оглед изхода делото, и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в настоящото производство. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,