Решение № 1275 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2017 г.

Решение № 1275 от 30.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5561/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Т., Я. С. Т. и С. Я. Т., и тримата от гр. Б., чрез общия им пълномощник адв. Д. Т. - Василева срещу решение № 303 от 24 февруари 2017 г., постановено по адм. дело № 2046/2016 г., по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. Т. против отказ за поставяне на преместваем обект № 94-01-3471/1 от 30 септември 2016 г. на директора на дирекция ЦАУ "Освобождение" при О. Б.. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт и съдът да се произнесе по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - директорът на дирекция ЦАУ "Освобождение" при О. Б. не изразява становище по касационната жалба в съдебното заседание. На 12 април 2017 г. е депозиран писмен отговор, чрез юрисконсулт С. Д., с доводи за неоснователност на касационната жалба и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Д. Г. Т. от гр. Б. против отказ на директора на дирекция ЦАУ "Освобождение" при О. Б. за поставяне на преместваем обект № 94-01-3471/1 от 30 септември 2016 г., представляващ павилион с площ 13, 00 кв. м. (тринадесет квадратни метра) за услуги - приемане на поръчки в частен имот УПИ I -86, кв. 6, ул. "А. С." №..., кв. В. гр. Б.. За да отхвърли жалбата на Тодорова против процесния административен акт, съдът е установил, че не са налице нарушения на материалния закон и на административнопроцесуалните правила при постановяване на отказа. Приел е, че същата е представила необходимите документи, с оглед изискванията на разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на О. Б. (НПОТДОДЕГОТОБ), но с изключение на този по чл. 5, ал. 1, т. 4 от посочени подзаконов нормативен акт - не е приложено съгласието на собствениците на съседния имот. Решението е правилно. От данните по делото е установено, че Д. Г. Т. и С. Я. Т. са собственици въз основа на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 163 от 19 юли 1994 г., представляващ дворно място 200/515 кв. м. идеални части от парцел I - 86 от кв. 6, бивш парцел XII - 97, кв. 9, по плана на с. В., община Б., целият с площ 515, 00 кв. м. (л. 27 от първоинстанционното дело). Също така от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 111 от 24 април 2013 г. № 111 от 24 април 2013 г. Д. Г. Т., Я. С. Т. и С. Я. Т. са признати за собственици на имот 52/504 кв. м. идеални части от УПИ I- 86, целият имот с площ от 504, кв. м., по плана на с. В., гр. Б. (л. 28 от същото дело). С обжалвания, пред инстанцията по същество, административен акт е установено, че Д. Т. не е представила съгласието на останалите съсобственици за поставяне на обекта, изискуемо с оглед нормата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от НПОТДОДЕГОТОБ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадения отказ е правилен. С разпоредбата на чл. 56, ал. 2, предл. първо от ЗУТ е прието, че за обектите по ал. 1 от същата норма (преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други) се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общински съвет. С ал. 5 от чл. 56 ЗУТ е въведено изрично условие за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в чужди поземлени имоти - изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Същата предпоставка е възпроизведена в чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на О. Б. (НПОТДОДЕГОТОБ), както правилно е установил административния съд. В случая, при подаване на заявлението за поставяне на преместваемия обект в процесното УПИ, Тодорова не е представила съгласие от другите двама съсобственици на недвижимия имот, а такова е необходимо с оглед разпоредбите на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ, чл. 56, ал. 2, предл. първо от ЗУТ, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 4 от НПОТДОДЕГОТОБ и цитираните по-горе два броя нотариални акта. Представената по -късно, в хода на съдебния процес, нотариално заверена декларация - съгласие от останалите съсобственици на недвижимия имот (л. 60 от първоинстанционното дело) е неотносима към издадения отказ. Предпоставките, изброени в чл. 5, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт следва да бъдат изпълнени при подаване на заявлението до административния орган, тъй като издаденият от него акт се разглежда от съда по отношение на неговата материална законосъобразност и се преценява към момента на издаването му - по арг. на чл. 142, ал. 1 от АПК. Представената декларация с нотариална заверка на подписите е представена в по-късен етап и не пред административния орган, а в хода на съдебното оспорване, което не може да бъде разглеждано като правнозначимо обстоятелство за издадения отказ. Същото се отнася и за оттеглянето на жалбата от съседа Ж. Д. срещу поставянето на преместваемия обект на границата с имота му, поради факта, че това оттегляне е станало почти два месеца след подаване на заявлението за издаване на разрешението. Ето защо, съдът като е отхвърлил предявеното пред него оспорване на отказа за поставяне на преместваемия обект е постановил правилен съдебен акт, а релевираните касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на пълномощника на директора на дирекция ЦАУ "Освобождение" при община Б. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Тримата касационни жалбоподатели следва да заплатят на община Б. общо сумата в размер на 100, 00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,