Решение № 14583 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2020 г.

Решение № 14583 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационен протест Г. Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура гр. Монтана, против Решение № 179 от 13.04.2020 г. по адм. д. № 31/2020 г. на Административен съд – Монтана, в частта, в която е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура гр. Монтана срещу чл. 63, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет Бойчиновци за определяне размера на местните данъци. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, че процесната разпоредба на подзаконовия нормативен акт на Общински съвет Бойчиновци не противоречи на законовата норма на чл. 61ч, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът - Общински съвет Бойчиновци, не взема становище по протеста. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационния протест в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационния протест и направените в него оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира протестът процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211 от АПК, от страна, за която е признато право на оспорване и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледан по същество, касационният протест е основателен. За да отхвърли протеста срещу чл. 63, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет Бойчиновци за определяне размера на местните данъци, първоинстанционният съд е приел, че макар някои от елементите на формулата в нормативния текст от Наредбата да са с различно обозначение от това в закона, резултатът при изчислението по нея е абсолютно идентичен с резултата, който се получава и при използване на формулата на чл. 61ч, ал. 2 ЗМДТ. В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила и не е предмет на оспорване в това производство. Оспорената пред първоинстанционния съд разпоредба на чл. 63, ал. 2 от Наредбата на Общински съвет Бойчиновци за определяне размера на местните данъци има следното съдържание: Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП = ПГДТПП х БМ, разделено на 12, където НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ: Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: ПДТПП x ОМ НВДТПП = ______________________, където БМ НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; ПДТПП - платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението; БМ - броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници; ОМ - оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Необоснован е решаващият извод на административния съд, че въпреки че някои от елементите на формулата в наредбата са записани с различно обозначение от това в закона, резултатът от математическото изчисление във всички случаи е идентичен, т. е. размерът за възстановяване от платения годишен данък съответства на размера, така както би бил изчислен съгласно чл. 61ч, ал. 2 ЗМДТ. Това е така, въпреки, че означението БМ в числителя на дробта на формулата по наредбата (броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници) има същото съдържание на означението ОМ от законовия текст (оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.). Означението БМ в знаменателя на формулата от законовия текст (броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници) не винаги е 12, както е това означение в знаменателя на формулата по наредбата, въпреки че общинският съвет определя размера на данъка върху таксиметров превоз на пътници за съответната година (12 месеца) (арг. чл. 61ф, ал. 3 ЗМДТ). Цифрата 12 е била в знаменателя и на законовата формула до изменението на нормата на чл. 61ч, ал. 2 ЗМДТ, (ДВ бр. бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Съгласно чл. 192а (Нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) от Административно-процесуалния кодекс, компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. След посоченото изменение в ЗМДТ, в хипотеза, при която разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината и дължимият данък за текущата година е определен по формулата на чл. 61ч, ал. 1 от Закона и внесен, а след това действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено в течение на същата година, според чл. 61ч, ал. 2 ЗМДТ(в сегашната му редакция), при изчислението на подлежащия за възстановяване данък в знаменателя на формулата следва да бъде броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници (а този брой е по-малък от 12, защото разрешението е издадено в течение на годината, а не в началото й). В тази хипотеза, резултатът от формулата по наредбата ще бъде по-неблагоприятен от този по законовата формула за лицето, което иска възстановяване на недължимо внесената част от данъка. По изложените съображения, първоинстанционното решение в обжалваната част като необосновано и в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна като вместо него се постанови ново по същество, с което, по протеста на прокуратурата бъде отменена разпоредбата на подзаконовия административен акт. На основание чл. 228 вр. чл. 194 АПК настоящето решение, в частта на отмяната на подзаконовата разпоредба, подлежи на обнародване по начина, по който е бил обнародван подзаконовият акт и влиза в сила от деня на обнародването му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение