Решение № 7481 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2010 г.
ВАСIV отделение30.05.2011 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155 от 12.08.2010 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 283/2010 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 7481 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14181/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Жулиета Ганчева Балева в качеството й на Началник на Общинска служба "Земеделие" Каварна против решение № 155/12.08.2010 г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 283/2010 г. в частта му за обявяване нищожността на изричен отказ за издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ. С решението се обявява за нищожен изричен отказ да бъде издадено решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ по преписка № 4354/1992 г. на наследници на Вельо Иванов Велев, обективиран в писмо изх. № А - 2166/27.10.2003 г. на Началника на Общинска служба Земеделие Каварна и върната преписката на ОСЗ Каварна за издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Със същото решение се оставя без разглеждане жалбата на Калчо Атанасов Иванов за незаконосъобразност на същото писмо изх. № А - 2166/27.10.2003 г. на Началника на ОСЗ Каварна поради недопустимост на жалбата и прекратено производството по нея. Със същото решение се оставя без разглеждане жалбата на Велко Атанасов Иванов срещу изричния отказ да се издаде решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ обективиран в писмо изх. № А - 2166/27.10.2003 г. на Началника на ОСЗ Каварна и прекратено производството по тази жалба. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му. Твърди се, че обжалваното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а е уведомително писмо и част от процедура по чл. 18ж и чл. 27 ППЗСПЗЗ. В процедурата по чл. 27 ППЗСПЗЗ се издава последващо решение след влизане в сила на плана за земеразделяне като е налице решение № 1358/22.10.2003 г. на ОСЗ Каварна на основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и предстои издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ при наличие на предпоставките в закона. Постъпила е касационна жалба и от Велко Атанасов Иванов срещу решението в частта за оставяне без разглеждане на жалбата му и прекратено производството по нея. Поддържат се доводи за неправилност в тази част вследствие нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Съображенията са за необоснованост на изводите тъй като с отказа си ОСЗ разрешава спорове за собственост каквато компетентност няма. Подържа, че след разрешаване на спор за собственост по реда на чл. 14, ал. 4 ППЗСПЗЗ ОСЗ не е осъществила процедурата по чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ а е отменила свои решения с които е възстановена земята на лица които към момента претендират да са собственици но нямат титул за собственост. Постъпило е възражение в писмен вид от Велко Атанасов Иванов срещу касационната жалба на ОСЗ Каварна. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Обжалваното пред Административния съд писмо не е индивидуален административен акт. То има уведомителен характер. ОСЗ не следва да издава решение за възстановено правото на собственост върху 704 дка бивша собственост на Велко Иванов Велев, тъй като такова решение е издадено на други наследници, а съгласно чл. 14 ППЗСПЗЗ подаденото заявление от един от наследниците ползва и останалите и имотите се възстановяват на всички наследници. Ответникът по касационната жалба Калчо Атанасов Иванов и касационния жалбоподател Велко Атанасов Иванов се позовават на влязло в сила решение на Районен съд Каварна. Видно от диспозитива на това решение, с него се признава за установено по отношение на някой от наследниците на Велко Иванов Велев, че земеделските земи възстановени с отделни решения всички са собственост на Велко Иванов Велев в лицето на всички негови наследници. Отношенията между всичките 45 души наследници на Велко Иванов Велев следва да се уреждат по съответния ред. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими и неоснователни по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба от Калчо Атанасов Иванов и Велко Атанасов Иванов срещу изричен отказ да се издаде решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ от ОСЗ Каварна обективиран в писмо изх. № А - 2166/27.10.2003 г. Възраженията са били за нищожност, алтернативно за незаконосъобразност като по същество претенцията е към ОСЗ е да бъде изпълнено решение на съда издадено по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с което правата върху земеделска земя на някои от наследниците на общия наследодател Велю Иванов Велев следват от качеството им на негови наследници, а не на лично основание. Твърди се, че с това решение ОСЗ незаконосъобразно отказва издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ мотивирано, че с част от имотите имало разпоредителни сделки. Съдът е разгледал жалбата по същество като от доказателствата по делото е установил правата на наследниците на Велю Иванов Велев. Установени са фактите относими към процедурата, уреждаща реституция на правото на собственост върху земеделски земи по реда на чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ и чл. 27 ППЗСПЗЗ. Обжалваното писмо е прието за нищожно, тъй като е издадено не в законоустановената форма и съдържа отказ, постановен само от Началника на ОСЗ и с решението е този отказ е обявен за нищожен и делото върнато като преписка на органа за издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на Калчо Атанасов Иванов в останалата й част и без разглеждане жалбата на Велко Атанасов Иванов и прекратено производството по нея, тъй като не е адресат на това писмо. В частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Калчо Атанасов Иванов решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Така постановено решение в обжалваните части е правилно. На първо място, съдът правилно е приел обжалваното писмо за административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. С него се уведомява Калчо Атанасов Иванов за действията му които следва да извърши пред ОСЗ и документите които следва да представи за издаване на решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ. Или, административният орган го уведомява като заинтересовано лице от процедурата с даване на указания за продължаването й. С това изявление обаче едновременно се отказва издаване на решение към настоящия момент като е формирана воля от административния орган, че правата му не може да бъдат зачетени поради разпореждане с част от имотите, извършено от наследниците. Тъй като началникът на ОСЗ се е произнесъл еднолично относно права на наследник в процедура по издаване на решение по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ това писмо не отговаря на изискванията за форма и не е издадено от компетентния орган поради което е нищожно и правилно е обявена от съда. Неоснователни са доводите на в касационната жалба на ОСЗ Каварна, че няма законова възможност да бъде издадено решение на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ относно имотите с които има извършени разпоредителни сделки, тъй като отново ще се признаят права на наследниците страни по тези сделки, обстоятелство обсъдено и от съда в обжалваното решение. Съдът е приел, че следва да бъде издадено решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ от надлежния орган и в предвидената форма при съобразяване на всички материални предпоставки предвидени в закона, а не да се издава решение с конкретно съдържание както неправилно се поддържа в касационната жалба. Административният орган издава решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ със съдържание съгласно фактите установени в административното производство и това са указанията на съда в какъвто смисъл се споделят от настоящата инстанция. Относно жалбоподателя Велко Атанасов Иванов съдът правилно е приел, че той не е адресат на издадения акт поради което за нето той не произвежда действие и няма правен интерес от обжалването му. При изложените съображения решението в обжалваните части не съдържа пороците, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му и като правилно следва бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Четвърто отделение