Решение № 174 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2007 г.

Решение № 174 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. и В. С. П., и двамата от гр. Х., чрез повереника им С. П. от АК Х., срещу въззивно решение № 91 от 25.04.2007 г. на Хасковския окръжен съд по в. гр. д. № 35/2007 г., с което е отменено решение № 343 от 8.07.2004 г. на Хасковския районен съд по гр. д. № 2142/2003 г., с което са уважени предявените от Д. С. П. и В. С. П., против Община Х. искове, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 109 ЗС. Със същото решение исковете са отхвърлени и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която производството по делото по отношение на държавата, представлявана от М. на р. р. и благоустройството, е прекратено. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, съобразно доказателствата по делото и изложените съображения като се уважат изцяло предявените искове. Ответниците по жалбата община Х. и Министърът на р. р. и благоустройството, не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявени са субективно и обективно съединени искове по чл. 97, ал. 1, ГПК (отм.), за признаване за установено по отношение на община Х. и държавата, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 32, находящ се в гр. Х., ул. ". № 2* етаж IХ, с площ от 100,9 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 32 с площ от 3,09 кв. м и таванско помещение № 32 с площ от 5,97 кв. м, при съседи: на жилището: ап. № 3* Димчо К., ул. ". и стълбище, на мазето: мазе № 3* Д. К., мазе № 1* А. С. Щ. и стълбище, на таванското помещение: таванско помещение № 2* Д. А. Г. и Е. К. Г., таванско помещение № 2* П. В. Г. и коридор и с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на община Х. да преустанови действията си по изземване на имота по реда на чл. 65 от ЗОбС. С решение № 343 от 8.07.2004 г. по гр. д. № 2142/2003 г., исковете по отношение на община Х. са уважени, а производството по делото е прекратено по отношение на държавата. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на кмета на община Х. за изземване на процесния имот, е издадена без основание, тъй като ищците са придобили правото на собственост върху него преди издаването й. По жалба на община Х., с решение № 56 от 11.04.2005 г. по в. гр. д. № 3589/2006 г., Хасковският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение, като е възприел и доразвил изводите на първоинстанционния съд. По жалба на община Х., с решение № 1* от 3.01.2007 г., постановено по гр. д. № 1685/2005 г., Върховният касационен съд е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение на ВКС са дадени задължителни указания на въззивния съд, да се произнесе по валидността на сделката, материализирана в нот. акт № 182/99 г., който легитимира ищците като собственици. При новото разглеждане на делото, с решение № 91 от 25.04.2007 г., постановено по в. гр. д. № 35/2007 г., Хасковският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение в уважената му част и е отхвърлил предявените искове, като е оставил в сила решението на ХРС в останалата му част. Въззивното решение е неправилно. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със заповед № 345 от 22.08.1974 г. на председателя на ГНС Х., на основание чл. 95 ЗТСУ (отм.) и чл. 268 ППЗТСУ (отм.), е отчужден имот на К. Д. К. и Д. К. Д., съставляващ парцел **** в кв. 259 по плана на града, като Д. К. Д. е обезщетен с тристаен апартамент, а другите наследници на К. Д. К., починал на 2.05.1970 г., Василка Д. М. и М. К. Д. са обезщетени с процесното тристайно жилище. С молба вх. № 1* от 21.05.1998 г. Марияна К. Д., по съпруг П, заедно с друг молител Д. К. Д., неин брат, е поискала отмяна на отчуждаването. С нотариален акт № 1* т. 2, рег. № 5* нот. д. № 1435/1999 г. на нотариус В. С., № 079 по регистъра на нотариалната камара на РБ, на 14.09.1999 г. Марияна К. П. и съпругът й С. Д. П., са прехвърлили на ищците (техни деца) процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане, като М. П. си запазва пожизнено правото на ползване върху 3/4 от него. След извършената разпоредителна сделка със заповед № 1* от 26.10.1999 г. на кмета на община Х. е отменено отчуждаването на имота, извършено през 1974 г., на основание чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. и с последваща негова заповед № 178 от 15.02.2001 г., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА и чл. 65, ал. 1 ЗОС, вр. с чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., е наредено изземване на процесния апартамент. Втората заповед е обжалвана по съдебен ред и с решение № 519 от 28.01.2003 г. по гр. д. № 499/2001 г., Хасковският окръжен съд е отхвърлил жалбата, като с решение № 1* от 12.11.2003 г. по гр. д. 4529/2003 г. на Върховния административен съд, е оставено в сила решението на ХОС. При така изяснената фактическа обстановка, спорният въпрос е, валидна ли е разпоредителната сделка с процесния апартамент, представляващ имотнообезщетение от процедура по отчуждаване, което разпореждане е извършено след подаване на молбата за отмяна на отчуждаването и преди издаване на заповедта на кмета в тази връзка, по отношение на общината, с оглед предявения срещу нея установителен иск за собственост от приобретателите (ищци). Настоящата инстанция намира, че разпореждането със спорния имот, извършено след подаване на искането за реституция и преди отмяната на отчуждаването, е валидно. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и др. обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. За да настъпи тази правна последица чл. 7 от закона е поставил изисквания за допустимост на искането за отмяна на отчуждаването. В конкретния случай отстъпеният в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трети лица след подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, но преди уважаването й от административния орган. Съгласно ал. 2 на чл. 7 от същия реституционен закон, отмяна на отчуждаването не може да се иска освен, ако към момента на подаване на молбата за отмяна на отчуждаването, имотът се върне в имуществото на молителя, какъвто не е настоящия случай. Изискването на чл. 7 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. има за цел да осигури възстановяването на собствеността на държавата, а след изменението на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. (ДВ., бр. 96/1999 г.) на общината върху отстъпеното имотно обезщетение. Така както е записана тази разпоредба следва да се разбира в смисъл, че имотът следва да се намира в патримониума на молителя не само към датата на подаване на искането за отмяна на отчуждаването, но и към датата на възстановяване на собствеността. Това е така с оглед на двустранния характер на реституцията, обективирана в решението за отмяна на отчуждаването, а именно отчужденият имот се връща в патримониума на лицето, от което е отнет, съответно на неговите наследници, а предоставеният в обезщетение държавен имот става общинска собственост. С оглед на изложеното, в конкретния случай разпореждането със спорния имот, извършено след подаване на искането за реституция и преди отмяната на отчуждаването, е валидно, но то отнема правния ефект на решението за реституиране на отчуждения имот по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Поради това направеното от ответната община п. възражение, че е собственик на предоставения в обезщетение имот на основание реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., е неоснователно. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. произвежда правно действие само при валидна отмяна на отчуждаването, а такава би била налице ако е спазено изискването на чл. 7, ал. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., какъвто, както се посочи по-горе не е настоящия случай. Тъй като това условие не е налице, следва да се приеме, че отмяна на отчуждаването не е настъпила/т.е., че заповедта на кмета № 1317/26.10.1999 г., с която на основание чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е отменено отчуждаването на парцел ****, в кв. 259 по плана на гр. Х., за който е бил отреден имот пл. № 8* представляващ дворно място с площ от 250 кв.м, не е породила правния си ефект/, поради което общината не е придобила по силата на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. собствеността върху отстъпения в обезщетение апартамент. Касаторите ищци се легитимират за негови собственици по силата на договора от 14.09.1999 г., материализиран с н.а. № 182/1999 г., поради което исковете им срещу ответната община за защита на собствеността -установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и обусловения от него негаторен иск по чл. 109 ЗС, са основателни и следва да бъдат уважени. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да постанови решение, с което да уважи предявените искове за защита на собствеността, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 109 ЗС. По отношение на втория ответник - държавата, представлявана от М. на р. р. и благоустройството, спрямо който производството по делото е прекратено, поради недопустимост на иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.), въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, ответната община с. да бъде осъдена да заплати на касаторите направените по делото разноски за всички инстанции, на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,