Решение № 533 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2009 г.

Решение № 533 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 309/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано по касационна жалба от "Ч" АД - София, против въззивно решение от 14.11.2008 г. по гр. д. № 299/2008 г. по описа на Окръжен съд - Монтана, с което е оставено в сила решение от 21.07.2008 г. по гр. д. № 59/2008 г. по описа на Районен съд - Монтана, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от "Ч" АД - София, против К. П. С. от град М., иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за сумата 2250 лева. С определение № 580/18.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК, по следния материалноправен въпрос: "Недействителна ли е клаузата на трудов договор, предвиждаща неустойка за работника, в случай, че в определен от страните срок в договора след прекратяване на договорните отношения с работодателя работникът постъпи на работа при работодател, осъществяващ конкурентна дейност ?". Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Поставеният въпрос е разрешен с влязло в сила решение № 417/21.05.2010 г. по гр. д. № 1228/2009 г. по описа на ВКС, III г. о., Отговорът на въпроса във визираното решение е положителен като е обоснован с разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда. В подкрепа на мотивите на цитираното решение следва да се посочат разпоредбата на чл. 1, . 1.b, във връзка с чл. 4 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., обн. ДВ, бр. 35/1997 г. По съществото на спора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и постановяване на въззивното решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора - адв. Б, който депозира и писмено становище. Претендират се разноски. Ответницата по касация К. П. С., посредством процесуалния си представител - адв. Г, е депозирала писмен отговор по чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки на пълномощника на касатор, писменият отговорна ответницата по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Окръжен съд - Монтана, е правилно. С оглед отговора на поставения въпрос всички оплаквания, които са свързани с него, са неоснователни, поради което не следва да бъде уважена и касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.