Решение № 15046 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2020 г.

Решение № 15046 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" /ОД на ДФ "Земеделие"/ - Х., подадена чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. П., против решение № 77 от 11.03.2020 г., постановено по адм. д. № 283/2019 г., по описа на Административен съд – С. З., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017 г., издаден от Директор на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Х.. Касаторът твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК. Оспорва извода на съда, че при издаването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно не е издаден индивидуален административен акт, с който вземането да е установено по размер и основание. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – П. М. от [населено място], оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Глушкова по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С. З. е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017 г., издаден от Директор на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Х., с който във връзка с констатирани нарушения и на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 33, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и на т. 4. 4., буква "а" и буква "г", вр. чл. 4. 22 от Договор за безвъзмездна финансова помощ № 24/112/03223 от 24.09.2009 г., сключен с ДФ "Земеделие" е отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лв., представляващи второ плащане, и е установено задължение на П. М. за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 24 446 лв. Поради погасяване на част от задължението, дължимата сума е намалена на 23 771, 15 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, с който задължението да е установено както по основание, така и по размер, а вместо това е пристъпено направо към удържане на публичното държавно вземане, обосновано с допуснати нарушения на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ. Приел е, че не са представени доказателства да е налице влязъл в сила административен акт за прекратяване на Договор за безвъзмездна финансова помощ, какъвто акт е предвидено в чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., съответно оспорения акт е без да са установени релевантните за упражненото правомощие факти и обстоятелства, относно възникването на вземането. Въз основа на това е приел, че в хода на производството по издаване на процесния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, след административният орган не е събрал доказателства за издаден административен акт, въз основа на който да е възникнало публично вземане на ДФ "Земеделие" спрямо жалбоподателя за сумата 24 446 лв. По тези мотиви е отменил оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017 г., издаден от Директор на Областна дирекция "Земеделие" – гр. Х.. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при различни правни мотиви. По делото се установява, че П. М. от [населено място] е сключил Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства за млади фермери", по силата на който било постигнато съгласие фондът да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес план по проект № 24/112/03223, и включени в приложение № 1. Първото плащане по договора на сумата от 24 446 лв. е било осъществено на 19.01.2010 г. /л. 305/, като съгласно договора получаването на второ плащане се поставя в условие от нарастване на икономическия размер на стопанството с 10 ИЕ, като същевременно по чл. 3. 1. от Договора получателят на помощта се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в Приложение 1 в срок до 24.09.2012 г. Във връзка с подадена заявка за второ плащане и извършена проверка е установено, че увеличаването на икономическия размер на стопанството е достигнат, а заложената в Приложение 1 към договора инвестиция действително е извършена, но съгласно представените документи това е станало на 16.10.2012 г., т. е. след фиксирания срок – 24.09.2012 г., в който инвестицията е следвало да се извърши. С оглед тези констатации е прието, че бенефициентът не е спазил срока и не е изпълнил задължението си по т. 3. 1. от Договора, а тъй като няма друга инвестиция, не е доказал и инвестирането на левовата равностойност на минимум 3000 евро, с което не е изпълнил и задължението си по т. 4. 22 от Договора. Като краен резултат проверката е приела, че дейността не съответства с критериите за финансиране. Въз основа на тези установявания Областният директор на ДФ "Земеделие" е издал Заповед № 03-260-РД/71 от 12.02.2013 г., с която на П. М. е отказано изплащане на финансова помощ по заявка № 24/112/03223/3/01, представляващо второ плащане по Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009 г., на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. В мотивите на заповедта е посочено, че вследствие на неизпълнение на договорните задължения, Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009 г. се прекратява на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., като ползвателят дължи връщане на полученото първо плащане по договора ведно със законната лихва от датата на получаване на заповедта. Заповед № 03-260-РД/71 от 12.02.2013 г., издадена от Областният директор на ДФ "Земеделие" е обжалвана пред Административен съд Х., образувано е адм. д. № 69/2013 г. по описа на съда, като с протоколно определение от 23.04.2013 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото с мотиви, че оспореният акт, макар и оформен като заповед, няма белезите на индивидуален административен акт и правоотношенията във връзка с неизпълнението на договора и ангажирането на отговорността, съответно издадената заповед, следва да се развиват по общия исков ред в гражданското производство. Установява се, че на основание Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2013 г. на РС Казанлък, е издаден изпълнителен лист, по който П. М. следва да заплати сумата от 24 446 лв. главница и 401 лв. лихви, задължение към ДФ "Земеделие" по Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009 г., както и други разноски по делото. С Определение № 1666 от 17.08.2015 г. на РС Казанлък по ч. гр. д. № 2023/2013 г. заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени, а производството по делото прекратено, след постъпило в срок писмено възражение от длъжника и липса на доказателства за предявен от кредитора иск за вземането. При така установеното от фактическа страна, касационната инстанция намира обжалваният АУПДВ за незаконосъобразен, като издаден без основание. Видно от мотивите, актът е издаден във връзка с констатации за неизпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ № 24/112/03223 от 24.09.2009 г. от страна на бенефициента, които съгласно установеното по-горе, вече са били предмет на производство включващо извършване на контрол по изпълнението на бизнес плана за съответствие по заявка за второ плащане, подадена на 22.10.2012 г. и издаване на Заповед № 03-260-РД/71 от 12.02.2013 г., на Областният директор на ДФ "Земеделие", с която второто плащане е отказано и едновременно е изискано връщане на първото плащане, а сключеният договор за финансова помощ е прекратен. Съгласно трайната практика на ВАС, доколкото фактическите основания, свързани с констатирани случаи на неизпълнение на договора, са относими както към отказа на второто плащане така и към изискването за възстановяване на полученото първо плащане, то няма процесуална пречка отказът да бъде обективиран в АУПДВ. Същевременно обаче, в случая от доказателствата и съответно с фактическите данни по делото, се установява, че в рамките на същото правоотношение и към момента, когато то все още се е развивало между страните по повод заявка за второ плащане, има издаден предходен индивидуален административен акт. В случая следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС, по т. д. № 1/2015 г., ОСС, I и II колегия, съгласно които "актовете на Разплащателната агенция, издавани на основание и по реда на чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9, са актове, издавани от орган на държавна власт, със законово делегирани правомощия, в изпълнение на нормативен акт и с тях се предвижда едностранна промяна в правата на адресата им, поради което представляват индивидуални административни актове и като такива подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. " Съгласно мотивите на ТР заповедта по чл. 26, ал. 1, т. 3, която е свързана с отказ да се извърши второ плащане, а също така и актът по чл. 33 за прекратяване на договора и връщане на вече платените суми, представляващ по същество последващ отказ за подпомагане, са административни актове, с които е решават посочените въпроси между страните и по силата на властническо разпореждане пораждат промени в правната сфера на получателя на помощта. Следователно, Заповед № 03-260-РД/71 от 12.02.2013 г., на Областният директор на ДФ "Земеделие", с която на П. М. е отказано изплащане на финансова помощ по заявка № 24/112/03223/3/01, представляващо второ плащане по Договор № 24/112/03223 от 24.09.2009 г., изискано е връщане на полученото първо плащане и договорът е прекратен, по правната си същност е индивидуален административен акт. Същият е влязъл в сила, след като видно от доказателствата обжалване не е било допуснато, и въз основа на него между страните са уредени по окончателен начин отношенията по повод сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, като договорът по който тези отношения са възникнали и са се развивали е прекратен. В оспорения в настоящето производство АУПДВ нови констатации, различни от тези, обективирани в Заповед № 03-260-РД/71 от 12.02.2013 г., на Областният директор на ДФ "Земеделие" и послужили като основание за отказ от второ плащане и налагане на съответните санкционни последици, не се съдържат. Ново нарушение на договора за безвъзмездна финансова помощ не се твърди, дори по чл. 30 от Наредба № 9/2008 г., а същевременно посоченият договор, съответно и ангажиментът на касатора, е бил прекратен. При тези данни касационната инстанция намира, че вземането на ДФ "Земеделие", възникнало по силата на посочената Заповед № 03-260-РД/71 от 2013 г. и във връзка с договор, чието действие е прекратено през 2013 г., не може да бъде предмет на ново административно производство с издаване на оспорения АУПДВ № 24/112/03223/3/01/04/01 от 11.07.2017 г. Касационната инстанция намира, че не е налице основанието на чл. 33 от Наредба № 9/2008 г. за издаването на акта. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил правилно като резултат решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед неоснователността на касационната жалба, на ответника по касация - П. М. - следва да се присъдят поисканите разноски, съобразно представените доказателства за извършването им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,