Решение № 6106 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2009 г.

Решение № 6106 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "ХОМИЛ" ООД - Стара Загора, представлявано от управителя Валентина Господинова Минчева срещу решение № 34 от 24.06.2009 г. по адм. д. № 1087/2009 г. на Административен съд - София-град, II отделение, 33 състав. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил иска на касатора срещу Комисията за финансов надзор - София, предявен на основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 3050 лв. представляваща нанесени имуществени вреди - направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по водено нахд. № 1453/2008 г. на Районен съд Стара Загора срещу съставено наказателно постановление № Р-10-156/06.08.2007 г. от комисията за финансов надзор, което е отменено с влязло в сила решение. Съдът приел, че отмененото наказателно постановление не представлява чист вид административна дейност. Производството по ЗАНН има санкционен характер и е израз на правозащитна дейност, а не административен акт, издаден от администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност. Заплатеното адвокатско възнаграждение, представлява договор за поръчка между страната и адвоката, които са равнопоставени субекти. Заплатената държавна такса, както и адвокатското възнаграждение не са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е обосновано правилно, в съответствие с материалния закон. Наказателните постановления не са административни актове. Налагането на административно наказание с издаване на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Материята се урежда от ЗАНН. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт, и то издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Иска на касатора е бил неправилно основан на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не се касае за вреди, които произтичат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата, нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ето защо разноските в административно-наказателното производство нямат характер на вреди, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,