Решение № 15492 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2011 г.

Решение № 15492 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9315/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галина Димитрова Димитрова от гр. Перник срещу решение № 2422 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1858/2011 г. на Административен съд - София град. Касационната жалба е изпратена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу решение № 90 от 03.02.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което потвърдено разпореждане № РВ-ПОВН-950 от 29.10.2010 г., с което длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при СУСО е започнало производство за възстановяване на сумата 1836,52 лв. неоснователно получено от жалбоподателката Галина Димитрова Димитрова парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете и за сумата 350,95 лв. изтекли лихви. За да постанови този резултат Административен съд - София град е приел, че детето, за чието отглеждане жалбоподателката е получавала обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, е посещавало през периода от 13.07.2009 г. до 28.02.2010 г. детска ясла № 3 в гр. Перник, която е детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО и в която детето е било настанено според тълкуването на този израз, възприето в съдебната практика. А според чл. 53, ал. 4 КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, като разпоредбата не поставя изискване детското заведение да е на пълна държавна издръжка, нито предвижда обезщетението да не се изплаща само за дните на присъствие на детето в детското заведение. Към решението Административен съд - София град е изложил подробни мотиви, основани на трайно установената вече практика на Върховния административен съд по тези дела. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изложените от Административен съд - София град мотиви. Аргументите в касационната жалба по своята същност са несъгласие с установената съдебна практика. На стр. 2 от касационната жалба, вторият абзац отгоре надолу е със следното съдържание: "Считам, че това тълкуване и прилагане на нормата на чл. 53, ал. 4 от КСО, възприето и от съдебната практика на ВАС, е неправилно." На същата страница абзац 7 и 8 имат следното съдържание: "Детето ми, като е посещавало за посочения период детска ясла, не е било "настанено" в детско заведение по смисъла на цитираните по-горе съдебни решения на ВАС. В тази връзка е налице неправилно тълкуване и прилагане на закона, което е възприето и в съдебната практика на ВАС по чл. 53, ал. 4 от КСО и на която мълчаливо (без изрично посочване) се позовава решаващият първоинстанционен съд. Така например в решение № 4791/2011 г. на ВАС по адм. д. № 13808/2010 г., VI отд. е дефинирано, че "настаняването в детско заведение е два вида: доброволно (по избор на родителите) и принудително (което може да бъде дори против волята на родителите ...)". Възприемайки този извод, ВАС на практика разширява съдържанието на правната норма на чл. 53, ал. 4 от КСО, прилагайки разширителния метод на тълкуване, което е в противоречие на основни принципи и правила на правото." Страниците на едно научно списание или на списание с професионална (в случая юридическа) насоченост са мястото, където е по - подходящо да бъде направена дискусия за смисъла и съдържанието на обстоятелствата по чл. 53, ал. 4 КСО, изключващи правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Независимо от това, с оглед на инвокираните с касационната жалба доводи и обосноваващи ги аргументи, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в случая няма основание за отклоняване от трайно установената съдебна практика, установена с множество решения (официални каузални тълкувания) на Върховния административен съд. Това становище е основано на следните съображения: От фактическа страна между страните не се спори, че детето, за чието отглеждане до двегодишна възраст касационната жалбоподателка е имала разрешен отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и е получавала парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО, през периода от 13.07.2009 г. до 28.02.2010 г. е било записано и е посещавало детска ясла № 3 в гр. Перник. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение (така: реш. № № 6355 от 09.05.2011 г. по адм. д. № 13803 от 2010 г.; реш. № 6797 от 16.05.2011 г. по адм. д. № 561 от 2011 г.; реш. № 12919 от 12.10.2011 г. по адм. д. № 4581 от 2011 г. и др. на ВАС-VI отд.). В частност за "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (така: реш. № 10877 от 25.07.2011 г. по адм. д. № 1360 от 2011 г. на ВАС-VI отд. и др.). Основателен е доводът в касационната жалба, че според чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл. Но това правило е неразривно свързано с правилото по чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, според което думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. И в чл. 164 КТ, и в чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, правно значимото обстоятелство е дете, което не е настанено, респ. което е настанено в детско заведение. Но с § 4 на ПМС № 305 от 16.11.2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн., ДВ, бр. 96 от 28.11.2006 г.) Министерският съвет измени съществено текста на чл. 46, ал. 7, като след основанието за прекратяване на отпуска по чл. 164 КТ "детето бъде настанено в детско заведение" добави и друго основание: "детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето". Несъмнено тези две основания за прекратяване на отпуска по чл. 164 КТ имат различен смисъл и съдържание. Ако смисълът на израза "детето бъде настанено в детско заведение" е идентичен с този на израза "детето бъде настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето", би възникнал въпросът защо законодателят (в случая Министерският съвет) е въвел в една и съща разпоредба две основания за прекратяване на отпуска по чл. 164 КТ, които имат еднакъв смисъл и еднакво значение. Според настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с въвеждането на тези две основания за прекратяване на отпуска за отглеждане на малко дете, несъмнено различни по смисъл и значение, Министерският съвет е подчертал, че настаняването в детско заведение може да бъде доброволно (по реда на Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от Закона за здравето) и принудително (по реда на Закона за закрила на детето). В хипотезата на чл. 53, ал. 4 КСО обаче видът на настаняването на детето в детско заведение и редът, по който това настаняване е осъществено, нямат правно значение. Прекратяването на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. На практика обаче това обстоятелство не се заявява, поради което отпускът по чл. 164, ал. 1 КТ не се прекратява и формално продължава да бъде предпоставка за изплащане на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение (реш. № 3074 от 01.03.2011 г. по адм. д. № 156 от 2011 г.; реш. № 6968 от 18.05.2011 г. по адм. д. № 3117 от 2011 г. с посочените в тях и други решения, всичките на ВАС-VI отд.). Съдържанието на понятието "детско заведение" се извлича: а) от разпоредбата на чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП); б) от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от действащата до м. ноември 2008 г. Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли (отменена с § 2 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащата Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях), според която детските ясли са здравно - профилактични и възпитателни заведения, в които се отглеждат и възпитават деца на възраст от 10 месеца до 3 години, т. е. детските ясли са здравно - профилактични и възпитателни детски заведения. Това съдържание е придобило обществена известност. Детските ясли несъмнено са и организационно обособени структури по смисъла на чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето. Но организационно обособена структура е и всяко детско заведение, независимо от неговия вид. Организационно обособени структури са и специализираните институции за деца и т. н. До изменението на чл. 53, ал. 4 КСО (с § 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн. ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.) обстоятелството, изключващо правото на майката на обезщетение за отглеждане на малко дете, е било "настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка", а в резултат на посоченото изменение на чл. 53, ал. 4 КСО думите "на пълна държавна издръжка" са отпаднали и правоизключващото обстоятелство вече е настаняването на детето в детско заведение без оглед на това дали детското заведение е на пълна държавна издръжка. Новата редакция на чл. 53, ал. 4 КСО сочи на волята на законодателя да ограничи изплащането на парично обезщетение за отглеждане на малко дете само за случаите, когато майката или лицето, ползващо това право, лично и постоянно полагат грижи за детето. (Така реш. № 13288 от 18.10.2011 г. по адм. д. № 5093 от 2011 г.; реш. № 13681 от 25.10.2011 г. по адм. д. № 5253 от 2011 г. и др. на ВАС-VI отд.). По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно, обосновано и напълно съобразено с трайно установената съдебна практика), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,