Решение № 79 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2008 г.

Решение № 79 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2008 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение с търговска регистрация "Диагностично-консултативен център-I Света Клементина" ЕООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Бранимир Балачев, срещу решение № 645 от 25.04.2008 г. по адм. дело № 2278/2007 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С финансов протокол № 2-46-П от 28.09.2007 г. е направена констатация, че лечебното заведение - касационен жалбоподател не разполага с функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване по пакет "Физикална терапия и рехабилитация" съгласно изискванията на стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" - в частност липсвало задължителното оборудване "Приспособления за суспенсо и пулитерапия". Жалбоподателят не е направил възражения по чл. 74, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Със заповед № РД-09-1413 от 24.10.2007 г. директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна е приел, че констатацията сочи на нарушение по т. 55 от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2 и 4 ЗЗО, респ. на нарушение на чл. 7, т. 5 от индивидуалния договор на жалбоподателя и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и е приложил санкция - финансова неустойка в размер на 135 лв. по чл. 238, ал. 1, т. 1, б. "а" НРД 2006 (във вр. с § 11а ПЗР на ЗЗО), респ. по чл. 59, ал. 1, т. 1, б. "а" от индивидуалния договор № 03-0812 от 07.03.2007 г. на лечебното заведение - жалбоподател и НЗОК. Лечебното заведение е оспорило законосъобразността на тази заповед с довода, че е сключило договор за временно и възмездно ползване (под наем) на медицински апарат "Клетка на Руше", предназначен именно за суспенсо и пулитерапия. С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че представеният с жалбата договор за наем може да се разглежда като обстоятелство, опровергаващо извода за липса на необходимата апаратура, само ако наемателят и наемодателят се намираха в една или съседни сгради по смисъла на т. 57 от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК. Служебно било известно обаче значителното разстояние между двете лечебни заведения, поради което условията на т. 57 не били налице. С касационната жалба се прави довод, че след като на пациентите е назначена рехабилитационна програма те посещават по определен график единствено кабинета, където е инсталиран наетият апарат, без да е необходимо след това или преди това да идват в сградата на жалбоподателя. Касационната жалба е неоснователна. Правилен е изводът на Варненския административен съд, че общо ползване на апаратура и друга медицинска техника от две лечебни заведения е допустимо само при условията на т. 57 от Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК - двете лечебни заведения да се намират в една или съседни сгради. Цитираният по-горе довод, направен с касационната жалба, не е лишен от житейска логика, въпреки че поражда въпроса в този случай кое лечебно заведение осъществява процедурите. Но само арбитражната комисия, създадена с цел да решава спорове между договорните партньори, може да реши дали при описаната в жалбата и в касационната жалба реална ситуация лечебното заведение - жалбоподател отговаря на изискванията по приложение № 13 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на УС на НЗОК и да отхвърли констатацията във финансовия протокол. Тя обаче не е била сезирана. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,