Решение № 7635 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2013 г.

Решение № 7635 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14114/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 4630/9.07.2013 г. по адм. дело № 9794/2011 г. на Административен съд София-град, с което, по жалбата на "Мура - 2002" ООД, е отменено като незаконосъобразно, уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6429 от 6.07.2011 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, с която е отказано на дружеството финансово подпомагане за кампания 2009 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и съдът е осъдил ДФ "Земеделие" да заплати сумата от 750 лв., представляващи разноски по делото. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане, решението да бъде отменено в обжалвана част. Претендират се съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Мура - 2002" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стралджа, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Според участващия по делото прокурор, съдът не е нарушил материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд София-град, образувано по жалбата на "Мура - 2002" ООД, е отменено уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-2600/6429 от 6.07.2011 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), в частта, с която е отказано на дружеството финансово подпомагане за кампания 2009 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., в размер на 86 993.98 лв. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. За да достигне до този резултат, Административният съд София-град е приел, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване. Преценил е, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, но при неспазване на установената от закона форма, тъй като не е мотивиран, както и при издаването му са допуснати съществени нарушения на чл. 35 АПК, предвид това, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Установени са съществени несъответствия между данните, представени от ДФЗ и са останали неизяснени въпроси относно броя налични животни при проверката. Съдът е приел, че неизлагането на мотиви и постановяване на отказ за финансиране, позоваващ се на противоречиви констатации, е съществен порок на акта и достатъчно основание за неговата отмяна. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Предмет на оспорването пред първата инстанция е уведомително писмо за отказ на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2009 г. с изх. № 01-2600/6429 от 6.07.2011 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Правилни са изводите на решаващия съд, че обжалваният административен акт в атакуваната част е незаконосъобразен, предвид отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, а именно неспазване на установената форма и съществено нарушение на административнопроизводствени правила. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че са налице фактическите основания, на които е издаден отказът за финансово подпомагане, които се съдържат в съставения контролен лист, изготвен в резултат на проведена проверка на място, назначена със Заповед № 128492 от 18.09.2009 г. Във връзка с тези възражения практиката на ВАС е непоколебима, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но административният акт, безспорно следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане. Това е необходимо, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането съгласно изискванията на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за реда и прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Освен това правилно решаващият съд е констатирал и съществени несъответствия между данните, представени от ДФЗ, поради което е невъзможно да се изчисли и какъв е процентът на наддекларираните животни, съгласно методиката за намаляване и отказване на "Агроекологични плащания" мярка 214. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на административния съд, че неизлагането на мотиви и постановяване на отказ за финансиране, позоваващ се на противоречиви констатации е съществен порок на акта е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Правилни са и доводите на решаващия съд, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, а именно да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай административният орган не е взел предвид действията предприети от жалбоподателя, в това число подадената в срок заявка за лазерно надписване на марки (л. 21) на двадесет животни с паднали ушни марки както и Разрешително от Асоциация на биволовъдите в България (л. 19) за продажбата на двадесет броя маркирани животни, поради неясен произход и извършването на селекционен брак на пет броя биволици. Съгласно експертизата на вещото лице описаните номера на ушните марки съвпадат с номерата на падналите, като е добавена римска цифра на числата едно и/или две. В същата е отбелязано, че остава неизяснен въпросът за наличието на несъответствие между броят биволи в цитираните документи - 250 или 235 броя животни са открити при проверката, поради което не може да се изчисли точният процент наддекларирани животни, ако има такива. Правилно съдът е отбелязал, че административният орган при вземане на решение, е длъжен да се съобрази с установените от съдебната експертиза обстоятелства, както и с ангажираните от оспорващия доказателства. С оглед на тези противоречиви данни първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспореният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - съществени пороци на административния акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил в обжалвана част и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. С ТР № 3/2010 г. на ОС на ВАС, в хипотезата на чл. 143, ал. 4 от АПК се признава правото на разноски на ответника, в случаите, когато оспорването е отхвърлено, а същият е представляван от адвокат. Предпоставка за упражняване на това право обаче е представяне на списък, съгласно чл. 80 от ГПК. Към настоящия момент по приложението на тази норма е постановено и ТР № 6/2013 г., на ГК на ВКС, в т. 8, на което изрично се приема, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато не е представен списък на същите, е недопустима. Основанието на съда, изразено в мотивите на това решение е разграничението, което се прави между съществуването на процесуалното право на разноски и надлежното му упражняване, предпоставка за което чрез сезиране на съда за произнасяне с определение по чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуалния кодекс (ГПК), е представянето на списък на разноските. Предвид приложимостта на нормите на ГПК настоящата инстанция намира, че ответникът, когато претендира разноски, също е длъжен да представи списък, за да сезира надлежно съда да се произнесе по нея. Като не е представил списък на разноските, ответникът не е сезирал надлежно съда да се произнесе по претенцията да му бъдат присъдени разноски, поради което такива в настоящото производство не следва да му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд,