Решение № 10930 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4108/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Адвенкос ЕООД, ЕИК 175306026, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец , [адрес], представлявано от управителя К. Т. К., подадена чрез пълномощника адв. В. Симеонова, срещу Решение 284/10.01.2024 г., постановено по адм. дело 10580/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002221006381-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1504/19.09.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. Макар и да не са изрично формулирани, в касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение се твърди, че административният съд не е съобразил характера на сключената сделка, която следва да се разглежда като блокова такава, поради което не подлежи на пазарна регулация. Оспорва възприетия от приходната администрация, впоследствие и от административния съд подход, при който данъчната основа е определена само на база пазарната стойност на акциите при тяхната продажба, без да са съобразени покупните стойности, съответно понесените разходи. В тази връзка изразява несъгласие и с частичното кредитиране на извършената по делото експертиза. В подкрепа твърденията си за незаконосъобразност на определените задължения на дружеството, изтъква факта, че сключената сделка по търгуване на процесните акции е извършена преди датата на първата сделка на Борсата, поради което не е могло да се знае на каква цена ще се търгуват финансовите инструменти. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата против ревизионния акт да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. С. Н.-Ердир, в писмени бележки и в открито съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна, като съображенията за това са следните: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002221006381-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 1504/19.09.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Адвенкос ЕООД е установено задължение за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 25 596,96 лева главница и 18 833,94 лева лихви. Ревизионното производство се явява повторно, след като РА Р-22221020008133-091/09.08.2021 г., установяващ задължения за корпоративен данък за данъчната 2014 г., е отменен с Решение 1667/26.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП (л. 59 л. 62). При административното оспорване на акта, от страна на горестоящия орган, е констатирано следното: За 2014 г. е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО с деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 333 619,81 лева и данъчен финансов резултат загуба в размер на 26 380,19 лева. Декларирани са приходи в размер на 375 000 лева, формирани от изплатен под формата на акции дивидент, като Адвенкос ЕООД е придобило от Кредисимо АД 375 000 акции с номинал 1,00 лева Декларирани са и 421,10 лева приходи от продажба на акции (при приблизителна цена 0,01 лева за акция) от капитала на Кредисимо АД в резултат от продажба на 41 710 акции, която сделка е вписана в Централния депозитар на 03.06.2014 г., и разходи в размер на общо 41 801,32 лева (41 710 лева стойност на продадените акции + 52,00 лв. други финансови разходи). Купувач е А. П. Б., за когото е установено, че е член на Съвета на директорите на "Кредисимо" АД, също както и управителят на ревизираното дружество К.. За Адвенкос ЕООД е констатирано, че е акционер в Кредисимо АД. Прието е от приходните органи, че е налице свързаност между лицата по смисъла на § 1, т. 3, б. д и б. м от ДР на ДОПК. Приходните органи са констатирали и наличието на Решение на Съвета на директорите на Кредисимо АД, с което е определена цена за една акция 8,20 лв., преди пускането им на Борсата. Установено е, по данни, изискани от Българска фондова борса АД, че на 25.06.2014 г. е налице осъществена сделка с акции на Кредисимо АД при цена 8,20 лева за акция. С оглед тези фактически установявани, приходните органи са приели, че продажбата от 03.06.2014 г. на 41 710 акции от капитала на "Кредисимо" АД на цена 0,01 лв. попада под регулацията на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, тъй като е осъществена между свързани лица и на цени, съществено отличаващи се от пазарните. Отчетеният приход от сделката е в размер на 421,10 лева, докато приходът, който би бил отчетен при продажбата на акциите по пазарни цени, се равнява на 342 022 лева. С първоначално издадения на Адвенкос ЕООД, на основание чл. 78 от ЗКПО, е извършена корекция на данъчния финансов резултат на дружеството в посока увеличение, със сумата 341 604,90 лева (разликата между прихода с оглед приетата за пазарна цени и реално отчетения от сделката такъв). Макар с решението на горестоящия орган да са възприети констатациите на органите, извършили първоначалната ревизия, поради констатирани съществени нарушения досежно използваните метод и информация при определяне пазарната стойност на търгуваните акции, ревизионният акт е отменен, като са дадени указания. При повторното извършване на ревизията, на основание чл. 60 от ДОПК и с оглед дадените указания, е допусната експертиза (л. 145 л. 151). Въз основа заключението на експерта, с процесния ревизионен акт е прието, че продадените 41 710 акции представляват 1,67 % от капитала на Кредисимо АД към момента на сделката, като е установен диапазон от най-ниска до най-висока пазарна цена 8,01 лева (8,0064 лева преди закръгляне) 8,78 лева, като за целите на данъчното облагане е възприета долната граница 8,01 лева. По този начин е прието, че приходът, който реално би бил отчетен при сделка от процесния вид между несвързани лица по пазарни цени, се равнява на 333 947 лева, като на основание чл. 78 от ЗКПО е извършено преобразуване на данъчния финансов резултат в посока увеличение със сумата 333 525,90 лева при съобразяване с пренесена данъчна загуба от минали години, като е прието, че данъчният финансов резултат на дружеството за 2014 г. е 255 969,96 лева, съответно е определен дължим корпоративен данък за 2014 г. в посочения по-горе размер. В хода на съдебното производство е допусната комплексна съдебна счетоводна-оценителна експертиза (л. 423 л. 428), неоспорена от страните и частично кредитирана от съда. Вещите лица са работили по метода на дисконтираните чисти потоци, според който стойността на една акция е 8,17 лева. Експертизата мотивирано не е кредитирана в частта, с която по метода на чистата стойност на активите е определена стойност от 5,28 лева за една акция. След извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния ревизионен акт. Изложени са мотиви, че сключената сделка за продажба на акции правилно е обложена при съобразяване разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, тъй като е установена свързаност между Адвенкос ЕООД и А. П. Б. по смисъла на § 1, ал. 2 от ДР на ДОПК, като е доказана и съществено отличаваща се пазарна цена на търгувания финансов инструмент. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. На първо място, неоснователно касаторът възразява, че осъществената сделка следва да се разглежда като блокова такава, поради което не подлежи на облагане по реда на чл. 16 от ЗКПО. Понастоящем действащата нормативна уредба не съдържа легална дефиниция на понятието блокова сделка , като такава е била регламентирана в § 1, т. 24 от Правилника на Българска фондова борса АД /в редакцията към 2007 г./ и която следва да бъде съобразена като отправна точка за разрешаване на настоящия спор. Този вид сделка с ценни книжа се развива на нерегистрирания (свободния) пазар между договарящите и според разпоредбата на отмененото Приложение 1 представлява предварително уговорена между купувача и продавача извънборсова сделка за големи количества акции, която се третира като борсова сделка след обявяването ѝ като такава на борсата. Според чл. 1 от Приложение 1 Правила за извършване на блокови сделки /в сила към 2007 г./ сделки за големи обеми от ценни книжа или ценни книжа, представляващи голяма част от капитала на дружеството, могат да бъдат двустранно договаряни между членовете извън пода на Борсата и извън часовете за борсова търговия, като сделка от този тип се определя за блокова търговия и се третира като борсова, след като бъде обявена на Борсата. В конкретния случай, изхождайки от посочените по-горе характеристики на блоковите сделки, се установява липсата на някои от съществените им елементи липсват каквито и да е твърдения или доказателства за предварителното уговаряне и кореспонденция между Адвенкос ЕООД и А. П. Б. за продажбата на акциите при установените непазарни условия, както и информация в този смисъл от Борсата. Второ, съгласно експертизата, проведена в рамките на ревизионното производство, е установено, че изтъргуваните 41 710 акции представляват едва 1,67 % от капитала на Кредисимо АД към момента на сделката, тоест не би могло да се говори за големи количества акции в контекста на дефиницията за блокови сделки. В тази връзка не кореспондира с доказателствата по делото и твърдението на касатора, че нито административният орган, нито съдът, е отчел особеностите на пазара и структурата на капитала на емитента. Напротив, видно от експертизата, всички тези фактори, са били предмет на изследване при формиране на ценовия диапазон на търгуваните ценни книжа в изпълнение на поставената на вещото лице задача. По второто възражение на касатора досежно определената пазарна стойност на акциите, послужила за формиране на обложената данъчна основа: при съобразяване предмета на сделката, вещото лице, работило по назначената по реда на чл. 60 от ДОПК експертиза, с цел установяване на пазарната стойност на акциите, е мотивирало приложимост на метода на дисконтираните парични потоци съгласно чл. 42, ал. 3 т. 4 от Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Именно защото преди сключения договор за покупко-продажба на акции няма сравними сделки, вещото лице е прибегнало до този метод за установяване ценовия диапазон. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал частично проведената в хода на съдебното производство експертиза, тъй като методът на чистата стойност на активите не е нормативно уреден. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че при формиране стойността на акциите не са отчетени извършените разходи. Напротив видно от ревизионния акт и решението на Директора на Дирекция ОДОП декларираната в ГДД по чл. 92 от ЗКПО сума в общ размер от 41 801,32 лева (41 710 лева стойност на продадените акции + 52 лева други финансови разходи) не е коригирана и е призната. Намаление на новоустановената цена на акциите с разходите за придобиването им повторно, каквото на практика се претендира с касационната жалба, би било незаконосъобразно набавяне на данъчно предимство. В заключение като е достигнал до извод за приложимост на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО спрямо процесната сделка с акции, отхвърляйки жалбата на дружеството, административният съд е постановил правилно решение, чието оставяне в сила е дължимо от настоящата касационна инстанция. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника по касация се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и трето от ДОПК, в размер на 4 204,47 лв. при съобразяване на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отчитане на материалния интерес по спора, равняващ се на 4 204,47 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,