Решение № 54 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4881/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север ЕАД (ЕРП Север) срещу решение 8001/07.03.2025 г. по адм. дело 428/2025 г. на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли, решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО), в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е решение Ж-930/04.12.2024 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал.1 и ал.7 от ЗЕ вр. с чл. чл.147 ал.1 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено административното производство, образувано по жалба вх. Е-13-273-154/24.11.2021г. подадена от Електроразпределение Север АД срещу ЕСО ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север ЕАД срещу решение Ж-930/04.12.2024 г. на КЕВР. За да стигне до този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен и правилен, постановен от компетентен държавен орган, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба 6 от 24 Февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Съдът е приел за установено, че за Олива АД са били налице условията за присъединяване към преносната мрежа на ЕСО ЕАД без междинното участие на оператора на разпределителната мрежа- ЕРП Север, с оглед условията по Решение от 17.10.2019 г. по дело С-31/18 на СЕС - обектът на клиентът да е свързан в уредба за средно напрежение, тя да е част от подстанция, чиято дейност по трансформиране на електрическото напрежение, попада в обхвата на преносната мрежа, т.е. дали обектът е присъединен в подстанция с функционални характеристики, присъщи за преноса на електрическа енергия. Съдът е приел, че тези условия са налице, тъй като е установено, че обектите на Олива" АД са присъединени в килия 26 Марек 1 и килия 28 Марек 2", в п/ст Полски Тръмбеш 110/20 kV, която е част от електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД, а кабелите средно напрежение, изходящи от килии Марек 1 и Марек 2 са собственост на Олива АД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства и е установил фактическата обстановка по делото, на база на която и при прилагане на закона е формирал обосновани изводи. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да ги преповтаря. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Административният съд правилно е приел, че в обстоятелствената част на решението на КЕВР са изложени достатъчно съображения, от които да се направи извод за конкретните мотиви, от които Комисията се е ръководила при вземането му и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил основанията на ЕРП Север, на които е оспорено решението, като е съобразил, че посочената разпоредба на чл. чл. 4 ал.1 т.11 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи не е относима, тъй като е била отменена и не е действала към момента на постановяването на оспореното решение. Законосъобразно от страна на КЕВР е приложена разпоредбата на чл. 117 от ЗЕ, където е посочено, че редът за присъединяване на обекта на клиента е с единия или с другия оператор. Видно от действащата към съответния момент Наредба 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, не е предвидена претендираната от ЕРП Север за задължителна последователност да се прекрати договора с оператора на електроразпределителна мрежа и след това да се подава Искане за проучване за стартиране на процедура по присъединяване към преносната мрежа с оператора на същата, без междинното участие на оператора на електроразпределителна мрежа. В допълнение следва да се отбележи и цитираното, както от дружеството жалбоподателя, така и от КЕВР, Решение от 17.10.2019 г. по дело С-31/18/, с което е прието, че европейското право, чрез Директива 2009/72/ЕС цели постигане на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители свободно да изберат своя доставчик на електроенергия, чрез недискриминационен и прозрачен достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежи. При съобразяване нормативната уредба и фактите по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север ЕАД. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в оставено в сила. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а на ответниците по касацията, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива се следват в размер на по 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение