Решение № 1346 от 6.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните срещу решение 2314/08.04.2022 г., постановено по адм.д. 3681/2020 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане РД-05-22 от 12 март 2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите, с който на Грейд 2004 ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на главницата 3 474 071 лв. и размер на лихвата 2 389 435, 61 лв., или общо в размер на 5 863 506, 61 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Грейд 2004 ЕООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решение на Европейската комисия С 2014 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ SA.26212 (2011/C), SA.26217 (2011/C), е прието, че при извършени в посочения в решението период замени на горски имоти, оценени по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, отм., държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. За да се приеме наличието на помощ в сделките за замяна по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в решението на Европейската комисия са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка и е създадена формула за определяне на размера на помощта, която трябва да бъде възстановена. Кумулативните изисквания са обективирани в съображение 124 от решението на Европейската комисия, като те са четири 1. За мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, 2 тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер, 3 това предимство трябва да бъде избирателно и 4 мярката трява да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, които обуславят прилагане на правилата за държавната помощ. В съображения 147 и 173 се обосновава формула, с която се определя дали частната страна е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, като отчита както административните цени, използвани при първоначалната сделка, така и реалните пазарни цени на горските парцели към същата дата, каквито по силата на решението на Европейската комисия и по възлагане от Българската държава са изготвени от независим лицензиран оценител за всяка замяна. Съгласно формулата, размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна се равнява на стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с наредбата, минус стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с наредбата. Когато тази стойност е положителна величина се счита, че е предоставена държавна помощ, която подлежии на възстановяване. Административният орган е приел, че тези фактически и правни основания за определяне на наличие на държавна помощ и нейния размер са налице при замяната на горски имоти, извършена с договор за замяна на недвижими имоти 375/23.07.2007 г., сключен между Грейд 2004 ЕООД и Националното управление по горите, по силата на който дружеството е заменило 40 броя парцели горска земя негова собственост с обща площ 3 445 413 декара, находящи се в землищата на с. Буковец, с. Лесков дол, с. Огоя, оценени по наредбата общо на 3 353 118 лв. срещу 24 броя държавни горски поземлени имоти с обща площ 1 157, 515 декара, ноходящи се в землището на с. Говедарци, оцененени по наредбата на 3 298 502, 03 лв. Пазарните цени на имотите са 1 235 246, 04 лв. за частните горски имоти и 4 654 701, 47 лв. за държавните горски имоти, съгласно оценка на Агролеспроект ЕООД. По този начин е прието, че търговското дружество е получило икономическо предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 3 474, 071 лв. При осъществен контрол за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане, той е гменен с решението, предмет на касационна проверка за законосъобразност пред тази съдебна инстанция. Съдът е преил, че са изпълнени кумулативните изисквания, посочени в съображение 124 от решението на Европейската комисия, за да може мярката да бъде определена като държавна помощ. Приел е, че не се оспорва селективния характер на мярката, нито годността да засегне търговията между държавите членки. Приел е, че дружеството бенефициер на помощта е предприятие по смисъла на чл. 17, параграф 1 от Договора за функцинирането на Европейския съюз. Приел е, че нито в жалбата, нито в представените писмени бележки не са наведени доводи за това, че търговското дружество не осъществява икономическа дейност. Приел е, че основният спор между страните е по отношение на обстоятелството дали определените административни цени на държавните и частните имоти в договора за замяна съответстват на пазарните цени за тези имоти към момента на сключване на договора замяна. За установяване на това обстоятелство, първоинстанционният съд е допуснал изслушването на съдебно-оценителна експертиза. Приел е, че двете заключения по експертизата, основно и допълнително следва да се кредитират като мотивирани, логични, и съответни на събраните доказателства. Базирайки се на пазарните цени на процесните имоти, посочени в основното заключение и прилагайки формулата по съображение 147 от решението на Европейската комисия, вещотоо лице в допълнителното заключение е направило изчисления, според които разликата между реалната пазарна цена на парцелите горска земя частна собственост от 899 390, 61 лв. и административната цена за тези парцели от 3 353 118 лв., съгласно договора за замяна е минус 2 453 727, 39 лв. Разликата между реалната пазарна цена на парцелите горска земя държавна соственост от 125 243, 12 лв. и административната цена за тези парцели от 3 298 502, 03 лв. е минус 3 173 258, 91 лв. По този начин стойността от минус 3 173 258, 91 лв. минус стойността от минус 2 453 727, 39 лв. е минус 719 531, 52 лв., като същата не е положителна величина, за да е налице предимство, съответно несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. Първоинстанционният съд е приел и наличието на допуснато при издаването на административния акт съществено нарушение на административно-производствените правила. Приел е, че Министерството на земеделието, храните и горите е следвало да изработи подробен нормативен акт, в който да се формулират правила за преценка на това по отношение на кои от осъществените замени е налице несъвместима държавна помощ, и по кои не не налице. Първоинстанционният съд е обсъдил и възражението за изтекла погасителна давност за установяване на публичното държавно вземане. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. Съгласно чл. 107, параграф 1 от Договора, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар. Съобразно съображение 124 от решението на Европейската комисия, за да бъде определена като помощ по смисъла на чл. 197, параграф 1 мярката трябва да отговаря на следните условия 1. За мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, 2. Тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер, 3. Това предимство трябва да е избирателно, 4. Мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. В решението си първоинстанционният съд е изследвал всяко едно от тези четири кумулативни изисквания, като е отграничил спорните от безспорните обстоятелства. Правилно е определил предмета на спора. В тази връзка, и оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са свързани с едно от обстоятелствата по съображение 124 от решението на Европейската камисия, а именно по отношение на обстоятелството на предоставено предимство. Касационната жалба, макар и съдържаща 12 страници се основава единствено на обстоятелства, свързани с назначената от първоинстанционния съд съдебно-оценителна експрертиза Обосновано е обстоятелството, че в хода на съдебното производство първоинстанционният съд не е следвало да назначава съдебно-оценителна експертиза. Възприето е разбирането, че министърът на земеделието, храните и горите е разполагал с информацията, за да определи размера на държавната помощ. Разбирането си административният орган обосновава с чл. 38, ал. 7, т. 2 от Закона за държавните помощи, в който е предвидено размерът на подлежащата на възстановване на неправомерната и несъвместима държавна помощ да се определя по два алтернативно предвидени начина или чрез информация, налична при администратора на помощ, което обстоятелство било налично в процесния случай, а когато такава липсва чрез оценка, извършена от правоспособен независим оценител, по смисъла на чл. 38, ал. 9 от Закона за държавните помощи. Действително, съобразно чл. 38, ал. 7 от Закона за държавните помощи, размерът на помощта по ал. 6 се установава въз основа на 1. Информация, налична при администратора на помощ и по т. 2 оценка, приета от администратора на помощ, извън случаите по т. 1. Съобразно чл. 38, ал. 9 от Закона за държавните помощи, оценката по ал. 7, т. 2 се изготвя от правоспоспособен независим оценител, регистриран по Закона за независимите оценители, който не е в трудово или служебно правоотношение с възложителя и не е свързано лице по смисъла на §1, т. 3 от допълнителните разпоредби на ДОПК с получателя на помощта. Изрично в акта за установяване на публично държавно вземане, стр. 3 е посочено, че пазарните цени на имотите са 1 235 246, 04 лв. за частните горски имоти и 4 654 701, 47 лв. за държавните горски имоти, съгласно оценка на Агролеспроект, приложена към преписката. На стр. 5 от акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган изрично е посочил, че с оглед ефективното прилагане на решението на Европейската комисия по изпълнение на съображение 178, и по-специално съображение 189, таблица 5, т. 2, българските органи са длъжни да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки и е избран чрез открита публична тръжна процедура. Посочва се, че изготвянето на експертизата е възложено чрез провеждане на публично състезание по чл. 20, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки. За изпълнител на обществената поръчка е бил избран Агролеспроект. При съобразяване на тези обстоятелсдтва не изглежда достоверно оплакването, съдържащо се в касационната жалба за това, че бъргарските органи са приложили чл. 38, ал. 7, т. 1 от Закона за държавните помощи. При положение, че размерът на помощта по ал. 6 е бил установен въз основа на информация, налична при администратора на помощта, както се твъРди в касационната жалба, то възприемането на това твърдение би обосновало извода, че неправилно размерът на помощта е определен от административния орган въз основа на оценка, приета от администратора на помощ. Подобно разбиране бии било достатъчно, за да определи акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Второто оплакване, съдържащо се в касационната жалба е обосновано с обстоятелството, че приложената по административната преписка оценка е следвала методиката, описана в съображение 173 от решението на Европейската омисия. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че в оценителния доклад по изготвянето на оценката в админсистративното производство, експертите изготвили оценката са направили изявление за съобразяване на същата със съображение 173 от решението на Европейската комисия. Това обстоятелство, обаче не отрича по никакъв начин възможността на лицето, посочено като бенефициер на неправомерно получената държавна помощ да оспори пред национален съд акта за установяване на публично държавно вземане, като в развилото се съдебно производство да поиска изслушването на съдебно-оценителна експертиза. В тази връзка, тази съдебна инстанция съобразява и решението на Съда от 19 октомври 2023 г. по дело с-325/22. Съобразно т. 45 от посоченото решение, използвания в съдебното производство метод за оценяване трябва да съответства на решението на комисията от 5 септември 2014 г. и това следва да се провери от съответния национален съд. По-специално трябва да се провери дали избраният метод съответства на член 6, параграф 1, б. б, в и г от това решение, където се предвиждат три различни спосба за възстановяване на помощта, а именно възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в предоставеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделките за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен чрез подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от комисията. Освен това, както комисията посочва в своето решение от 5 септември 2014 г., ако такава оценка се извършва, както в разглеждания случай ex post, дъравата членка преценява пазарната стойност на съответните поземлени имоти към момента на оспорената сделка за замяна. В решението си, Съдът приема, че редица методи могат да осигурят цени, съответстващи на пазарната стойност и че макар сред тях да са методът на продажба по най-добра оферта и методът на експертизата, не е изключено и други методи даа позволяват постигането на такъв резултат. В решението си Съдът осочва, че що се отнася до критерии за оценка, като предвидените в параграф 1а, т. 2 и 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, трябва да се констатира, че съгласно съдебната практика, чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз не възпрепятства използването на метод за оценяване, който почива на сравняване на подобни сделки с недвижими имоти, щом като предвидените в него критерии позволяват да се изчисли пазарната стойност на съответните горски земи, нито пък изисква прилагането на този метод. В решението си Съдът посочва, че що се отнася до преценката дали такива критерии за оценка биха позволили да се установи пазарната стойност към момента на спорната замяна, тя трябва да се извърши по същество от националния съд с оглед на известните му фактически и правни обстоятелства. Именно националният съд трябва да провери правдивостта на посоченото обстоятелство, че цените по сделките с недвижими имоти на практика се занижават, за да се намали размерът на данъците и на нотариалните такси, както и на обстоятелството, че продажбите, които могат да се вземат предвид по аналогия са недостатъчни, за да се оцени надеждно сравняване. Националният съд трябва да провери също така дали сделките с недвижими имоти, които могат да се вземат предвид в този контекст, не са извършени на дата, която е твърде отдалечена от тази на спорната замяна. При съобразяването на тези обстоятелства, Съдът е приел, че чл. 107, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаваши подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката при условие, че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на комиията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. Правната конструкция, възприета от това решение на Съда е съобразена, макар и преди постановяването му с решението на първоинстанционния съд. В решението си първоинстанционният съд е обосновал обстоятелството на кредитиране на заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза. Установява се, че експертизата е била изготвена, като вещото лице се е снабдило с копия от нотариални актове за извършени сделки през периода 2007 г. с имоти, сходни с процесните, находящи се в землищата на с. Буковец, с. Лесков дол и с. Огоя и с. Говедарци. В експертизата е посочено, че пазарната цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на осреднените цени от сделки с поземлени имоти горски територии от различни видове възмездни разпоредителни сделки, сключени в рамките на 24 месеца преди датата на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Пазарната цена на поземлен имот в горска територия се определя като среднопретеглена от цените на пазарни аналози по метода на сравнимите продажби сделки с имоти, подобни на оценявания, които се намират в землището на същото населено място. Взимайки предвид информацията от съответните служби по вписванията, експертът е определил реална пазарна цена на 40 броя парцели горска земя с обща площ 3 445 413 декара, находящи се в землищата на с. Буковец, с. Лесков дол и с. Огоя, предмет на договора за замяна от 23 юли 2007 г. към момента на сключване на 899 390, 61 лв. Административната цена на същите имоти съгласно Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, отм., е 3 353 118 лв. Експертът е определил реалната пазарна цена на 24 имота в землищито на с. Говедарци, прехвърлени на Грейд 2004 ЕООД към момента на сключване на сделката през 2007 г. в размер на 125 243, 12 лв. Административната цена на същите имоти съобразно наредбата е 3 298 502, 03 лв. Първоинстанционният съд е съобразил и обстоятелството, че експертът е спазил формулата, установена в съображение 147 от решението на Европейската комисия. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че независиво от това, че процесуалният представител на административния орган в съдебНото заседание на 7 юли 2021 г. е заявил, че оспорва заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза, в същото съдебно заседание е направил и изявлението, че няма да прави искане за извършване на експертиза от трима оценители. Установява се и обстоятелството, че независимо, че е оспорил и допълнителото заключение по изготвената съдебно-оценителна експертиза, процесуалният представител на административния орган не е поискал изслушваето на заключение, изготвено от трима ксперти. От протокола на проведеното съдебно заседание на 23 март 2022 г. се установява обстоятелството само на изявление на този процесуален представител, че оспорва допълнителното заключение по изготвената експертиза. При оспорване на заключението на вещото лице, процесулният представител на административня орган е разполатгал с възможността по чл. 200, ал. 3 от ГПК, да поиска отт съда да назначи друго, или повече вещи лица. Тази процесуална възможност не е била приложена от процесуалния представител на административния орган. По тоизи начин процесуалният представител на административния орган не е постигнал целите на оспорването на изготвеното заключение по изслушаната съдебно-оценителна експертиза. При съобразяване на обстоятелството на фактическа липса на оспорване на експертизата, а именно без направено искане за изслушване на експертиза, изготвена отт друго вещо лице или повече вещи лица, касационните оплаквания, съдържащи се на стр. 3-5 от касационната жалба са неоснователни. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съобразно чл. 219, ал. 1 от АПК, за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Прниципно правилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че е необходима методика или друг подзаконов нормативен акт за определяне на размера на несъвместимата държавна помощ съобразно съображение 173 от решението на европейската комисия. Съображение чл. 173 от решението на Европейската комисия не съдържа подобно изискване. Съгласноо съображение 173 от решението на европейската Комисия, комисията счита, че държавата членка следва да спазва следната методика като отправна точка при определяне на размера на несъвместимата държавна помощ, която трябва да бъде възстановена от всеки бенефициер, а именно определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на наредбата за базисните цени и определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с предписанията на наредбата за базисните цени. Първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна се равнява на стойносттта на 2 1. Независимо, обаче, че така установените изводи на първоинстанционния съд в този аспект са неправилни, по изложените по-горе съображения, административният акт правилно е определен от първоинстанционния съд като незаконосъобразен. При съобразяване на това обстоятелство, не се дължи отговор на подробно изложените в тази насока оплаквания в касационната жалба, съдържащи се на стр. 6-7 от касационната жалба. Останалите изводи, а не оплаквания в касационната жалба се свързани с изясняване на понятието предприятие, но това е обстоятелство, което правилно е изяснено от първоинстанционния съд. В седебното засение на 22 януари 2024 г. процесуалният представител на касатора е поискал приемането като доказателство по спора на информация относно дело С-632/23 Европейската комисия срещу Република България. Поради неотносимостта й, тази информация не е приета ката доказателство по спора. Както се посочи и по-горе в мотивите на това съдебно решение, пред първоинстанционния съд процесуалният представител на административния орган е разполагал с процесуалната възможност, която не му е била отнета от съда, оспорвайки заключението по изготвената основна и допълнителна експертиза, да поиска назначаването на нова експертиза, изготвена от друго вещо лице, или от повече вещи лица, но не е поискал осъществяването на това обстоятелство. О страна на процесуалния представител на ответника с отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски в касационното производство,, но доказателства за направени разноски не са представени, поради което разноски не се дължат. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК