Решение № 14921 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2009 г.

Решение № 14921 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5232/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационни жалби от "Скални материали" АД Русе и директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе срещу решение № 3 от 27.02.2009 г., постановено по адм. дело № 580/2008 г. от Административен съд - Русе, с което е отменено решение № РУ-78-ПР (2008 г. на директора на РИОСВ Русе за извършване оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение "Добив на инертни материали от коритото на р. Дунав от участък км 478, 00 до км 476,500 в близост до о. Алеко, с. Сандрово, общ. Русе. В касационната жалба на "Скални материали" АД се навеждат доводи за неправилност на решението, в частта относно присъждане на разноски и моли съда да постанови решение, с което да им бъдат присъдени такива, както и да отхвърли жалбата на РИОСВ Русе като неоснователна. Касаторът РИОСВ - Русе навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли оспорването на решението на директора на РИОСВ Русе № РУ-78-ПР/2008 г. Не е дал становище по касационната жалба на "Скални материали" АД. Заинтересованата страна - Община Русе не изпраща представител и не е дала становище по двете касационни жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на "Скални материали" АД Русе и за основателност на жалбата на РИОСВ Русе. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Скални материали" АД гр. Русе против решение № РУ-78-ПР от 8.09.2008 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околна среда, с което на основание чл. 93 ал. 3 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) директора на РИОСВ Русее постановил да се извърши оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение "Добив на инертни материали от коритото на р. Дунав. Процедурата по преценка на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционни предложения е регламентирана в чл. 93 ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии. Откриването на производството започва с подаване на искане за такава преценка от инвеститора. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата компетентният орган по чл. 6 преценява необходимостта от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и в срок до един месец от внасяне на искането се произнася с решение по необходимостта от извършване на ОВОС. Ако органът с решението си прецени, че е необходимо извършването на ОВОС, започва следваща процедура по изготвяне на доклад по ОВОС. Изрична възможност за оспорване на акта, с който е установена необходимостта от ОВОС по чл. 93, ал. 5 ЗООС не е предвидена. Защитата на правата на засегнатите лица в този случай е регламентирана с нормата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, която предоставя възможност на заинтересованите лица да обжалват решенията по ОВОС по реда на АПК. Ако административният орган приеме, че изготвяне на ОВОС не е необходимо, то това решение е крайният акт, с който приключва производството по чл. 93 ЗООС и като такъв подлежи на обжалване. В разглежданата хипотеза, с оспореното пред министъра на околната среда решение на директора на РИОСВ - Русе е прието, че следва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение на възложителя "Скални материали" АД гр. Русе. Доколкото изрична възможност за оспорване на този акт в закона не е предвидена, следва да се приеме, че същият би могъл да подлежи на обжалване, ако не са налице процесуални пречки за това по смисъла на АПК. В случая обаче за жалбодателя не е бил налице интерес от оспорването на решението на РИОСВ Русе. Актът обективира волята на компетентния административен орган по осъществяване дейността му по прилагане и изпълнение на закона и с него се поставя началото на предвидена в ЗООС процедура по изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда. Този акт не засяга пряко правната сфера на жалбоподателя, тъй като не разпорежда конкретни задължения за него. Правните последици за възложителя биха се породили едва с постановяване на крайния, приключващ процедурата акт по ОВОС, с който биха могли да бъдат засегнати негови права или законни интереси. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на административния акт и отсъствието му е основание за прекратяване на производството. В случая обжалваното решение на първоинстанционният съд е постановено по недопустима жалба, тъй като за жалбодателя "Скални материали" АД не е бил налице правен интерес от оспорването на посоченото решение на директора на РИОСВ Русе. От това следва, че обжалваното решение, като постановено при отсъствие на положителна процесуална предпоставка е недопустимо, при което същото следва да бъде обезсилено, а производството по делото следва да бъде прекратено. Искането на "Скални материали" АД Русе за присъждане на направените деловодни разноски не следва да бъде обсъждано с оглед изхода на делото и констатираната недопустимост на жалбата му пред първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение