Решение № 4884 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2010 г.

Решение № 4884 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Найден Георгиев Гунчев в качеството му на ЕТ "БН - ОЙЛ - Найден Гунчев", гр. Сливен, срещу решение № 240/27.02.2009 г. по адм. дело № 701/2007 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2000548/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение № РД -10 -112/15.03.2007 г. на и. д. директор на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материалноправно и процесуалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че РА е издаден от компетентен орган и с него законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, 03 - 05, 09.2003 г., м. 01 - 05, 07, 09 - 10, 12.2004 г. и м. 01.2005 г. на основание чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.) в размер на 33 420,51 лв. по фактури на изброени от съда доставчици. Изложени са доводи и за законосъобразно определен допълнителен размер дължим данък общ доход по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002, 2003, 2004 и 2005 г. вследствие на увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО и съответно за допълнителен дължим размер социални и здравни осигуровки за ревизираните периоди. АС не е проследил окомплектоваността на данъчната преписка и не е изискал липсващите и относими към преценката за материална компетентност на издателя на РА и съответно действителността на РА данъчни актове за прихващане и връщане /ДАПВ/ и актове за прихващане и връщане /АПВ/, в които има произнасяне по размера на част от ревизираните и коригирани по размер спрямо декларациите на данъчния субект данъчни задължения и данъчни периоди - както по ЗДДС (отм.), така и по ЗОДФЛ (отм.). В ревизионния доклад се съдържат данни за следните ДАПВ № 4533/4.08.2003 г., № 123/22.01.2004 г., № 1397/29.06.2005 г. и АПВ № 711/6.04.2006 г. . Същите е следвало да бъдат изискани, както и да се провери дали за ревизираните периоди и задължения няма и други издадени ДАПВ и АПВ, да се установи обхвата на проверката извършена при издаването им /по данъчни задължения и периоди/ и съответно съдът да се произнесе по действителността на РА в тези му части на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК с оглед наличието на влезли в сила стабилни актове преди изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК ДВ, бр. 108/2007 г, установяващи права и задължения и необходимостта в тази хипотеза ревизията да бъде възложена и компетентният орган - издател на РА да бъде определен от териториалния данъчен директор на основание чл. 134 ДОПК вр. чл. 119, ал. 2 ДОПК. Предвид изложеното решението е неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на друг състав на АС, при което да се вземе предвид изложеното в предходния абзац. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение,