Решение № 3987 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1689/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Кюстендил, против Решение 232/07.12.2023 г., постановено по административно дело 129/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена негова Заповед РД-00-475/04.04.2023 г., разпореждаща на К. Стоядинова и М. Стоядинов да премахнат незаконен строеж : Пристройка, надстройка и реконструкция на едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ XII-1256, кв. 146 по плана на гр. Кюстендил. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробно изложени съображения, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Т. Кудуски, който моли да бъде уважена и претендира присъждане на разноски. Ответните страни - К. Стоядинова и М. Стоядинов посредством писмен отговор, изготвен от адвокат Д. Златкова оспорват касационната жалба и молят съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отмени процесната заповед, съдът е развил съображения за допуснати от административния орган нарушения на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, изразяващи се в немотивираност на заповедта и недостатъчна конкретизация на незаконния строеж, както и нарушение на чл. 35 АПК относно изискването за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. На следващо място е приел, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като органът не бил установил кога е реализиран строежът и в какъв обем са новите строителни дейности, тоест изводите му за извършено незаконно строителство и нетърпимост на същото били останали недоказани. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. На първо място, неправилни са изводите на съда за съществени нарушения в изискванията за форма на административния акт. Видно от съдържанието му, същият е подробно мотивиран с конкретно изложени фактически и правни основания, което по никакъв начин не възпрепятства извършването на съдебен контрол за материалната му законосъобразност, противно на приетото от съда. В мотивите на заповедта, както и в предхождащия я констативен акт строежът е конкретизиран и описан в достатъчна степен уточнен е размерът на пристройката, обемът на надстройката, посочени са видовете строително-монтажни дейности, извършени без строителни книжа и начина им на изпълнение. На второ място, независимо дали органът е извършвал преценка за периода на извършване на строежа, съдът е бил длъжен да даде отговор на този въпрос, което не е сторил, въпреки, че е имал тази възможност. По делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, след анализа на които е следвало да установи кога е реализирано процесното строителство. Установяването на това обстоятелство е от съществено значение за решаване на правния спор, тъй като необходимостта от преценка за търпимост на строежа по смисъла на закона, зависи от това дали е бил реализиран преди или след 31.03.2001 г. На следващо място, настоящият съд споделя част от развитите в касационната жалба доводи относно необоснованост на приетото по делото заключение на вещото лице, което е било оспорено от страна на ответника. Така например, видно от представената по делото Заповед 513/18.03.1992 г. на Кмета на Община Кюстендил /текстова и графична част/, с нея е одобрено застрояване за процесния парцел XII-1256 и съседния му парцел XI-1257 на калканно долепени триетажни жилищни сгради, на 5 метра от дъното на парцела, докато вещото лице установява, че според този план сградата следва да е двуетажна. Не е даден еднозначен отговор и на въпросите дали преди извършването на процесните строително-монтажни дейности, описани в заповедта, съществуващата сграда е била едноетажна или двуетажна, каква е била нейната застроена площ, местонахождение и конструкция, както и дали тези дейности са реално извършени. Именно на тези въпроси посредством специални знания е следвало да отговори решаващият съд, за да провери материалната законосъобразност на оспорената заповед, каквато проверка всъщност не е извършил в нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което не може да бъде преодоляно от настоящата съдебна инстанция предвид разпоредбите на чл. 219 и чл. 220 АПК, същото ще следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. При този изход на спора е приложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,