Решение № 4990 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2011 г.

Решение № 4990 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2419/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Министъра на образованието и науката, чрез пълномощника му - Юлия Топалова, против Решение № 14269/24.11.2010 г. по адм. дело № 4151/2010 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът Васил Николаев Василев не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение е уважил жалбата на Васил Николаев Василев, от гр. София, като е отменил Решение № 06-00-59-2009/12.01.2010 г. на министъра на образованието, младежта и науката, с което му е отказано признаване на висше образование по специалността "психология" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Киевския институт "Славистичен университет", Украйна и е върнал преписката на същия за ново разглеждане. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон - чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ), наричана по-нататък Наредбата, вр. с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка, тричленният състав на Върховен административен съд, е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на оспореното решение на министъра на образованието, младежта и науката, тъй като противоречи на приложимия материален закон. Отказът за признаване на висше образование на ответника е издаден на основание чл. 12, ал. 1, т. 3 от цитираната по-горе Наредба, вр. с § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и е мотивиран с това, че обучението на ответника Василев е проведено на територията на РБългария, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Спрямо установените правно релевантни факти, законосъобразно е приетото от съда, че в случая не са налице предпоставките за отказ по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Разпоредбата визира различен от приетия от органа фактически състав, свързан с установяване автентичността на представения документ за завършено висше образование, след надлежна проверка от комисията по чл. 7, ал. 2 от наредбата, каквато проверка в случая липсва. От друга страна законосъобразен е и другият извод на съда, за неправилно приложение на § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО. Установената с този § забрана на чуждестранни висши училища да разкриват свои поделения на територията на РБългария не е равнозначна на забрана за извършване на съответната форма на обучение (редовно, задочно, дистанционно и пр.) от чуждестранното висше училище. В случая е налице дистанционно обучение, което не нарушава забраната по § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО, защото се касае за друга форма на обучение от същия чуждестранен университет, а не за разкриване на филиал (поделение) на този университет в РБългария. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, 5-петчленен състав,