Решение № 12473 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2013 г.

Решение № 12473 от 30.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията), против Решение № 6519/30.11.2012 г., постановено по адм. д. № 7308/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил Решение № 88/12.07.2012 г. на КПУКИ в частта му, с която е установено наличие на конфликт на интереси по отношение на Илиян Ерменчов Илиев за това, че е участвал в обсъждането и приемането на Решение № 1 от Протокол № 1 от 11.01.2012 г. от извънредно заседание на Общински съвет - гр. Бобов дол (ОбСБД), с което е дадено съгласие да бъдат предоставени на "Медико-дентален център ОЗОК" ЕООД под наем, без търг или конкурс, на помещения намиращи се на територията на МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" ЕАД, гр. Бобов дол. Недоволен от решението, председателят на КПУКИ го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - Илиян Ерменчов Илиев, чрез представения по делото писмен "Отговор" от процесуалния му представител и пледоариите по съществото на спора, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 88/12.07.2012 г. на КПУКИ в частта му, с която е установен конфликт на интереси по отношение на Илиян Ерменчов Илиев по чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение на Комисията е постановено в нарушение на материалните норми на ЗПУКИ. Така постановеното решение на АССГ е законосъобразно. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Илиян Илиев е общински съветник в ОбСБД и в това си качество е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 9 от ЗПУКИ, както и че работи по трудов договор, сключен с "Въгледобив Бобов дол" ЕООД. В качеството си на общински съветник Илиев е участвал в обсъждането и гласуването на Решение на ОбСБД № 1 от Протокол № 1 от 11.01.2012 г. С последното е дадено съгласие да бъдат предоставени на "Медико-дентален център ОЗОК "ЕООД под наем, без търг или конкурс, на помещения, намиращи се на територията на МБАЛ "Д-р Стоян Сантев" ЕАД, гр. Бобов дол. При така установената фактическа обстановка законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че Илиев не е осъществил фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. Общинският съветник Илиев не е свързано лице с "Въгледобив Бобов дол" ЕООД. Фактът, че същият работи по трудов договор с дружеството не обосновава извод за наличие на икономическата му зависимост по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ. Мотивираната такава в решението и в касационната жалба на КПУКИ се гради изцяло на предположения. Същата е до такава степен опосредена и в същото време - толкова усложнена, че на практика не може да се реализира в живота. Същественото е, че по делото не е установено Илиев да не престира труд, но независимо от това да получава трудово възнаграждение или да получава каквито и да било привилегии в сравнение с останалите работници и служители, или пък да му е упражнено влияние. Установеният от Комисията конфликт на интереси се обосновава единствено с факта на наличен трудов договор на лицето с "Въгледобив Бобов дол" ЕООД, въз основа на което е направен и извод за наличие на икономическа зависимост. Последното не се подкрепя от събраните по делото доказателства. След като е безспорно, че по отношение на Илиев не са налице забраните по чл. 5 от ЗПУКИ, не може да се приеме, че престирането на труд срещу съответното възнаграждение, е равнозначно на икономическа зависимост. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ лице, заемащо публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. По делото не са събрани доказателства Илиев в посоченото решения на ОбСБД, да е участвал в подготовката, обсъждането и приемането на решението и да е гласувал в частен интерес, нито е посочено в какво точно се изразява този "частен интерес". От събраните в административното производство доказателства не е установено от така взетото решение да е настъпила облага за "Въгледобив Бобов дол" ЕООД по смисъла на чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 3 от ЗПУКИ, въпреки изводите на Комисията в обратната посока. Не е взет предвид и факта, че видно от установеното от самата Комисия, с Писмо рег. № 26-00-88/15.02.2012 г. управителят на "Медико-дентален център ОЗОК" ЕООД е оттеглил молбата си за предоставяне на помещения под наем, поради отказ от регистрация на клона на дружеството в Районна здравна инспекция - Кюстендил. Въпреки изложените в тази насока съждения от страна на КПУКИ ВАС счита, че липсата на реализация на решението на ОбСБД без да е основен аргумент, е още един такъв в подкрепа на изводите на АССГ за липсваща "облага", респективно и на "частен интерес". Следователно в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ЗПУКИ. Твърдението за "доказан" частен интерес в полза на "Медико-дентален център ОЗОК" ЕООД в касационната жалба също е изградено на предположения. В преписката липсват данни, колко е бил размерът на договорения наем с това дружество (ако въобще преговорите са стигнали до този етап) и в каква степен той е по-нисък от обичайния такъв, при отдаване под наем на имоти, общинска собственост. Напълно възможно е първият (ако има такива уговорки), да е дори по-висок от размера на втория такъв. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на АССГ за липса на конфликт на интереси спрямо Илиев се подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Липсата на икономическа зависимост по смисъла на закона между общинския съветник и дружеството, което е адресат на цитираното решение на ОбСБД, както и липсата на облага и свързания с нея частен интерес по отношение на която и да е от страните в създалото се отношение, обосновават извода, че Илиев не е осъществил фактическия състав на чл. 7, ал. 1 от ЗПУКИ. Впрочем самият касатор не посочва категорично кой фактически извод на кое от събраните доказателства по делото не съответства, а е налице едно общо твърдение в тази насока. Доводът за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила (вж. стр. 8, абз. 2 от жалбата) е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. При липсата на конкретност, той не може да бъде обсъден и разгледан от ВАС. По делото е направено искане от процесуалния представител на Илиев за присъждане на направените от него разноски по делото пред касационната инстанция. В същото време, процесуалният представител на Комисията възразява и твърди прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което по размера си не съответства на фактическата и правна сложност на казуса. С оглед изложените по-горе правни изводи на ВАС, искането за присъждане на разноски се явява основателно. Видно от приложения на л. 15 от делото Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2013 г., такива са направени в размер на 540,00 лева. Този размер, според преценката на ВАС не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на казуса и като такъв следва да бъде осъдена КПУКИ да го заплати на Илиев. При направената проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна поради което то следва да се остави в сила. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение