Решение № 3340 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2011 г.

Решение № 3340 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Кирил Драганов Иванчев от гр. София против Решение от 24.06.2010 г. на Софийски градски съд, административно отделение, по адм. д. № 1763 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение за отказ за прихващане и връщане № 87 от 10.04.2002 г. на ДП "Подуяне" при ТДД София, потвърдено с Решение № 1202 от 05.08.2002 г. на Регионалния данъчен директор гр. София. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно приел, че работодателят, а не работникът в качеството му на данъчно задължено лице, е легитимиран да иска връщане на недължимо внесен авансово данък върху общия доход. Иска се отмяна на решението и връщане на претендираната сума с лихви за забава. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима и основателна, поради следното: Административното производство е започнало с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от Закона за облагане на доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/ (отм.) с вх. № 06032986/08.04.2002 г., с която е деклариран надвнесен данък за 2001 г. в размер на 431,97 лв. По искането за възстановяване на надвесен данък е постановено процесното Решение за отказ за прихващане и връщане № 87 от 10.04.2002 г. на данъчен орган при ДП "Подуяне" при ТДД. С него е отказано възстановяване на сумата с мотиви, че представената служебна бележка от работодателя Авиокомпания "Балкан" не съдържа действително изплатено, а начислено трудово възнаграждение. С аналогични мотиви, РДД е потвърдил отказа, като е добавил, че жалбоподателят не е легитимиран да иска възстановяване, тъй като не е вносител на надвесения данък - такъв бил работодателят и само той можел да иска възстановяване на сумата. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на данъчните органи. Решението му е неправилно като противоречащо на материалния закон. Касационният жалбоподател е бил легитимиран да иска възстановяване на надвнесен данък по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 41, ал. 1 от същия закон във връзка с чл. 112 ДПК (отм.), тъй като съгласно чл. 42, ал. 1 и 2, изр. първо от Закона, декларация по чл. 41 не подават лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и/или доходи по чл. 14, т. 1, 2, 4 и 5 с изключение на освободените по реда на чл. 12, ал. 3. Лицата по ал. 1 могат да подадат данъчна декларация, ако са надвнесли данък по чл. 38 /това е именно процесният случай/, както и в случаите по чл. 20, ал. 6 и 8 и чл. 29а. В образуваното по искането за възстановяване производство е представена служебна бележка от работодателя на жалбоподателя АК "Балкан" от 29.03.2002 г., в която е посочен облагаем доход за 2001 г. по чл. 19 ЗОДФЛ в размер на 1 507,91 лв. От него са приспаднати 12,98 лв. лични задължителни осигурителни вноски и при данъчна основа от 1 494,93 лв. е удържан данък по чл. 38, ал. 1 ЗОДФЛ в размер на 431,97 лв. Бележката съдържа забележка, че е издадена на база начислени доходи и неизплатената част от дохода в размер на 1 027,53 лв. е отнесен в несъстоятелност нетен доход /в производството по несъстоятелност на дружеството-работодател/. По делото не е спорно, а това е доказано и с посочения документ, подписан от предприятието-работодател, че работодателят е надвнесъл по чл. 38, ал. 2 ЗОДФЛ претендираната сума като данък върху дохода на жалбоподателя. Последният има легитимация да иска връщането на сумата, тъй като няма съмнение, че данък върху доходите се внася върху действително получено трудово възнаграждение /арг. чл. 26 вр. чл. 46, ал. 1 ЗОДФЛ/, а към момента на издаването на процесния административен акт данъчният субект не е получил реално обложената сума. Обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него се постанови ново по същество, с което се отмени оспорения административен акт и преписката се върне за ново произнасяне на ТД на НАП София за възстановяване на сумата надвнесен данък. На основание чл. 129, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, в срока по ал. 5-та на текста, сумата следва да се възстанови със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена по реда на ал. 1 - 4, а не за целия изтекъл период от внасянето, тъй като не е внесена въз основа на акт на данъчен орган. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение