Решение № 9987 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4983/2009 г.

Решение № 9987 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4983/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Фили" ООД моли да бъде отменено решение № 29/18.2.2009 г. по адм. д. № 458/2008 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1562887/16.4.2007 г. на ТД-Плевен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Поддържа, че РА е нищожен. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Подал е частна жалба против решението в частта за разноските, в които съдът присъдил юрисконсулско възнаграждение само за второто разглеждане на делото, а имал право на разноски за всяка инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната и частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Двете жалби са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Фили" ООД против РА № РА № 1562887/16.4.2007 г. на ТД-Плевен. В мотивите си съдът е приел, че не е признат данъчен кредит 30 155, 96лв и са начислени лихви по фактури на "Еди" ЕООД и "Гея-96" ЕООД в ревизирания период м. м. 10.2001 г. - м. 11.2003 г., м. 2, 4 - 7.2004 г. и м. 9.2004 г. - м. 1.2006 г. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил представените заповеди за възлагане на ревизията № 1766/23.6.2006 г., № 2557/21.9.2006 г. и № 2633/2.10.2006 г. и е приел, че ревизията е извършена от овластените с тях органи по приходите в рамките на допустимите 4 месеца по ДОПК. По ревизионният доклад № 2887/10.11.2006 г. не е постъпило възражение. Възлагането на ревизията е извършено от Валентин Недялков - редовно овластен по заповед № 01-01-06/3.1.2006 г. от директора на ТД-Плевен да издава заповеди за възлагане на ревизии. Отхвърлил е възражението на ревизираното лице, че ревизията е започнала със заповед за възлагане на ревизия от 14.2.2006 г., тъй като процесните периоди са изключени от възложена по-рано по-широка по обхват ревизия на жалбоподателя. Неспазения срок за издаване на РА не го прави нищожен. Облагането по ЗДДС (отм.) е отделено в процесната ревизия. Съдът е приел, че не е признат данъчен кредит по фактурите на двамата доставчици, поради липса на осъществени доставки. Вещото лице не е открило офисите на доставчиците и не е извършило проверка в счетоводствата им и съдът е приел, че не е установено да са изпълнени предпоставките за признаване право на приспадане на данъчния кредит по спорните фактури. Представители на доставчиците не са открити и при ревизията. Представените извлечения от счетоводни регистри на доставчиците предвид чл. 51 ДОПК без проверка за редовното водене на счетоводствата, извършена от вещото лице не установяват начисляване на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Обсъдил е подробно констатациите в РА за непредставени поискани доказателства относно начисляване на данъка и реалността на доставките от преките доставчици. Приел е, че представените в съдебното производство пътни листи и товарителници за извършен превоз от трето лице по доставките на "Гея-96" ЕООД не е доказано да имат връзка с процесните фактури, тъй като не е представена фактура към товарителниците. Представен е РА, съставен на "Еди" ЕООД, в който няма констатации по реалността на доставките, по които "Еди" ЕООД е доставчик. Обсъждани са фактури за доставка на бетон и услуги с механизация от "Водно стопанство 2000" АД, които не е доказано да имат връзка с процесните доставки. В представените РА, съставени на "Гея-96" ЕООД не са обсъждани начислен данък и реалност на доставките по процесните фактури и съдът е приел, че ревизионните актове на доставчиците не установяват начисляване на данъка и осъществяване на доставките от преките доставчици. Така постановено решение е правилно. Съдът е възприел фактическа обстановка съобразена с доказателствата по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за липса на доставки по спорните фактури и правилно приложение на чл. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 ЗДДС (отм.). При първото гледане на делото и двамата доставчици са заявили на вещото лице, че не разполагат с други доказателства освен представените по делото. Представените ревизионни актове на двамата доставчици са издадени по ревизии, извършени на отсъстващо от данъчния си адрес лице. При издаването им не са извършени проверки в счетоводствата на ревизираните лица и правилно съдът е приел, че не установяват нито реалност на доставките, нито начисляване на данъка по процесните фактури. Изводът на съда, че от по-широка по обхват ревизия е отделено облагането по ЗДДС (отм.), ЗДПч (отм.) и ЗКПО (отм.) относно данък върху печалбата, данък за общините и корпоративен данък е отделено с издадената заповед за възлагане на ревизия № 1765 и 1766/23.6.2006 г. на Валентин Недялков като процесната ревизия е започнала с възлагането й със ЗВР № 1766/23.6.2006 г., връчена на 30.6.2006 г. и е продължила до 27.10.2006 г., с което са спазени изискванията на чл. 114 ал. 2 ДОПК за продължителност на ревизията. Правилно съдът е отхвърлил доводът за нищожност на РА, поради липса на овластяване на Валентин Недялков да издава заповеди за възлагане на ревизии, предвид т. II от заповед № 01-01-06/3.01.2006 г. на директора на ТД-Плевен, която съдът е обсъдил в решението си. Заповедта понастоящем липсва от делото, но е преразказана в писмо № 7089/28.11.2008 г. на директора на ТД-Плевен до ДОУИ-Велико Търново, приложено с отговора по касационната жалба от ответника. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е неоснователна. Съдът е анализирал подробно чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК и е достигнал до обоснован и законосъобразен извод, че данъчната администрация има право на юрисконсулско възнаграждение по делото в размер до минималното възнаграждение за адвокат, което се присъжда за цялото дело, а не за всяка инстанция както е предвидено в чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК за ревизираното лице. Разликата в режима е оправдан, предвид факта, че юрисконсултското възнаграждение е приравнено на разноска - такъв разход данъчната администрация не е направила, но се присъжда по силата на закона. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,