Решение № 1176 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2019 г.

Решение № 1176 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11278/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез процесуален представител, срещу решение № 8709/10.06.2019 г. по адм. дело № 14067/2017 г. на Върховния административен съд, с което е обявена за нищожна негова заповед №ЗС - 249/08.11.2017 г. С касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за нищожност на оспорения административен акт, съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК с твърдения, че жалбоподателката продължава да ползва имота след 2008 г., когато е издадена първата заповед и са налице нови обстоятелства, които обосновават издаването на процесната заповед. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Не претендира разноски. Ответникът - Е. Иванова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е прогласил нищожността на заповед №ЗС - 249/08.11.2017 г., издадена от зам. министъра на отбраната в условията на заместване, с която на основание чл. 80а от ЗДС е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на министерството на отбраната, представляващ апартамент № 5, на описания в заповедта адрес от Е. Иванова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с предходна заповед №ЗС - 32/20.03.2008 г. на министъра на отбраната, влязла в сила на същата дата с идентичен предмет е разпоредено изземването на същия недвижим имот на основание чл. 80а от ЗДС, поради държането му от жалбоподателката на отпаднало правно основание. При съпоставка на изложените в двете заповеди мотиви, съдът е приел, че в тях са описани идентични фактически основания, с оглед на което е изложил мотиви, че с издаването на предходната заповед, компетентността на министъра на отбраната по конкретния въпрос е изчерпана и затова той не може да издаде нов акт на същото основание и на база едни и същи доказателства. (арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК), нито да отмени или измени вече издадения, освен в изрично посочените от закона случаи. Според съдът, повторен акт издаден извън тези хипотези е нищожен, след като в преписката не се съдържат нови доказателства и не са налице нови фактически обстоятелства, различни от тези при които е издадена предходната заповед. Обжалваното решение е неправилно. Настоящият петчленен състав на Върховен административен съд не споделя изводите на тричленния състав на ВАС, че заповедта на министъра на отбраната е нищожна, поради липса на компетентност на същия да я издаде, предвид следните съображения: Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици към които е насочен. Критериите(изискванията )за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административният акт, спазване на формата, предвидена в закона, спазване на административнопроизводствените правила, спазване на материално правни разпоредби, приложими за съответния АА и съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има за последица нищожен АА. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и от там на липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административният акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Съотносим към изложените правни аргументи, изводът на съда, че при влязла в сила заповед между страните с идентичен предмет, липсва компетентност на органа за последващо произнасяне, поради което заповедта е нищожна, не съответства на критериите за нищожност. Влязлата в сила предходна заповед, издадена по реда на чл. 80 а от ЗДС за изземване на имота не е основание за прилагане на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не лишава от компетентност министъра на отбраната да се произнесе по конкретния въпрос с нов акт при наличие на нови факти и обстоятелства. Това е така, тъй като не е спорно по делото, че Иванова продължава да ползва имота след 2008 г. и влизане в сила на първата заповед за изземване, както и към настоящият момент, т. е налице са нови обстоятелства, които обосновават издаването на оспорената заповед № 3 С - 249/08.11.2017 г. На основание чл. 285, ал. 1 от АПК, влязлата в сила заповед №ЗС - 32 от 20.03.2008 г. на министъра на отбраната с адресат Е. Иванова не може да бъде приведена в изпълнение, поради изтичане на 5 години от влизането й в сила, което я лишава от правно действие и последици. Не е налице процесуална пречка по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК - влязъл в сила административен акт със същият предмет и страни, за иницииране на ново административно производство при наличие на нови фактически обстоятелства. На следващо място не съответстват на доказателствата по делото, изводите на съда, че в двете заповеди са описани идентични фактически основания. Независимо, че в двете заповеди като правно основание за издаването им е посочена разпоредбата на чл. 80а от ЗДС, регламентираща предпоставките за изземване на недвижим имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на министерството на отбраната, фактическите основания за издаване на заповедите са различни. Заповед № 3 С - 32 от 20.03.2008 г. на министъра на отбраната за изземване на имота е издадена на посочено фактическо основание, а именно: имота се полза на отпаднало правно основание, докато в оспорената заповед №ЗС - 249/08.11.2017 г. е посочено, че имота се ползва неправомерно от Е. Иванова, тъй като същата не попада в категорията правоимаща по чл. 226б от ЗОВСРБ и Наредба Н -22/16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищният фонд на министерството на отбраната. Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 80 а, ал. 1 от ЗДС тези основания са разграничени и представляват две различни самостоятелни основания за изземване на недвижим имот. Първата заповед е издадена на отпаднало правно основание /прекратен договор за наем/, а оспорената пред съда е издадена, поради това, че имота се владее и държи без основание /без издадена заповед за настаняване и при липсата на сключен договор за ползване под наем на недвижимия имот/ от жилищния фонд на министерството на отбраната, в съответствие с условията и реда на Наредба Н - 22/16.06.2010 г., следователно на различни основания по чл. 80 а от ЗДС. С оглед на изложеното, изводите на съда, че с издаване на първата заповед за изземване на имота в хипотезата на отпаднало правно основание е изчерпана компетентността на органа за издаване на нова заповед за изземване по чл. 80 а от ЗДС, поради което същата е нищожна са незаконосъобразни и не почиват на доказателствата по делото. Предвид горното, като е приел, че оспорената пред него заповед е нищожна, поради липса на компетентност на органа, за нейното издаване, съдът е постановил решение в противоречие с материалния закон, което следва да бъде отменено. Предвид липсата на произнасяне от тричленният състав на останалите основания по чл. 146 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС, който да се произнесе по законосъобразността на оспорената заповед №ЗС -249 от 08.11.2017 г. на министъра на отбраната за изземване на недвижим имот частна държавна собственост от Е. Иванова на останалите основания по чл. 146 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,