Решение № 14683 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2019 г.

Решение № 14683 от 31.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5605/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Национал 7" ООД, представено от адв. Горанска, срещу решение № 252/08.01.2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. д. № 8746/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Е-РД-16-575/03.07.2017 г. на министъра на енергетиката. От оплакванията на касатора са определими доводите му за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Твърди пропуски на съда да възприеме противоречия в писмените доказателствени средства за установяване на правно релевантния факт на годишното потребление на енергия на дружеството, както и допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва правният извод за принадлежността си към лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ, а съответно и на задължението по чл. 63, ал. 1 ЗЕЕ да извършва управление на енергийната ефективност, чието проявление е и представянето на годишни отчети за управление на енергийната ефективност пред Агенцията за управление на енергийната ефективност. Представя становище на АУЕР, че не дължи обследване за енергийната ефективност. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация министъра на енергетиката, чрез повереника си юрисконсулт Занева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорената от "Национал 7" ООД пред първостепенния съд заповед № Е-РД-16-575/03.07.2017 г. на министъра на енергетиката на дружеството е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с разпределяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. Фактическо основание за отказа е принадлежността на заявителя към лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ и неизпълнението на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016 г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници за представяне пред АУЕР на отчет за управлението на енергийната ефективност съгласно чл. 63 ЗЕЕ. Правно основание на административния акт са разпоредбите на чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу заповедта на министъра на енергетиката. Съдът е описал материалните предпоставки за предоставяне на помощта и се е концентрирал върху тази, чието наличие е отречено от административния орган. По констатациите му, основани на справка на жалбоподателя "И. на енергия и свързана употреба и консумация", годишната консумация на енергия на дружеството е 10 360 MWh, а консумацията на ел. енергия за 2016 г. – 2 396 MWh. В мотивите на съдебния акт е обсъдена легалната дефиниция за енергия по § 1, т. 3 от ДР на ЗЕЕ, за обосноваване на извод, че в обема на енергията се включва не само електрическата, а и енергийни продукти, горива и др. Заради годишното потребление на енергия жалбоподателят е класиран към задължените лица по чл. 57, ал. 2, т. 3 ЗЕЕ. Прието е, че е субект на задължението по чл. 63 ЗЕЕ за предоставяне на годишен отчет за управление на енергийната ефективност. Отграничени са изискванията за представяне на отчет и за извършване на обследване на енергийната ефективност. С неизпълнението на изискването за представяне на отчет е обвързан решаващият извод за законосъобразност на отказа за предоставяне на помощ. Съдът е отрекъл при издаването на административния акт да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, както и отклонение от целта на закона. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Отнесеният пред съда спор е за съществуването на претендираното от касатора право на помощта по чл. 1, ал. 1 от Наредбата – за намаляване на тежестта... и за законосъобразността на акта на министъра, с който се отказва предоставянето на помощта. Материалните предпоставки за помощта са формулирани като критерии за допустимостта й в чл. 3 от Наредбата. Отречена в административното производство и съответно спорна пред съда, а затова и включена в предмета и в обхвата на доказване е само предпоставката по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата – представянето в АУЕР на отчет за управлението на енергийната ефективност по чл. 63 ЗЕЕ /вж. чл. 153 ГПК/. Съществуването на това изискване за допустимост на помощта е обусловено от особеното качество на търсещото тази помощ предприятие /срвн. чл. 3, ал. 3, т. 6 и 7 от Наредбата/. Това изискване е важно само за субектите по чл. 57, ал. 2, т. т. 1, 2 и 3 ЗЕЕ. На касатора се приписва качеството по т. 3, т. е. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3 000 MWh. Препращането от Наредбата към чл. 57, ал. 2 от ЗЕЕ не е заради въведеното с тази разпоредба на закона задължение за обследване за енергийна ефективност, а за определяне на кръга на субектите задължени да представят отчета по чл. 63 ЗЕЕ. Означаването на лицата по чл. 57, ал. 2 ЗЕЕ като субекти на задължението за представяне на отчет се съдържа в чл. 63, ал. 1 ЗЕЕ. Извън обхвата на доказването в първоинстанционното производство като безспорно е било изпълнението на изискването по чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "а" от Наредбата за извършено обследване на енергийната ефективност. С арг. от чл. 3, ал. 5 от Наредбата АУЕР предоставя на министъра служебно събираната от него информация за обстоятелствата по чл. 3, ал. 3, т. 6, но не го ангажира със становище за дължимост или не на обследването. Касаторът е извършил обследването за енергийна ефективност. Извършването или не на това обследване не е след фактическите основания за отказа за предоставяне на правна помощ. Затова и са неотносими доводите значението на съществуването на задължение за обследване и за становището на АУЕР по това задължение. Не се основава на съдържанието на съдебния акт доводът за неопределеност на информационните източници за констатацията за вида и размера на потребената от касатора енергия. Електрическата енергия е посочена в "Таблица за годишно потребление на ел. енергия", а общата потребена енергия в сочената от съда справка от жалбоподателя на стр. 111 и 255 от делото. По хипотеза установяването на предпоставките на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредбата се извършва служебно от административния орган /вж. чл. 3, ал. 5 от Наредбата/. Не съществуват нередовности на заявлението по чл. 3, ал. 1 до ал. 3 от Наредбата, за чието отстраняване администрацията да не е съдействала в съответствие с чл. 7 от Наредбата и бездействието й да е в противоречие с административнопроизводствените правила. При действието на чл. 170, ал. 2 АПК в тежест на търсещия енергийната помощ е да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на пораждащия правото му на подпомагане фактически състав. Не съществуват информационни източници, подкрепящи отричането от касатора на факта на надвишаващото 3 000 MWh потребление на енергия. Обратно, с изходящ от него частен документ се установява потребление над 3 000 MWh. Затова и той е субект на задължението по чл. 63, ал. 3 ЗЕЕ да представя в АУЕР годишни отчети за управление на енергийната ефективност. Изпълнението на това задължение е въведено с чл. 3, ал. 3, т. 6, б. "б" от Наредбата условие за допустимост на помощта по чл. 1, ал. 1 от нея. Неизпълнението на изискванията на Наредбата е основание да се откаже претендираната помощ /чл. 8, ал. 3 от Наредбата/. Постановеният при отсъствие на материални предпоставки на помощта отказ за предоставянето й е законосъобразен, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия административен акт – правилно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия