Решение № 13508 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6997/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение 4478 от 29.04.2024 г., постановено по адм. д. 346/2023 г. Административен съд - Варна /АС-Варна/ е отхвърлил жалбата на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, ЕИК 204197957, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [адрес], представлявано от ликвидатора Н. Я., против Ревизионен акт /РА/ Р-03000320005674-091-001/14.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 108/13.07.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Варна, в частта, с която са определени задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО (Закона за корпоративното подоходно облагане) като дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски по делото в размер на 19 616,80 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, представлявано от ликвидатора Н. Я., чрез процесуален представител. В жалбата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС-Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени РА, в оспорената част. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - гр. Варна, чрез гл. юрк. Е. Великова, с писмена молба от 01.11.2024 г. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред АС-Варна е образувано след постановяване на Решение 1327 от 07.02.2023 г. по адм. д. 2237/2022 г. на Върховния административен съд на Република България, с което е отменено Решение 1733 от 22.12.2021 г. по адм. дело 1659/2021 г. на АС-Варна, и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд по жалбата на дружеството срещу РА Р-03000320005674-091-001/14.04.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 108/13.07.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 61 234. 28 лв. - главница и 12 376. 48 лв. лихви.

В отменителното решение на ВАС са изложени мотиви и са дадени указания при новото разглеждане на делото съдът да обсъди представените с касационната жалба писмени доказателства (Споразумение от 21.10.2016 г., Заповед от 30.12.2020 г., Счетоводен регистър за отчитане на разходи за бъдещи периоди за 2016 г., ГФО за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и ГДД за 2020 г.), вкл. и представените писмени доказателства от страна на приходните органи, както и да назначи допълнителна задача към съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ). Задачите на ССчЕ са свързани с установяване на общия размер на загубата, част от която е приспадната в данъчна декларация на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ за 2020 г., за кои години се отнася, от какъв източник е и покрива ли извършеното с обжалвания ревизионен акт увеличение на финансовия резултат.

Административен съд Варна е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 9-19 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. За данъчния период 2016 г. от Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ е подадена ГДД с деклариран корпоративен данък за внасяне в размер на 150. 05 лв., внесен на 13.09.2017 г.

1. За данъчен период 2016 г. дружеството е отчело като разход сума в размер на 150 000. 00 лв. отнесена по дебита на сметка 629 "Други финансови разходи" срещу кредитиране на счетоводна сметка 498 " Други дебитори" със запис "Възнаграждение по договор за цесия И. П. У.", като разхода е отчетен по сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година" с приключване на сметка 629 "Други финансови разходи". От факта, че като основание за записването в счетоводството по сметката е посочено името на лицето " И. П. У." е прието, че сумата е за плащане към физическото лице и предвид нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, разходите представляващи доходи на физическите лица по ЗДДФЛ, които не са платени към 31. 12. на текущата година и не се признават в годината на счетоводното им отчитане. Предвид направените констатации и изведените изводи органът по приходите на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗКПО и вр. чл. 42, ал. 1 от ЗКПО не е признал за данъчни цели разход в размер на 150 000. 00 лв., като със същата сума увеличава резултата на дружеството за данъчни цели за данъчен период 2017 г.

1. За данъчния период 2018 г. е установено, че аналогично на 2017 г., Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ е отчело като разход сума в размер на 142616. 91 лв. по дебита на сч. сметка 629 "Други финансови разходи" срещу кредитиране на счетоводна сметка 498 "Други дебитори" със запис "Възнаграждение по договор за цесия И. П. У.". През същия период дружеството е отчело и разход в размер на 11755. 11 лв. по дебита на сч. сметка 609 "Други разходи" срещу кредита на сч. сметка 611 "Разходи за основна дейност". На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗКПО и чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, не са признати за данъчни цели разходи в размер на 142616. 91 лв. и 11755. 54 лв. Със същите суми е увеличен счетоводният финансов резултат за отчетната 2018 г., като предвид декларираната от дружеството счетоводна печалба за 2018 г. в размер на 51796. 75 лв. е определен данъчен финансов резултат - печалба в размер на 206169. 20 лв. и корпоративен данък - 22616. 92 лв.

1. За данъчния период 2019 г. е установено, че Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ е отчело като разход сума в размер на 2906. 11 лв., по дебита на сч. сметка 606 "Разходи за данъци и такси" срещу кредитиране на сч. сметка 611 "Разходи за основна дейност". На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. не са признати за данъчни цели разходи в размер на 2906. 11 лв. Със същата сума е увеличен счетоводния финансов резултат за отчетната 2019 г., като предвид декларираната от дружеството счетоводна печалба за 2019 г. в размер на 188217. 49 лв. е определен данъчен финансов резултат - печалба в размер на 191123. 60 лв. и корпоративен данък - 19112. 36 лв.

1. При повторното разглеждане на делото от първата инстанция е назначена ССчЕ със задачите съгласно дадените указания от ВАС. Вещото лице е отговорило на поставените задачи, като е посочило, че ликвидаторът на Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ е установил счетоводна грешка, допусната през 2016 г. и е издал Заповед от 30.12.2020 г. за отстраняването й. Грешката представлява осчетоводен разход за неустойка от 4 000 000 лв., приета за дължима от "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ за неизпълнение на негово задължение по предварителен договор от 10.10.2016 г. и Споразумение от 21.10.2016 г. между Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ и Фондация "Рома Друм". В счетоводството на дружеството неустойката е отразена погрешно като Разход за бъдещи периоди , вместо като текущ разход за 2016 г. Счетоводната грешка е констатирана и отстранена към 31.12.2020 г. чрез преизчисляване на Отчета за приходите и разходите за 2016 г., все едно грешката не е била допусната, а разходите за същата година са завишени с разходите за неустойка. Като резултат от взетите счетоводни операции за заличаване на погрешната счетоводна операция по сметка 625 Финансови разходи за бъдещи периоди и вземане на такава по сметка за текущи разходи в ОПР (коригиран) за 2016 г. се формира данъчна загуба в размер на 3 998 499,48 лв. Загубата за 2016 г. покрива извършената с обжалвания РА увеличение на финансовия резултат за 2017 г., за 2018 г. и 2019 г.

С решението си АС-Варна е отхвърлил жалбата на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/.

Решаващият съд е приел, че предвид неизпълнението на задължението на касационната инстанция по чл. 224 от АПК, а именно да даде задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона ЗКПО, Закона за счетоводството, Закона за задълженията и договорите и Закона за особените залози в относимите към спора им разпоредби, е поставен в положение да тълкува разпоредбите на ЗКПО и да предполага какви са били съображенията на касационния съд за приложението на нормите на ЗКПО при връщането на делото за ново разглеждане. Наред с това, според първоинстанционния съд е неясно какво е според ВАС значението за новото разглеждане на делото на събирането на доказателствата.

Първоинстанционният съд дословно е възпроизвел разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, чл. 22, чл. 23, чл. 26, т. 1 и т. 2, чл. 42, ал. 1, чл. 75 от ЗКПО, чл. 1, ал. 1, чл. 8, от ал. 1 до ал. 4 и чл. 10, ал. 1 от Закона за особените залози, чл. 99 от Закона за задълженията и чл. 3, ал. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 4, от ал. 1 до ал. 5, чл. 6, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, след което е направил анализ на институтът данъчни постоянни разлики , документална обоснованост , счетоводен документ , както и на разпоредбите на Закона за особените залози.

Според АС-Варна Споразумение от 17.04.2015 г. между "Унисърфейс" и "Винком 2013" ЕООД, Договор за особен залог на търговско предприятие от 30.04.2015 г. между "Унисърфейс" и "Винком 2013" ЕООД и Договор за цесия от 06.06.2018 г. между И. П. У. като управител и представляващ на "Винком 2013" ЕООД и Ликам ЕООД, ГДД на И. П. У. с вх. дати от 27.04.2017 г., 29.04.2018 г., 09.09.2020 г. са ирелевантни за настоящия спор, тъй като в тях не се съдържат данни относими към счетоводството на Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/.

Според първоинстанционния съд Споразумението от 21.10.2016 г. между Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, първа страна и Фондация "Рома Друм", втора страна, съгласно което страните са констатирали, че Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ не е изпълнила задължението си за продажба на недвижими имоти на Фондация "Рома Друм" по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.10.2016 г., както и задължението си по т. 5 от същия предварителен договор за неустойка в размер на 4 000 000 лв., която е следвало да бъде заплатена до 20.10.2016 г., като не дължало заплащане на допълнителни неустойки, не представлява правно основание за осчетоводяването на задължение на Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ към Фондация "Рома Друм".

Първоинстанционният съд е извел извод, че няма правно основание за осчетоводяването на задължението от 4 000 000. 00 лв., като заплатено през 2016 г. (в какъвто са издадените издадените заповед 1/30.12.2020 г. на представляващия ликвидатор на Уни груп инвест" ЕООД и справка с натрупване на сметка: 625 Финансови разходи за бъдещи периоди) и за намаляване на печалбата на дружеството с тази сума и отчитането на загуба за 2016 г. и за следващите периоди от това задължение. Същевременно Договорът за продажба на вземане от 02.10.2018 г. между "Винком 2013" ЕООД (цедент) и "Ликам" ЕООД (цесионер) с предмет прехвърляне на цесионера на вземане от Уни груп инвест" ЕООД в размер на 20 000 лв. е неотносим към счетоводството на ревизираното дружество.

Първоинстанционният съд е споделил тезата на ревизиращия орган, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от с. з. и чл. 42, ал. 1 от ЗКПО не следва за се признаят за данъчни цели разходи за отчетните 2017 2019 г. и следва да бъде увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството.

Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно - като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано на фактите по делото.

Предмет на спора е законосъобразно ли е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО и за 2016 г. правилно ли е установено задължението за лихва. за закъсняло внасяне на корпоративния данък от задълженото лице.

При първото разглеждане на делото пред АС-Варна в нарушение на процесуалните правила в съдебно заседание на 24.11.2021 г., съдът не е уважил искането на жалбоподателя за назначаване на допълнителна задача към ССчЕ, свързана с констатирана счетоводна грешка в счетоводството на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ и не са изследвани релевантни за спора доказателства Заповед от 30.12.2020 г. на Н. Я., в качеството й на ликвидатор на "Уни груп инвест" ЕООД, отчети за приходите и разходите за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и ГДД за 2020 г.). С оглед на това, в отменителното решение на ВАС са дадени конкретни и ясни указания при новото разглеждане на делото съдът да обсъдят представените писмени доказателства, както и да се назначи допълнителна задача към ССчЕ относно установяване на общия размер на загубата, част от която е приспадната в данъчна декларация на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ за 2020 г. - за кои години се отнася, от какъв източник е и покрива ли извършеното с обжалвания ревизионен акт увеличение на финансовия резултат. Указанията в отменителното решение на ВАС са задължителни за първоинстанционния съд.

Основателни са релевираните доводи на касатора, че в конкретния случай за отчетните периоди са формирани положителни финансови резултати, но данъчната загуба за 2016 г. не е била приспадната поради допусната счетоводна грешка, която е била открита едва през 2020 г. За отстраняването на грешката през 2020 г. е издадена заповед от ликвидатора на "Уни груп инвест" ЕООД, като според съдържанието на заповедта в счетоводната отчетност на дружеството погрешно за бъдещи периоди, вместо като текущи, през 2016 г., са осчетоводени разходите за неустойка от 4 000 000 лв., приета за дължима от касатора за неизпълнение на негово задължение по предварителен договор от 10.10.2016 г. въз основа на Споразумение от 21.10.2016 г. между "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ и Фондация "Рома Друм".

Неправилни са изводите на АС-Варна, че горепосоченото споразумение не представлява правно основание за осчетоводяването на задължение на Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ към Фондация "Рома Друм". За целите на ЗКПО коригирането на счетоводната грешка допусната в предходен период е регламентирано в Глава дванадесета Счетоводни грешки в ЗКПО (чл. 75 81 от с.з.). Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗКПО при откриване през текущата година на счетоводна грешка, свързана с минали години, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната, като в ал. 3 и ал. 4 на чл. 75 от ЗКПО е посочен начинът на корекция на грешката. Неприложимостта на пренасянето на данъчна загуба по Глава единадесета не изключва възможността за корекции по реда на Глава дванадесет от ЗКПО, когато неправилно е формиран финансов резултат в резултат на счетоводни или други грешки (арг. от чл. 75 и чл. 79 от ЗКПО). Като счетоводна грешка следва да се квалифицира пренасянето като данъчна загуба от минал период на разходи за бъдещи периоди, вместо да са отчетат като текущи разходи в съответствие с принципа за съпоставимост на приходите и разходите, формулиран чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството. Откриването на грешката е в текущата година, но е допусната през минал период. Затова и тя е преодолима при действието на чл. 75, ал. 1 във вр. с чл. 77, ал. 2 от ЗКПО. Съдържанието на корекцията е привеждане на финансовия резултат в измерения, каквито би имал, ако грешката не е допусната. Задължени за извършат корекцията са и органите по приходите, ако я установят при упражнен данъчен контрол (чл. 81 от ЗКПО). В този смисъл основателно касаторът поддържа, че ревизията е за периода 2016 г. до 31.12.2019 г. и включва отчетната 2016 г., когато е допусната процесната счетоводна грешка и същата при условията на регламентираното в чл. 5 ДОПК служебно начало органите по приходите са длъжни служебно да констатират.

В случая счетоводната грешка е разпоредено да се отстрани към момента на откриването й през 2020 г. чрез преизчисляване на отчета за приходите и разходите за 2016 г. все едно грешката не е била допусната и завишаване на разходите за същата година с погрешно отчетените за бъдещи периоди разходи за неустойка в размер на 4 000 000 лв.

Първоинстанционният съд напълно е игнорирал заключението на приетата ССчЕ, в която се посочва изрично, че грешката е отстранена, като е констатирана и коригирана към 31.12.2020 г. чрез преизчисляване на Отчета за приходите и разходите за 2016 г., все едно не е била допусната, а разходите за тази отчетна година са завишени за неустойка в размер на 4 000 000 лв. Отново съдебният експерт констатира, че като резултат от взетите счетоводни операции за заличаване на погрешната счетоводна операция по сметка 625 Финансови разходи за бъдещи периоди и вземане на такава по сметка за текущи разходи в ОПР (коригиран) за 2016 г., се формира данъчна загуба в размер на 3 998 499,48 лв. Загубата за 2016 г. покрива извършената с обжалвания РА увеличение на финансовия резултат за 2017 г., за 2018 г. и 2019 г., според вещото лице (л. 299 от делото). Отново според съдебния експерт и съобразно задължителните указания на ВАС в отменителното решение, е посочен източникът на тази загуба, за коя година се отнася и отношението му към извършеното с обжалвания РА увеличение на финансовия резултат.

Съвкупната преценка на горните доказателства обосновава извода, че незаконосъобразно на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО, вр. чл. 10, ал. 2 от ЗКПО е преобразуван счетоводния финансов резултат на дружеството за ревизирания период.

Основателни са доводите в касационната жалба и по отношение на приложението на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО от ревизиращите органи. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗКПО, разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които не са изплатени към 31.12. на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

В случая представените от "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ писмени доказателства са по повод задължителните указания в отменителното решение на ВАС и не попадат в регулацията на чл. 226, ал. 2 АПК, тъй като са съществували и налични по делото (част от административната преписка). В случая се касае за Спогодба от 15.04.2019 г. съгласно която "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ в качеството на преобретател на недвижи имоти на Унисърфейс ООД е встъпило изцяло в правата и задълженията по договорите за наем на описаните в спогодбата имоти имоти; Договор за продажба на вземане от 09.09.2016 г., с който "Винком 2013" ЕООД като заложен кредитор на Унисърфейс ООД съгласно удостоверение от Агенцията по вписвания и в качеството му на цедент продава на Пегасус Джи Ел Ес ЕООД вземанията на Унисърфейс ООД от физически и юридически лица по договори за наем, както и вземанията на Унисърфейс ООД по нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти с Анекс от 03.09.2016 г. , посочени в Спогодбата от 15.04.2019 г.; Договор за продажба на вземане от 29.11.2016 г., с който Пегасус Джи Ел Ес ЕООД като цедент продава на И. П. У., като цесионер прехвърлените от "Винком 2013" ЕООД вземания на Унисърфейс ООД по договори за наем и нотариални актове, посочени в Спогодбата от 15.04.2019 г. Посочените документи, Договор за продажба на вземане от 30.04.2019 г., както и счетоводните аналитични регистри по сметка 411 Клиенти, 498 Други дебитори, главни книги и оборотни ведомости на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ са представени ведно със Спогодбата от 15.04.2019 г. от ревизираното лице за доказване на обстоятелството, че "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ приема всички дължими на него суми по Договорите за наем на недвижимите имоти с предходен собственик Унисърфейс ООД за изцяло платени на цесионера И. П. У. по посени от него банкови сметки, който е придобил вземанията от тези наеми по Договора за продажба на вземане от 29.11.2016 г. с цедент Пегасус Джи Ел Ес ЕООД прехвърлящ на И. П. У. (цесионер) вземания Унисърфейс ООД по договори за наеми на имоти, придобити впоследствие от "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/.

Предвид изложеното "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, в качеството на приобретател на недвижими имоти е встъпило изцяло в правата и задълженията по договорите за наем на имотите и е отчело в счетоводната си отчетност приходи от наемите и вземанията от наемателите със счетоводна статия ДТ сметка 411 Клиенти Кт сметка 703 Приходи от продажба на услуги. Наемите са отчетени аналитично по наематели, които съвпадат с тези посочени в говорите за цесии, чиито вземания са прехвърлени на цесионера И. П. У.. По сключените договори за цесия от 29.11.2016 г. и 31.01.2017 г. вземанията от наемите са прехвърлени на И. П. У. и той ги е получил вместо "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, съгласно Спогодбата от 15.04.2019 г. Следователно за ревизираното лице тези вземания правилно са отписани, тъй като вече не са на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, а са прехвърлени на И. П. У., който има право да ги получи и за него те се явяват полагащи му се по договор за цесия.

Като е приел друго и е отхвърлил жалбата срещу РА Р-03000320005674-091-001/14.04.2021 г., потвърден с Решение 108/13.07.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/ са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в размер на 61 234. 28 лв. - главница и 12 376. 48 лв. лихви, АС-Варна е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което се отмени посочения РА и потвърдителното решение на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, в оспорената част.

При този изход на процеса НАП, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция "ОДОП" Варна, касация следва да бъде осъден да заплати на "Уни груп инвест" ЕООД /в ликвидация/, разноски по делото в размер на 9 895,16 лв., в които се включва заплатената държавна такса в размер на 595,16 лв., както и адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции, които разноски са своевременно, заявени, доказани и са дължими от ответника, както и предвид липсата на възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,