Решение № 3719 от 27.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 641/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет, подадена чрез юрк. Д. Милева срещу решение 7664 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело 7527/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Р. Христов от гр. София, чрез адв. И. Тодорова, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представения списък в съдебно заседание. Ответникът - Л. Христова от гр. София, чрез адв. И. Тодорова, счита касационната жалба за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представения списък в съдебно заседание. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - София - град е било образувано по оспорване на Р. Христов и Л. Христова против решение 481/15.06.2023 г. на Столичния общински съвет с което на основание чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 3 от Наредбата за общинската собственост /Наредбата/ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното управление и местната администрация /ЗМСМА/ е дадено съгласие да се прекрати съсобствеността между Столична община и оспорващите в поземлен имот с идентификатор 68134.607.586, представляващ УПИ III-586, кв. 335а, м. бул. Ботевградско шосе - рамка , гр. София, одобрен с решение 121 по Протокол 24/30.03.2001г. на Столичен общински съвет, находящ се в гр. София, СО-район Подуяне , ул. Ген. Георги Вазов 16, чрез изкупуване от страна/ съсобствениците на общинските 18,22 %, равняващи се на 90/494 идеални части /ид.ч./ от поземления имот, по пазарна оценка към деня на извършване на оценката, но не по-ниска от пазарната оценка, определена от сертифициран оценител в размер на 38 055.60 лв. или 422.84 лв./кв.м. без ДДС. Съдът е установил, че Общинският съвет е дал съгласие за прекратяване на собствеността чрез продажба на част на поземлен имот с идентификатор 68134.607.586, представляващ УПИ III-586, кв. 335а, м. бул. Ботевградско шосе-рамка , чрез изкупуване от страна на съсобствениците на общинските 18,22%, равняващи се на 90/494 ид.ч. от горецитирания имот, със съставен АОС(частен) 3284/28.08.2019г. С обжалваното решение Административен съд - София - град е приел оспорването за основателно и е отменил решение 481/15.06.2023 г. на Столичен общински съвет, в частта, с която е определена пазарната цена за изкупуване на 90/494 ид.ч. от поземления имот и е върнал преписката на административният орган. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, посочен в приложеното от този орган основание по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл.35, ал.3 и чл.41, ал.2 от ЗОбС както и чл.55, ал.3 от Наредбата за общинската собственост. Решението обаче според съда е в противоречие на материалния закон. Първоинстанцинният съд се е мотивирал, че в случая както от заключението на вещото лице и преписката по делото, определената пазарна стойност в решението не е справедлива. Приел, че оценката на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт и е необходимо да отговаря на пазарни условия и да бъде обоснована с цените на действителни разпоредителни сделки между несвързани лица за сходни имоти. Констатирал, че в случая оценката не отговаря на тези изисквания и не е обоснована с реално осъществени разпоредителни сделки, а с офертни цени с малко данни. Това несъответствието между оценката на имота, подлежащ на продажба по реда на чл. 36, ал. 1, т. 2, ЗОбС, определена в административното производство, и неговата пазарна стойност, съдът приел че води до незаконосъобразност на оспореното решението на СОС в оспорената част за одобряване на размера на оценка. Обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в несъответствие с данните по делото. Съдът е обосновал изводите си единствено и само на заключението на приетата съдебно-оценителна експертиза, без да обсъди експертната оценка в административното производство. Решението е необосновано относно фактическите му изводи, които се отклоняват от доказателствата. Съдебно-оценителна експертиза неправилно е кредитирана от съда, като пълна и подробно обоснована. Заключението на вещото лице не става обвързващо доказателство по делото. Съдът не е бил длъжен да възприема заключението на вещото лице, а следвало да прецени доказателствата му сила съобразно с неговата обоснованост. Следва да се посочи, че начинът за определяне на размера на пазарната стойност, въз основа на която да се осъществи разпоредителната сделка е този по реда на Глава четвърта "Придобиване и разпореждане с имоти и вещи общинска собственост" и по конкретно чл. 41, ал. 2 ЗОС, според който разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Видно експертната оценка на имота в административното производство не е по-ниска от данъчната оценка на имота 3 789,00 лева. Същата е изготвена от лицензиран оценител. Базирана е на професионални методи на оценяване, обоснована, мотивирана и определена при правилно приложение на материалния закон, както и че при изготвянето й е взето обстоятелството на изградената постройка в имота. Съдът е следвало да прецени, че оценителския доклад в административното производство е следвал определeна методология, формат и изисквания, и е изготвен към определен момент. Определянето на пазарна оценка на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания за одобряване на продажната цена. Направеният от съда извод, че има несъответствие между оценката на имота и неговата пазарна стойност е неправилен. В решението си, Столичния общински съвет е дал съгласието си да се прекрати съсобствеността по актуална пазарна оценка към деня на извършване на сделката, но не по-ниска от пазарната оценка 38 055,60 лв. Изготвената в административното производство оценка представлява справедлива пазарна стойност на процесния имот. При нея пазарната стойност на имота е определен чрез използване на метода пазарни сравнения (аналози) и въз основа на посочена формула за изчисление и е определена пазарната стойност на имота в размер на 38 055,60 лева, която цена според настоящия съдебен състав не противоречи на закона и не е значително завишена. Относно извода на съда за липса на реално осъществени разпоредителни сделки, следва да се вземе предвид, че при липса на вписани сделки в службата по вписванията по местонахождението на имотите следва да се вземат предвид офертните сделки като пазарен аналог за определяне на справедлива пазарна цена с прилагане на корекционните коефициенти, каквато е практиката на Върховния административен съд. Предвид изложеното по-горе, административният орган не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. На това основание настоящото решение е неправилно, и като такова следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което жалбата срещу решението на Столичен общински съвет да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,