Решение № 9864 от 18.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Ж. Стефанова срещу решение 56 от 23.01.2023 г. по адм. дело 328/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което по жалба Янис Спед ЕООД е отменено решение рег. РТД-3000-675/29.03.2022 г./32-102719 към митническа декларация /МД/ с MRN 21BG003012012292R0 от 13.09.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при постановяване на съдебното решение, в противоречие с чл. 202 ГПК, първоинстанционният съд неправилно е кредитирал представеното в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/, без да извърши преценка и анализ на доказателствата по делото, в това число представената счетоводна информация. Поддържа, че при издаването на оспорения административен акт органът е извършил сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки и счита, че е установил неприложимост на митническата стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. От събраните доказателства, в това число и изготвените в хода на административното производство митнически лабораторни експертизи се установява изпълнението на изискванията за определяне на митническата стойност на съответните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Изразява несъгласие и с извода на съда за нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа възражение, че в постановеното съдебното решение е налице непълнота по отношение на претенцията за намаление възнаграждението на вещото лице. Искането от съда е за отмяна на обжалвания съдебен акт и за потвърждаване на митническия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът - Янис Спед ЕООД, чрез пълномощника си адв. Т. Коларова, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Подробни съображения излага в писмен отговор. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд - Хасково е решение с рег. РТД-3000-675/29.03.2022 г./32-102719 към МД с MRN 21BG003012012292R0 от 13.09.2021 г., с което е определена нова митническа стойност на част от стока с 1 и стоките с 10 и 11, коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стоките с 1, 10 и 11 и са определени дължими суми за досъбиране на ДДС в размер на 599,63 лв., ведно с лихва за забава.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

На 13.09.2021 г. дружеството вносител Янис Спед ЕООД е декларирало на режим допускане на свободно обращение следните стоки:

1. Стока 1/12 дамски блузи, памук трикотажни 1950 бр., дамски блузи с качулки, памук, трикотажни 600 бр., общо 2550 бр., държава на изпращане и произход Турция, бруто тегло 923 кг., нето 914 кг., код по ТАРИК 6106100000; декларирана стойност 23 936,43 лв., съответстваща на 26,19 лв./кг. /9,39 лв/бр./;

2. Стока 10/12 мъжки обувки от изкуствена кожа 8 чифта, държава на изпращане и произход Турция, бруто тегло 8 кг., нето 8 кг., код по ТАРИК 6402999600; декларирана стойност 76,20 лв., съответстваща на 9,53 лв./кг. /9,53 лв/чифт/;

3. Стока 11/12 мъжко долнище от памук 600 бр., държава на изпращане и произход Турция, бруто тегло 211 кг., нето 209 кг., код по ТАРИК 6211324200; декларирана стойност 3 168,44 лв., съответстваща на 15,16 лв./кг. /5,28 лв/бр./.

Във връзка с активиран рисков профил при регистрирането на процесната МД, на основание чл. 89 от Регламент (ЕС) 952/2013 от дружеството е изискано да внесе обезпечение в размер на 5 587,66 лв. и на основание чл. 188, б. г от същия Регламент са взети проби от процесните стоки за лабораторен анализ, от който се установява, че анализираните проби следва да се класифицират по код от Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, различен от декларирания.

С цел съпоставка на декларираната митническа стойност на процесните стоки и справедливата цена за коректните кодове по КН от страна на административния орган е извършена справка в системата ТЕЗЕЙ (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). С писмо от 16.09.2021 г. за нуждите на допълнителна проверка от дружеството са изискани документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките, като са представените следните допълнителни документи копие на международен договор за покупко - продажба от 01.09.2021 г. между продавача Saralar Insaat Plastik Demir CELIK Tekstilihracatithalat Ltd.Sti. Република Турция и купувача Янис Спед ЕООД - Република България и 22 бр. копия на фактури за извършени продажби на първо търговски ниво към клиенти. Констатирано е, че липсват документи, послужили като основание за изпълнение на представения договор, а по отношение на разписаните цени в договора, за различните видове стоки е установено, че същите са с голям марж в стойността от/до и са за мерна единица тон, което не кореспондира с представената търговска фактура, където договорените цени са за брой/чифт/килограм. Предвид декларираната цена на стоките, за която е установено, че е по-ниска от посочената справедлива цена, валидна за тях в ЕС, и на база извършения сравнителен анализ, митническите органи приемат, че възникват съмнения относно декларираната митническа стойност. Митническият орган се е позовал на решение С-291/15 от 16 юни 2016 г. на Съда на ЕС, според което в случаите, когато декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата, следва да се приеме, че разликата в цените е достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на документите. Приемайки, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Митнически кодекс), митническият орган е пристъпил към определяне на митническата стойност на стоките, като са е позовал на чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, изискващ прилагане последователно на букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочил е, че за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от Митническия кодекс за идентични стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), като не са открити идентични стоки от същия износител еднакви във всяко отношение. След извършена справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС3А/ за допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни стоки е прието, че митническата стойност на процесните стоки следва да се определи въз основа на договорната стойност на сходни стоки, посочена в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013.

На основание чл. 77, § 1, б. а и § 2, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54 и чл. 56 ЗДДС и с оглед представения сертификат за движение A.TR С1806859, издаден от митническите власти на Р. Турция, е прието, че в тежест на за Янис Спед ЕООД възниква задължение за доплащане на публично държавно вземане за ДДС.

За изясняване на относими факти и обстоятелства в хода на съдебното производство е назначена ССчЕ, заключението по която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и според което е налице съответствие между договорената /фактурираната/ цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа декларация съобразно данните в счетоводството на Янис Спед ЕООД.

Административният съд е приел, че обжалваното митническо решение е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. чл. 19 ал. 1 във връзка с чл. 7 ЗМ, съобразно предоставените му правомощия.

За да отмени обжалвания индивидуален административен акт, първостепенният съд е обосновал извод за неговата незаконосъобразност като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми. В мотивите си съдът е посочил, че при прилагането на методите за определяне на митническата стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внесените стоки, а не произволно определена или фиктивна такава и на това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. Приел е, че тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В случая, с оглед общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/2013, съгласно което митническите органи следва да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, съдът е приел, че това изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е запознат с релевантните към процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Според съда липсват мотиви, че посочените средни стойности на вносове касаят стоки, които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия. На следващо място, отбелязва, че посочените стойности са в лева за килограм, като същите по никакъв начин не са съотнесени към данните от процесния внос, които са за цена на брой. Според състава, при издаване на митническото решение не са спазени изискванията за определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, регламентирани в Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението по приетата ССчЕ е обосновал извод, че митническата стойност на процесните стоки може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс - според договорната (действително платената) цена на стоките. Счел е, че в решението си митническият орган не е изложил мотиви за неприложимост на цитираната разпоредба. В тази връзка е изложил мотиви, че новата митническа стойност на стоките е определена въз основа на взета база за митническа стойност от други конкретно посочени в решението митнически декларации, но няма възможност да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Съдът е приел, че от митническия орган не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод. Обосновал е краен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд правилно е очертал спорния по делото въпрос дали митническите органи са спазили процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.

Стоката, предмет на митническо остойностяване, е поставена под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба на 13.09.2021 г. при действието на Регламент (ЕС) 952/2013 (Митнически кодекс). По силата на чл. 70, § 1 от Митническия кодекс основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Митническия кодекс, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Митническия кодекс.

В чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности - когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Митническия кодекс, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Според тълкуването на чл. 181а от Регламент за изпълнение (ЕИО) 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) 3254/94 на Комисията, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-291/15, за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки, като предвидените в членове 30 и 31 от Митническия кодекс (отм.), и по-специално продажната цена на сходни стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължават, след като са поискали предоставянето на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения (т. 35). Съгласно т. 36 от решението, тези обстоятелства подлежат на проверка от националната юрисдикция. Според Съда на ЕС коригирането на договорната митническа стойност е допустимо, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на понятието сходни стоки, дадено в разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, в рамките на определянето на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки и е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс, въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил пълен анализ на условията по доставките и съответно, как това се отразява на цената на стоките, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качество на стоките.

В случая, в хода на производството, освен представените при декларирането на процесните стоки документи, в това число търговска фактура - Invoice от 09.09.2021 г. /л. 463 от делото/, международна товарителница CMR /л.465/, сертификат за произход A.TR С1806859 /л.467/, придружаващ транзитен сертификат /л. 469/, от дружеството са представени допълнителни доказателства за декларираната митническа стойност на стоките и е предоставена информация относно доставката на стоката и договорните отношения с изпращача - търговски фактури и международен договор за покупко-продажба от 01.09.2021 г. От клаузите на договора, сключен между турското дружество Saralar Insaat Plastik Demir Celik Tekstilihracatithalat Ltd.Sti. - продавач, и Янис Спед ЕООД - купувач, се установява, че продавачът продава, прехвърля собственост и поставя във владение на купувача всички стоки, предмет на покупко-продажба, по име, асортимент, количество, качество и всички други свързани изисквания, които могат да бъдат поръчани и договорени по всеки удобен за страните начин /чл. 1, ал. 2/, като същите са конкретизирани в издадените фактури за всяка сделка /чл. 1, ал. 3/, на цени, договаряни за всяка отделна доставка /чл. 2, ал. 9/, а видно от ал. 11 на чл. 2 договарянето на цените може да бъде направено по телефон, факт, електронна поща или по всеки друг начин, приет от страните. Според чл. 13 от договора страните могат да договарят различни отстъпки при закупуване на по големи количества, на артикули с необичайни размери, в случай на единични бройки, остатъци от производството, на изделия с ниско качество, отпадъци и други артикули със значително по ниски цени от стандартните в международната търговия.

Така договореното налага извода, че страните са уговорили общи условия за покупко-продажба на стоки, а индивидуализирането на всяка конкретна доставка се извършва с издаването на съответната фактура, като е предвидена възможност за договаряне на индивидуални отстъпки при закупуване на определени артикули на цени, значително по-ниски от средните в международната търговска практика. Митническа стойност на процесните стоки е договорната им такава, като същата се установява от приложените към митническата декларация съпроводителни документи, до който правилен извод е достигнал първоинстанционният съд.

Въз основа на заключението на вещото лице по ССчЕ е установено и обстоятелството, че договорената /фактурната/ цена на стоките е в размер на 103 074 EUR /201 595 лв./ и съответства на търговската фактура и дебитното известие към нея, както и на декларираната от дружеството стойност, съобразно данните в счетоводството на задълженото лице. Експертът е констатирал и наличието на 10 бр. разходни касови ордери за изплащане на посочената в процесната МД сума, неоспорени от страна на митническия орган по реда на чл. 193 ГПК, като от същите се установява, че реално заплатената цена за доставката на стоките съответства на декларираната такава пред митническите органи.

За да определи нова митническа стойност на част от стоките по митническата декларация от 13.09.2021 г., митническият орган се е позовал на данни в информационната система на Агенция Митници за оформени митнически декларации за допускане за свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент от други вносители, които не са необичайно ниски. Сходство на стоките по процесната митническа декларация и по използваните цитирани от органа митнически декларации за стойност на сходни стоки не е обоснована и доказана, тъй като качеството, репутацията, наличието на търговска марка и търговското равнище на доставките не е обсъдено и преценено. Според митническия орган е извършен анализ в митническата база данни за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение, но липсват доказателства за събирането на всички относими към случая данни и за извършването на такъв анализ. Липсват данни за пълнота на проверката, необходима, за да се удостовери, че посочените от органа декларации, не са произволно избрани. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различни изпращачи в приблизително същия период не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс.

Определената митническа стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на посочените в решението МД на трети лица, но не е обосновано наличието на сходни стоки и съответно, липсва обосновка и доказателства, че именно в процесните МД на трети лица се съдържа най-ниската митническа стойност. Както правилно е отчел първостепенният съд, не е извършен анализ на условията по доставките и как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове за плащане, на разликата в договорените количества, на търговската марка и качеството на стоките според изискването на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и във връзка с различния производител на стоките по конкретните вносове, както и времето на осъществяването им. Няма анализ, включително и чрез използване на специални знания на вещо лице за обстоятелството дали тези стойности се отнасят към качеството на стоките и изпълнението на изискването по чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение. Освен това не е установено, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, дори и да се приеме, че сходството в характеристиките е достатъчно да се обоснове в качеството.

С оглед изложеното, правилен е изводът на първоинстанционния съд, предвид установените по делото факти и обстоятелства, че митническият орган не е обосновал прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. б от Митническия кодекс относно определяне на митническата стойност на процесните стоки.

Наведеното от касатора възражение досежно определеното възнаграждение на вещото лице по назначената ССчЕ е неоснователно. Видно от приложената по делото справка декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /отм./ за всеки отработен час е изчислено възнаграждение съобразно разписаното в чл. 24, ал. 1 от същата Наредба правило, а именно 3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата, която в настоящия случай е 710 лева, определена с Постановление 37 на Министерски съвет от 24.03.2022 г. След като първоинстанционният съд е преценил, че това доказателство е относимо към спора и го е допуснал, предвид внесения от страна на дружеството депозит за изготвяне на експертизата и уважаване на жалбата против оспорения административен акт, то страната има право на разноски за събирането на заплатеното възнаграждение.

Въз основа на гореизложеното, доводите в касационната жалба се явяват неоснователни и обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски в размер на 500 лв. уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 20.03.2023 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в размер близък до установения минимален размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,