Решение № 6397 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3239/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на СНЦ Българска федерация по спортни танци за отмяна на влязлото в сила решение 1819/15.02.2024 г., постановено по адм.д. 3626/2023 г. по описа на Върховния административен съд и решение 13295 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. 6414/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което първото решение е оставено в сила. В искането се твърди, че влязлото в сила решение 1819/15.02.2024 г., постановено по адм.д. 3626/2023 г. по описа на Върховния административен съд е в противоречие с решение 7234 от 18.07.2022 г., постановено по адм. д. 5121/2020 по описа на Върховния административен съд и оставилото го в сила решение 2 от 03.01.2023 г., постановено по адм.д. 9310/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Като основание на искането е посочен чл. 239, т. 4 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на младежта и спорта, чрез процесуалния си представител, оспорва искането за отмяна. Моли същото да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК, а разгледано по същество за неоснователно, като съображенията за това са следните: Предмет на оспорване по адм.д. 5121/2020 г. по описа на Върховния административен съд е мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз по заявление вх. 09-00-4569/27.12.2019 г. на Сдружение Българска федерация по спортни танци, който е отменен и преписката е върната за произнасяне на административния орган съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решаващите мотиви на решението е прието, че законодателят не допуска приключване на производството по § 6, ПЗР ЗФВС с мълчалив отказ, поради което същият подлежи на отмяната, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне с изричен акт. Това решение е оставено в сила с решение 6025 от 07.06.2023 г., постановено по адм. д. 9310/2022 г. на петчленен състав на Върховния административен съд. В изпълнение на съдебното решение министърът на младежта и спорта издава заповед РД-09-56/06.02.2023 г., с която отказва издаването на безсрочен спортен лиценз на СНЦ Българска федерация по спортни танци, който е предмет на оспорване по адм.д. 3626/2023 г. по описа на Върховния административен съд, по което е постановено решение 1819 от 15.02.2024 г., с което жалбата на СНЦ Българска федерация по спортни танци срещу изричния отказ за издаване на безсрочен спортен лиценз е отхвърлена. В решаващите мотиви съдът приема, че в случая е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗФВС, обосноваваща законосъобразност на оспорения отказ. С решение 13295 от 06.12.2024 г., постановено по адм.д. 6414/2024 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е оставено в сила последното решение. Съгласно правилото на чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице посоченото основание за отмяна е необходимо да има тъждество на обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо на двете съдебни решения, за които се твърди, че си противоречат. В тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. по тълк. д. 4/2010 г., ОСК на ВАС е посочено, че под "обективни предели" се разбира предметът, за който силата на пресъдено нещо важи, т.е. това, което придобива качеството на "пресъдено нещо", спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото трябва да съобразяват занапред своето поведение. Законът ограничава предметния обсег на силата на пресъдено нещо, като съзнателно го отъждествява с предмета на делото, защото с подаване на искането /оспорването/ страните се съсредоточават върху претендираното или отричано субективно право - неговото съществуване или не. Именно обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение при отвод за пресъдено нещо - т.е. тъждествен ли е въпросът, който се поставя пред съда с този, който вече е разрешен със сила на пресъдено нещо. Такова тъждество в процесния случай не е налице, тъй като независимо, че страните по спора са едни и същи, то са налице различни административни актове. Да се приеме тезата на искателя и се отмени второто влязло в сила решение и решението, с което същото е оставено в сила, означава да се отрече напълно издаденият втори акт, а именно изричен отказ за издаване на безсрочен спортен лиценз и осъществения върху него съдебен контрол, като се възобнови висящността на административното производство, при наличие на изричен постановен последващ административен акт, в резултат на връщане на административната преписка за произнасяне, което е недопустимо, тъй като съгласно правилото на чл. 244, ал. 2, изр. 2 АПК в случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение. Следователно в случая не е налице обективно (предметно) тъждество, поради което не е налице посоченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Доводите в искането, че двама от членовете на съдебния състав са подписали решението с особено мнение, са неотносими към наличието на твърдяното основание за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед на изложеното искането за отмяна е неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 249, вр. чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Сдружение с нестопанска цел Българска федерация по спортни танци да заплати на министерството на младежта и спорта сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,