Решение № 164 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2016 г.

Решение № 164 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3542/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на И. П. И. за отмяна на влязло в сила решение № I-48/17.05.2016 г. по в. гр. д. № 600/2016 г. на Окръжен съд - Бургас. С последното е потвърдено решение № 295/16.02.2016 г. по гр. д. № 6050/2015 г. на Районен съд - Бургас, с което И. П. И. е осъден да заплати на Д. С. К. сумата 1 000 лева, представляваща вземане по договор за заем, сключен помежду им през месец април 2014 г. в устна форма, ведно със законната от подаване на исковата молба. Молителят поддържа, че решението противоречи на влязло в сила решение № IV-18/24.02.2016 г. по в. гр. д. № 2179/2015 г. на Окръжен съд- Бургас, с което е отменено решение № VIII-1824/19.11.2015 г. по гр. д. № 4947/2015 г. на Районен съд - Бургас и е отхвърлен искът, предявен срещу него от Д. С. К. за заплащане на сумата 1 000 лева - вземане по договор за заем. С твърдяното противоречие между две влезли в сила съдебни решения, при поддържано обективно и субективно тъждество между делата, молителят обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът по молбата Д. С. К., чрез процесуалния си представител адвокат М. И., счита молбата за неоснователна поради липса на идентентитет между двете дела. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Твърди, че с решение по в. гр. д. № 2179/2015 г. на Окръжен съд- Бургас правилно е прието за недоказано твърдението на ищеца К. за съществуването на сключен между страните договор за заем за сумата от 1000 лева. С атакуваното решение в нарушение на процесуалните правила и без да бъде допуснат до разпит поискания от молителя свидетел исковата претенция е приета за основателна и доказана. Налице са две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, които са противоположни. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. С атакуваното решение е потвърдено решение № 295/16.02.2016 г. по гр. д. № 6050/2015 г. на Районен съд - Бургас, с което И. П. И. е осъден да заплати на Д. С. К. сумата 1 000 лева, представляваща вземане по договор за заем, сключен помежду им през месец април 2014 г. в устна форма, ведно със законната от подаване на исковата молба. С влязло в сила решение № IV-18/24.02.2016 г. по в. гр. д. № 2179/2015 г. на Окръжен съд- Бургас е което е отменено решение № VIII-1824/19.11.2015 г. по гр. д. № 4947/2015 г. на Районен съд - Бургас и е отхвърлен искът, предявен от Д. С. К. срещу И. П. И. а установяване, че И. П. И. дължи на Д. С. К. сума 1000 лева главница по неформален договор за заем от м. януари 2014 г. Обезсилена е заповед № 2261/2015 г. по ч. гр. д. № 3939/2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на Д. К. против И. И. за сумата 1000 лева по договор за заем. Не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно същата разпоредба отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Това е така, защото с решението по гр. д. № 2179/2015 г. на Окръжен съд- Бургас е разрешен спор по съществуването на вземане в полза на Д. К. срещу И. И. по неформален договор за заем от месец януари 2014 г. за сумата 1000 лева. С атакуваното решение И. И. е осъден да заплати на Д. С. К. сумата 1 000 лева - вземане по неформален договор за заем, сключен помежду им през месец април 2014 г. Следователно не е налице влязло в сила решение, с което да е формирано пресъдено нещо между същите страни и за същия спор, противоречащо на последващо съдебно решение. Липсва пълно обективно тъждество по смисъла на чл. 303, т. 4 ГПК, тъй като предметът на споровете по двете дела e различeн - вземания по два различни договори за заем, поради което липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни, за същото искане и на същото основание. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, установени по надлежния ред. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството по отмяна на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 300 лева - за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита от 21.07.2016 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.