Решение № 13658 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2012 г.

ВАСVI отделение31.10.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 10614 от 19.07.2012 г. по административно дело № 1555/2012 г. на Върховния административен съд, като: ОСЪЖДА Министерството на здравеопазването на Република България да заплати на Община Черноочене, обл. Кърджали, сумата от 1000 лв. за съдебни разноски в касационното производство. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13658 от 31.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1555/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 175 във връзка с чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. С решение № 10614/19.07.2012 г. по административно дело № 1555/2012 г., Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, е оставил в сила решение № 5415/29.11.2011 г. по административно дело № 7610/2011 г. на Административен съд София - град (АССГ). След постановяването на касационното решение на ВАС, което е окончателно (чл. 223 от АПК) съдът е сезиран с молба от адв. Елмира Исмаил в качеството й на процесуален представител на Община Черноочене с искане да се присъдят на доверителя й сторените деловодни разноски за касационната съдебна инстанция, за което съдът в мотивите си се е произнесъл положително, като е посочил, че следва да се присъдят на ответника по касация 1000 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение. Ответната по молбата страна изразява становище, че искането за допълване на решението с присъждане на разноски е просрочено и следва да се остави без разглеждане, като сочи, че то е предявено на 03.10.2012 г. за допълване на решение от 19.07.2012 г., и се позовава в тази връзка на едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че е сезиран с допустимо и основателно искане, което следва да се квалифицира като такова с правно основание чл. 175 от АПК относно допусната от съда очевидна фактическа грешка (която подлежи на поправка без ограничение във времето), изразяваща се във формирана воля относно дължими съдебни разноски на ответника по касационната жалба, изразена в мотивите, които в диспозитива на акта не са присъдени. Противно на твърдяното в постъпилото писмено становище, в случая не става въпрос за производство по чл. 176 от АПК за постановяване на допълнително решение, което е допустимо само в случай, че искането за постановяването му е предявено в месечен срок. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й оспорване. В случая ВАС се е произнесъл по цялото оспорване, като не е уважил искането на касатора да отмени решението на първоинстанционният съд. По този начин е изчерпан предмета на делото и след постановяването на решението няма част от спора, която да е останала висяща, което на свой ред изключва приложното поле на чл. 176 от АПК. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че не са касае и за уредената в чл. 248 от ГПК процедура за допълване или изменяне на постановено решение в частта за разноските, приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК. Такава хипотеза би възникнала само в случай, че съдът се е произнесъл с диспозитив по отношение на деловодните разноски, а не и когато воля за това е формирал само в мотивите си. По изложените съображения и на основание чл. 175 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2