Решение № 10032 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2011 г.

ВАСV отделение09.07.2012 г.докладчик т Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2490 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 1640/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10032 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2011 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Красимир Бориславов Николов от гр. София срещу решение № 2490 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 1640/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № З-7045/30.11.2010 г., издадена от заместник-директор на Главна дирекция "Криминална полиция", представляваща отказ за снемане на полицейска регистрация № 12572/27.08.1985 г., извършена в Районно управление на полицията 06 при Столична дирекция на вътрешните работи. От непрецизно формулираните касационни основания се извлича оплакване, че решението противоречи на материалния закон, иска неговата отмяна. Ответната страна представя писмени бележки, с които оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Правилно са установени релевантните за спора факти. Видно е, че по заявление на жалбоподателя е постановен изричен мотивиран отказ за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 252, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс (НК), извършено през 1985 г. е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието с три години. Лицето е реабилитирано по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 85 от НК. Отказът на органа е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Решението е законосъобразно. В чл. 59 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, поради което правилно и при спазване на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, както правилно и в съответствие с материалния закон посочва в мотивите си решаващият съд. Тъй като решаващият съд е изложил подробни мотиви и по отношение на оплакванията, свързани със заплахата от диви животни в собствения му имот и невъзможността да получи разрешение за носене на оръжие поради полицейската регистрация, същите не следва да бъдат преповтаряни, тъй като изцяло се споделят от касационната инстанция. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1