Решение № 6874 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2016 г.

Решение № 6874 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3113/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 35 от 04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 9124/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, в частта му относно присъдената законната лихва върху обезщетението, дължимо на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС), като твърденията в касационната жалба са само в тази част на решението. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - С. Г. С., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението, в обжалваната му част, да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, Административен съд С. - град осъжда Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на С. Г. С. лихва върху сумата 8838 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. считано от 20.07.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът се позовава на тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и приема, че лихвата е дължима от деня, в който решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. влиза в законна сила. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Видно от приложените по делото доказателства е, че заповедта за уволнение на С. С. е отменена с решение, влязло в сила на 20.07.2015 г. при тези данни правилно съдът приеме, че лихвата върху обезщетението за незаконното уволнение на служителя е дължима от датата, на която решението за отмяна на уволнението му влиза в сила. Съгласно т. 4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Ето защо като постановява, че лихва върху присъдената главница се дължи от 20.07.2015 г. първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че лихвата е дължима от датата на предявяване на иска, съобразно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, са неоснователни, като съображенията за това са изложени по-горе. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че решението в обжалваната му част е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер на 600 лв., като се осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на С. Г. С. посочената сума, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,