Решение № 4293 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2014 г.

Решение № 4293 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 20/28.04.2014 г. по адм. д. № 30/2014 г. по описа на Административен съд - Русе. В касационната си жалба, Николай Маринов Петков, чрез адв. Евгения Йончева - ПлАК, оспорва решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на процесното Уведомително писмо. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът не е изложил мотиви по предмета на спора - фактическото и правно основание за недопустимост на площите за подпомагане. Поради това следва да се приеме, че липсва съдебен контрол по отношение на конкретната причина за недопустимост на подпомагането за всеки имот. Моли да бъде отменено решението в обжалваната му част. Оспорва изложените доводи в касационната жалба на ДФ "Земеделие". Претендира присъждането на разноските по делото. В касационната жалба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Антония Иванова, се обжалва решението в частта, с която е отменено обжалваното Уведомително писмо. Твърди, че в тази част решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Удържането на наложени санкции за предходни периоди е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент № 885/2006 г., който предвижда специален ред за извършване на прихващания. Иска да бъде отменено обжалваното решение в обжалваната част. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти. Заповедта за одобряване на допустимите за подпомагане площи, не е била оспорена от Николай Петков, поради което са неприложими твърденията му за несъответствие на специализирания слой с фактическото положение. Той не е ангажирал доказателства, които да установят, че изключването на участъци от допустимия слой за подпомагане, е неправилно. Твърдението в касационната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че мотивите на оспореното Уведомително писмо се съдържат в предходен акт - Уведомително писмо за кампания 2011 г., е несъстоятелно. В процесното уведомително писмо липсва такова позоваване. С оглед на това решението на Административен съд - Русе, следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Николай Маринов Петков е подал заявление за подпомагане за кампания 2012 г., като е заявил по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ 42.05 ха и е поискал финансово подпомагане в размер на 11 119.86 лв. При подаване на заявлението автоматичната проверка на данни е установила, че 10 БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане. С обжалваното Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2788/31.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е намалена претендираната за подпомагане сума, оторизирана е сумата от 10 940.04 лв и е определен размер на изплащане на сума от 2248.17 лв. С обжалваното решение, по жалба на Николай Маринов Петков, съдът е отменил Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2788/31.07.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта относно извършените плащания по таблица 2 и е отхвърлил оспорването в останалата част. За да отхвърли оспорването частично, съдът е приел, че възражението на жалбоподателя относно определените като недопустими за подпомагане площи, е неоснователно. Била му е предоставена възможност да се запознае с определения слой "допустими площи" за кампания 2012 г. и да подаде възражение срещу него. Специализираният слой за подпомагане за кампания 2012 г. е бил одобрен със заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. В същото време съдът е посочил, че неправилно от оторизираната сума в размер на 10 940.04 лв е приспадната сумата от 8691.87 лв, без да е посочено на какво основание сумата е удържана от дължимата за изплащане сума на жалбоподателя. Едва в писменото становище е уточнено, че удържаната сума е в резултат на санкции, наложени с предходно Уведомително писмо за кампания 2011 г., които към момента на удържане на сумата не са установени с влязъл в сила административен акт. Съдът е посочил, че в обжалваното уведомително псимо не се съдържат мотиви относно удържаната сума, поради което е налице порок във формата на акта и съгласно чл. 59, ал. 2 АПК това нарушение е отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Касационната жалба на Николай Петков е основателна. Касационната инстанция намира за неправилни изводите на съда, че в частта на определените като недопустими площи, Уведомителното писмо за кампания 2012 г. е издадено при спазване на изискванията на закона - чл. 59 АПК във вр. с Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм. с Д. в. бр. 15/2015 г./. Необоснован е изводът на съда, че след като е подал възражение по отношение на обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г., жалбоподателят е защитил правата си. В самата заповед № РД 09-148/28.02.2013 . г на министъра на земеделието и храните в т. IV е посочено, че при несъгласие с резултатите от окончателната оторизация, включително на основание несъгласие с обхвата на окончателния специализиран слой "площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г., всеки земеделски стопанин може да обжалва Уведомителното писмо. В този смисъл възражението на Петков относно обхвата на допустимия за подпомагане слой, който рефлектира върху оторизацията на исканата сума, е основателно. Никъде в заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на слоя за 2012 г., нито след извършените административни проверки при подаване на заявлението за подпомагане, не е посочено от административния орган конкретното основание, на което посочените части от заявените БЗС са приети като недопустими за подпомагане. Цитираната по-горе Наредба № 5/2010 г. /отменена, но действаща към 2012 г./ ясно и конкретно дефинира общите и специалните условия за допустимост както на земеделските земи, така и на постоянните пасища, ниви и ливади. По делото не става ясно какъв е вида на земеделските имоти, заявени за подпомагане. Този факт не следва да бъде установяван по делото, поради това че и в Уведомителното писмо не се съдържат данни относно вида на имотите и по кой от законовите критерии не следва да попадат в допустимия за подпомагане слой. По тези съображения касационната инстанция намира, че в частта, с която е отменено Уведомителното писмо, изводите на съда са неправилни. В административния акт липсват мотиви относно основанията, поради които частите от заявените за подпомагане имоти са приети като недопустими за подпомагане. Това е нарушило правото на защита на касационния жалбоподател, който в никакво друго производство пред съд не е могъл да опровергае констатациите на административния орган. Допуснатото нарушение от административния орган е съществено, защото опорочава процедурата по издаване на акта и лишава жалбоподателя от възможност да се защити. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Николай Маринов Петков срещу Уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2788/31.07.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество с отмяна на индивидуалния административен акт в тази част, в която, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да бъдат посочени конкретно законовите основания, поради които части от заявените имоти от Николай Петков за кампания 2012 г. попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". В останалата част решението е правилно. Съдът е преценил релевантните факти и обосновано е приел, че в обжалваното Уведомително писмо не се съдържат мотиви за извършеното прихващане, което води до незаконосъобразност на административния акт. Като допълнителен аргумент в тази насока следва да се посочи, че в нарушение на материалния закон фондът е извършил прихващане с вземане, което не е влязло в сила. Разпоредбата на чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията не изключва приложението на националните разпоредби, регламентиращи начина на плащане на наложени санкции на земеделския производител от предходни периоди. Цитирана буквално, посочената разпоредба гласи следното: Без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициер. Приложимостта на тази разпоредба към намаленията, респ. санкциите се извежда от нормата на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията, която определя, че редът за събиране на санкцията е посочен в чл. 5б на Регламент № 885/2006 г. на Комисията, а ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения чл. в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. Посочените разпоредби определят общия ред за събиране на санкциите за минали периоди, но за конкретните мерки по прилагането му препращат към националните законодателства. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените средства от европейски земеделски фондове и от свързаното с тях национално съфинансиране. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, която определя, че публичните държавни вземания на РА, които са установени с административен акт, се събират по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 165 от ДОПК категорично разпорежда, че събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган. Поради липсата на специален закон, който да въвежда друг ред за събиране на публични държавни вземания, съгласно тази разпоредба, санкциите могат да се удържат само след като актът за тяхното установяване влезе в сила. С оглед на изложеното, в частта, с която е отменено обжалваното Уведомително писмо, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение