Решение № 5871 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2013 г.

Решение № 5871 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11719/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Консмед" ЕООД (в ликвидация), представлявано от ликвидатора Енвер Осман Софу, чрез пълномощника адв. Бангеев, против решение № 1683/19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3766/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 161202996/9.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената и изменена част с Решение № 1423/9.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП" - Пловдив). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Поддържа се и алтернативно искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "Консмед" ЕООД срещу РА № 161202996/9.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в потвърдената част (след частичното му изменение по отношение определените задължения по ЗКПО) с Решение № 1423/9.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (понастоящем Дирекция "ОДОП" - Пловдив) досежно допълнително начислен ДДС в размер на 27 502.28 лв. ведно с лихви от 17 111.38 лв., както и относно допълнително определен корпоративен данък, както следва: за 2006 г. от 547.81 лв. и лихви от 351.05 лв.; за 2007 г. от 289.60 и лихви от 143.66 лв.; за 2008 г. от 180.99 лв. и лихви от 62.28 лв.; за 2009 г. от 125.61 лв. и лихви от 28.67 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел ревизионния акт за валиден данъчен акт, издаден от компетентен орган. Изложените в тази насока мотиви се споделят от настоящата инстанция. По същество на спора, за да отхвърли жалбата срещу процесния РА, съдът е приел, че ревизията на "Консмед" ЕООД, в ликвидация, е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като приходната администрация е приела за установено, че са налице данни за укрити приходи или доходи - предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че спорът по делото, така както е формиран от твърденията и доводите на страните е за това осъществени ли са доставките по фактурите издадени на жалбоподателя, но невключени в дневниците му за покупки и СД за съответните периоди от "Либра" ЕАД, "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Пламар" ЕООД, "Стинг" АД и "Хигия" ЕАД. При установените факти и доказателства съдът е приел за законосъобразен извода на приходния орган за наличие на предпоставки за провеждане на ревизията по особения ред, и е формирал извод, че жалбоподателят не е оборил констатациите в РА относно установения в хода на ревизията факт, че през ревизирания данъчен период дружеството не е отразило в счетоводните си регистри по сметка 304 "Стоки" доставките по фактурите от горепосочените контрагенти. В обобщени мотиви административният съд е счел, че в проведеното съдебно производство ревизираното дружество не е представило доказателства, които да обосновават правен извод, различен от този на органа по приходите както по отношение определените задължения по ЗДДС, така и досежно тези по ЗКПО. Решението е неправилно. Съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, тъй като е извършил необоснована преценка на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. В контекста на настоящия казус, за да обосноват основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и наличието на неотчетени продажби, в тежест на органите по приходите е да установят както че "Консмед" ЕООД, в ликвидация, в действителност е получило процесните фактури и стоките по тях лекарства), така и че е реализирало приходи/обороти от тези стоки, които не е отчело, като бъде съобразен и факта, че извън хипотезите на чл. 123 от ДОПК, неотчетеният приход не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация. Съдът е споделил всички аргументи на органите по приходите, но е игнорирал основателното възражение на ревизираното лице, че по делото от приходната администрация не са събрани каквито и да било доказателства за реалност на процесните доставки, включително за предаване на стоките и прехвърляне на собствеността върху тях, чрез индивидуализация по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В случая предмет на доставка по посочените доставки са родово-определени вещи. Съгласно установената практика, за да се признае на право на данъчен кредит при доставка на такива стоки следва да бъде доказано и реалното предаване на стоката, което се установява с пътни листове, товарителниците, приемо-предавателни протоколи, стокови разписки и прочие, което установяват индивидуализирането на вещите чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. За да са налице предпоставките на чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, следва да бъде установен фактът на получаване на стоките, при продажба на които впоследствие е реализиран твърденият оборот, поради което законосъобразно съдът е приел, че при липса на установена реалност на процесните доставки на стоки, не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. За да се обоснове правилното или не прилагане на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва да бъде установено по категоричен начин реалното осъществяване на спорните доставки, а именно приемането и предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприхождаване, заплащане, както и начина на водене на счетоводството на издателите на фактурите, за които данъчните органи приемат, че са получени от "Либра" ЕАД, "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Биомеда 2000" ЕООД, "Пламар" ЕООД, "Стинг" АД и "Хигия" ЕАД. В тежест на органите по приходите е да установят това обстоятелство с надлежни доказателства, което в случая не е сторено. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. В конкретния случай, обаче, констатациите на органа по приходите, че са налице реални доставки по всички фактури на проверяваните доставчици не намира подкрепа в събраните при ревизията доказателства, поради което ревизионният акт не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Освен това с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В случая, при извършените насрещни проверки на доставчиците, е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени, поради което и законосъобразно съдът е приел, че не са представени доказателства относно предаването на стоките, поради което в частта по ЗДДС жалбата е основателна. Нещо повече - анализът на съдебната практика по редица дела показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, органът по приходите сам приема, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. В случая издаването на фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на този закон. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби, макар и индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени доставки, по които получател е ревизираното лице. С оглед на изложеното и във връзка с изводите за неправилно приложение на ЗДДС в разглеждания случай, неправилен е и изводът на съда за законосъобразност на РА относно определените задължения по ЗКПО по периоди за 2006, 2007, 2008 и 2009 години. Като е достигнал до противоположни правни изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отменен РА в обжалваната му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,