Решение № 12369 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8351/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, чрез старши юрк. Кръстева и от Ю. Х. М., гражданин на Сирия, представляван от адв. Маринова, против решение 21401 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 3965/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на Ю. Х. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Касаторът председател на Държавна агенция за бежанците поддържа, че решението на административния съд в оспорената част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Ю. М. против решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МСРБ, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател Ю. Х. М., чрез адв. Маринова, излага съображения за незаконосъобразност на решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови съдебен акт по същество, с който решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. В този смисъл са петитумът на касационната жалба и заявеното искане в представеното по делото писмено становище от 21.10.2025г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците. Изразява становище за недопустимост на касационната жалба на Ю. Х. М. поради липса на правен интерес от оспорване, а по същество - счита същата за неоснователна Като взе предвид изложеното в касационните жалби и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба, подадена от Ю. Х. М., чрез адв. Маринова, е недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват постановения съдебен акт имат страните по делото, за които този акт е неблагоприятен. В случая оспореното съдебно решение в частта, в която е отменено решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на ДАБ в частта, с която на Ю. Х. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е благоприятно за касатора Ю. М., поради което последният няма правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази част. По тези съображения и тъй като решението на административния съд в останалата част не е оспорено, подадената от Ю. М., чрез адв. Маринова, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София- градв частта, в която е отменено решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, с която на Ю. Х. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд неправилно приема, че спрямо Ю. Х. М. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и административният акт в тази част е незаконосъобразен. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирия след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ, съдържащи се в справка МД-02-285/29.05.2025 г., на която се позовава административният съд, по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта й относно предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция Международна дейност" към ДАБ не може да се направи извод, че обществено политическата и икономическа ситуация в страната по произход на молителя се развива негативно. Анализът на данните в посочените документи се формира заключение, че въпреки краткосрочната ескалация на военните действия, след падането на режима на бившия президент Башар Асад ситуацията в Сирия се нормализира. В представената и пред касационната инстанция справка МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който към 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийски граждани са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а към датата 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Справката установява също продължаващо от страна на ВКБООН усилие за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, като се осигуряват транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Съвкупната преценка на посочените данни дава основание да се приеме, че в Сирийската арабска република не се установяват прояви на безогледно насилие и реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход, не е свързано с неблагоприятни последици. В подкрепа на този извод са и данните, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници, освен в ситуации на национално извънредно положение (справка МД-02-572/22.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност). Не са изпълнени и предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз (СЕС) в неговото решение по дело С-465/2007 г. Бежанската история на Ю. М. не разкрива факти, които да сочат, че лицето е принудено да напусне страната по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито за възможен риск от такива посегателства при завръщането в Сирия. Опасенията на лицето, че може да го вземат войник при завръщането му в Сирия, не обосновават предоставяне на хуманитарен статут по реда на ЗУБ и освен това се опровергават от цитираната по горе информация в справките на Дирекция Международна дейност. Тези справки са официални писмени документи в производството по ЗУБ и се ползват с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е достатъчна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо жалбоподателя не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решение на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал първоинстанционният съд, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материално-правните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в националното законодателство. Всеки отделен случай изисква индивидуална преценка, поради което информацията за осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се позовава първоиностнационният съд, е неотносима. Събраните по делото доказателства не разкриват наличие на други причини от хуманитарен характер, поради което изискванията на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на лицето на хуманитарен статут също не са изпълнени. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че решението на Административен съд София град в частта, в която е отменено решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на Ю. Х. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Ю. Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 1990 от 27.02.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,