Решение № 1071 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2019 г.

ВАСV отделение22.01.2020 г.докладчик т Галина Карагьозова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1203 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5852/2018 г. на Административен съд - София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. от [населено място] против заповед № 2364 от 02.05.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите. ОСЪЖДА Е. Генчев, ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на Националната агенция по приходите сумата 270 (двеста и седемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за образуване на касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1071 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4337/2019 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Асенова, против решение № 1203 от 25.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5852/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което по жалба на Е. Генчев е отменена негова заповед № 2364 от 02.05.2018 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, нарушение на материалния закон и постановяването му при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на НАП за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Е. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Коцева, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението на съда да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените за касационното производство разноски, по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 2364 от 02.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП - София, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Е. Генчев, като инспектор по приходите в ТД на НАП София, Дирекция "Контрол", отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки", считано от 02.05.2018 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити и при липсата на съществени процесуални нарушения, но същата е материално незаконосъобразна. При сравнение на представените по делото длъжностни разписания на ТД на НАП - София, съдът е установил, че с новото длъжностно разписание, в сила от 01.05.2018 г., е извършена промяна в структурата на ТД на НАП-София, в т. ч. Дирекция "Контрол" в ТД на НАП-София, в която е налице намаление на числеността и броя на отделите, които от пет са станали четири отдела и съществуващият по старото длъжностно разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. Съдът е приел, че длъжността "инспектор по приходите", заемана от жалбоподателя, фигурира в новото длъжностно разписание в ТД на НАП-София, в сила от 01.05.2018 г., като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Обсъждайки представените длъжностни характеристики преди и след съкращението, съдът е приел, че функциите на съкратената длъжност са прехвърлени в нови щатни бройки на длъжността "инспектор по приходите", в сектор "Мобилни групи" и сектор "Гранични контролно – пропусквателни пунктове" в отдел "Оперативни дейности", Дирекция "Оперативни дейности", Главна Дирекция "Фискален контрол", като е приел, че ответникът не се е справил с носената доказателствена тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, да докаже реалното съкращаване на щата и че дейността на закрития отдел не е преминала към друга структура. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото се установява, че Е. Г. е заемал длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП - София. Със заповед № 3 ЦУ -560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП - София, считано от 01.05.2018 г. В мотивите на оспорената заповед е посочено, че с новото длъжностно разписание са съкратени 114 щатни бройки от длъжността "началник отдел", "началник сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки", дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София. Основният спорен момент по делото е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Е. Генчев, като обем от функции, задължения и изисквания. С оглед приетите по делото и неоспорени доказателства се налага изводът за реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "главен инспектор по приходите", "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. Не съответства на доказателствата изводът на съда, че няма съществени разлики между функциите на длъжността "инспектор по приходите", заемана от жалбоподателя в отдел "Оперативни проверки" и същата длъжност в отдел "Оперативни дейности" дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП. Видно от длъжностната характеристика на длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" основна цел на длъжността е осъществяване на контрол по прилагане на данъчно-осигурителното законодателство чрез извършване на оперативни проверки на задължени лица, докато на същата длъжност в дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП е възложено осъществяването на контрол по прилагане на данъчното законодателство, чрез извършване на фискални проверки на задължени лица, свързани със стоки с висок фискален риск. Съществени различия се откриват и в преките задължения на длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни проверки" и длъжността "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, както относно предмета на проверките - в първия случай оперативни проверки, свързани с предварителен преглед и анализ на информацията свързана със задълженото лице и посещение на офиси, търговски помещения, складове и други свързани с дейността му, изискване на доказателства, съставяне на АУАН, протоколи от проверките, връчване на документи по реда на ДОПК, във връзка с проверките, а във втория случай осъществяване на фискален контрол, чрез спиране на транспортни средства, проверка на документи, придружаващи стоката, поставяне на технически средства за контрол на транспортното средство, проверки за съответствието на вида и количеството на стоката по придружаващите я документи и установената действително на място, участие в дейности, свързани с международно сътрудничество, както и при реализация на проекти, финансирани от ЕС. Тези разлики са обусловени от различния обект на проверка, приложими нормативни актове и начин на осъществяване. Незначителен брой е този на сходните функции, като в голямата част тези сходни функции са присъщи на всички инспектори по приходите и общо на органите по приходите, в това число и на публичните изпълнители. Така изброените различни задължения, сочещи значителни различия между сравняваните длъжности "инспектор по приходите" водят до извод за липса на запазване на системата от функции и задължения присъщи на заеманата от жалбоподателя длъжност, т. е. за реално съкращаването на длъжността, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - длъжността на жалбоподателя е престанала да съществува като позиция по длъжностното разписание и като система от изисквания за заемането й, функции и задължения. Предвид изложеното не е нарушена и целта на закона - липсват вакантни незаети бройки от същата длъжност като съкратената след 01.05.2018 г., което обстоятелство води и до необоснованост на изводите на АССГ за нарушаване на принципа за несъразмерност. Предвид изложеното решението като неправилно - необосновано и материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Делото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага връщането му за ново разглеждане и настоящият състав следва да се произнесе по същество. Следва да се има предвид, че правилно решаващият съд е приел и изводите му се възприемат от настоящата инстанция, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - орган по назначаването, в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Извършеното преструктуриране е на основание служебно известното на съда, по смисъла на чл. 155 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК решение № РМФ -21/23.03.2018 г. на Управителния съвет на НАП, с което са одобрени организационно-управленските структури на ЦУ на НАП и ТД на НАП - София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново, считано от 01.04.2018 г. Новото длъжностно разписание от 01.05.2018 г. е съобразено с цитираното решение на УС на НАП и е в рамките на правомощията на изпълнителния директор по чл. 10, т. 8 от ЗНАП. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, както и същата е съобразена с материалния закон - налице е реално съкращение на длъжността на жалбоподателя. По тези съображения оспорването срещу заповедта следва да бъде отхвърлено поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото, на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева общо за двете съдебни инстанции (по сто лева за всяка съдебна инстанция), своевременно претендирано, определено по размер на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за държавна такса в размер на 70 лева за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 108, ал. 1