Решение № 6048 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2013 г.

Решение № 6048 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2013 г., VII о., докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марио Христов Бочев, от гр. София, ул. "Владайска" № 99, вх. А, чрез процесуалния му представител адв. Моллов от САК, против решение № 5071 от 21.09.2012 г., постановено по адм. дело № 3197/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 165303 от 7.02.2011 г., издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е иззето свидетелството му за управление на МПС. С касационната жалба се атакува решението, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че описаните в обстоятелствената част на акта наказателните постановления (НП), не са връчени на жалбоподателя по съответния ред и не следва да се считат за влезли в сила, поради което не могат да служат като основание за прилагане на ПАМ. Излагат се доводи за нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски за настоящата съдебна инстанция. Ответникът - началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Марио Христов Бочев срещу заповед за прилагане на ПАМ № 165303 от 7.02.2011 г., издадена от началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелството за управление на МПС (СУМПС) поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с. з. За да постанови този резултат съдът е приел, че с пет влезли в сила НП, на жалбоподателя са били отнети общо 39 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Марио Христов Бочев е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност в пряко нарушение на закона, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "Изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна. От правна страна съдът е счел заповедта за издадена от компетентен орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Развил е мотиви, че събраните по преписката доказателства установяват наличие на възприетото от органа материалноправно основание за произнасяне. Изчерпване лимита на контролните точки води до загубване правоспособността на водач на МПС и Марио Христов Бочев е бил длъжен да върне свидетелството си за управление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.), действаща към датата на издаване на НП. Неизпълнението на това задължение съставлява основание за прилагане на ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. Поради това съдът е отхвърлил подадената жалба. В касационната жалба се прави оплакване за неточно приложение на материалния закон. Поддържа се, че съдът е формирал неправилни изводи относно съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил съответни на закона изводи, като е приел, че заповедта на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР е мотивиран административен акт. Тя има съдържанието, което изисква разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, отделно от това е налице и препращане към други актове (справка за контролните точки на водача), от които да се извлекат съображенията, ръководили административния орган при нейното издаване, поради което възражението на касатора относно липсата на мотиви в издадената заповед е неоснователно. За отхвърли жалбата, решаващият съд изключително подробно е анализирал действията на административния орган по уведомяването на водача за наложените му санкции за допуснати нарушения на ЗДвП, като е обсъдил приложението на уредената с разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) законова фикция. Въз основа на данните по преписката обосновано е приел, че административният орган е извършил нормативно предписаните му действия във връзка с връчване на НП на нарушителя, като фактът на невъзможността да бъде открит от полицейски орган на посочения адрес е удостоверен с докладна записка от 15.09.2008 г. (л. 66 от първоинстанционното дело) и е приравнен по правни последици на редовно връчване. Доколкото връчването на постановленията е процесуален способ за уведомяване на дееца за наложените му санкции, то следва да се има предвид, че най-късно към датата на връчване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, водачът е известен за съществуването на актове за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, като липсват данни да ги е обжалвал пред компетентния районен съд по реда на чл. 59 ЗАНН. Поради това следва да се приеме, че описаните в заповедта НП са влезли в сила и се ползват с правния ефект на стабилни актове. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че единствено в производство по Раздел пети, Глава трета ЗАНН, развиващо се пред районен съд, нарушителят би могъл да оспорва законосъобразността на процедурата по връчване на НП. Това е така, защото редовността на предприетия способ по чл. 58 ЗАНН е пряко относим към срочността на жалбата по чл. 60, вр. с чл. 59, ал. 2 ЗАНН, която пък е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на административнонаказателното производство. Административният съд не е компетентен да се произнася по такъв спор и то в рамките на производство по обжалване на индивидуален административен акт, какъвто съставлява заповедта за прилагане на ПАМ, а е обвързан от официалното документиране на органа за наличие на условията по чл. 58 ЗАНН, т. к. спор относно законосъобразността на връчването на НП не му е родово подсъден. Редовността на процедурата по връчването на НП е част от проверката на районния съд за допустимост на жалбата, т. е. дължимо процесуално действие по чл. 59 ЗАНН и ако адресатът поддържа, че някое от НП не му е връчено по нормативно установения ред, има възможност да го обжалва и представените доказателства за валидно възникнало и надлежно упражнено процесуално право, ще бъдат взети предвид при проверка съществуването на възприетото фактическо основание за прилагане на ПАМ. Недопустимо е обаче в административно производство по оспорване на заповед за прилагане на ограничителна административна мярка, да се правят възражения и се провежда доказване относно връчването на НП. Обратната теза води до обективна невъзможност за санкциониране на неизряден водач на МПС, който би имал интерес всячески да осуетява надлежното връчване на НП, с цел да избегне прилагането на ПАМ. Освен това, предполага недопустими хипотези, в които различни по степен и правораздавателна компетентност съдилища (районен и административен), ще провеждат идентичен контрол върху законосъобразността на връчването на НП, който би могъл да приключи с различен правен резултат. В този аспект защитната теза за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ поради ненадлежно връчване на НП е неоснователна. Още повече, че в конкретния случай касаторът твърди, че е платил всички наложени му глоби, което означава, че е известен за налагането им, т. е. за съществуването на съответните НП, които е изпълнил. В контекста на изложеното решаващият правилно е счел, че НП № 165303/29.11.2007 г. е влязло в законна сила. В тази насока вярно се е позовал на нормата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, чието приложение е обосновано от представените докладна и препис от НП № 165303/29.11.2007 г. (л. 21) с отбелязване, че същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. При условие, че не са ангажирани доказателства за отмяната на НП по реда на чл. 63 ЗАНН, в качеството си на властнически актове, издадени от компетентен изпълнително-разпоредителен орган, то същите са породили за адресата си определените правни последици и съставляват годно основание за отнемане на отразените в съдържанието им контролни точки на касатора, поради което първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон. Възражението на касатора, за липса на фактическо основание за прилагане на ПАМ, поради наличие на правоизключващ факт - служебно възстановяване на контролните точки до първоначалния максимален размер, на основание чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП гласи, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1). чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2). (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството При тази законова регламентация, възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1/4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (Арг.: чл. 158, ал. 2 ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 с. з - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата; но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и в унисон със съдебната практика по тълкуването и прилагането на ЗДвП. АССГ е провел контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. С оглед липсата на нарушения при осъществяване на правораздавателната дейност, решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на следва да бъдат присъждани претендираните от касатора съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение