Решение № 13149 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4367/2010 г.

Решение № 13149 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4367/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав, срещу решение № 2 от 09.02.2010 г. по адм. дело № 3 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Стефанка Колева Бойчева от гр. Смядово, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2 от 09.02.2010 г. по адм. дело № 3 от 2010 г. Административният съд - гр. Шумен, е отменил заповед № 1211 от 5.11.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Велики Преслав, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление, и е изпратил преписката на административния орган за произнасяне с оглед мотивите към съдебното решение. Обжалваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Правилно съдът е приел, че в разпоредителната сделка през 2008 г. Бойчева е участвала като съсобственик на образувания от обединяването на двете УПИ поземлен имот, но същата през 2008 г. е продала само собствената си идеална част от празно дворно място. Този извод се налага при съпоставката на съдържанието на нотариален акт № 34, том II, нот. дело № 827 от 1993 г., нотариален акт № 130, том III, нот. дело № 758 от 1993 г. и нотариален акт № 166, том III, нот. дело № 616 от 2008 г. С втория е прехвърлена собствеността върху къща, пристройка, стопански постройки, подобрения, насаждения и незастроено дворно място 1360 кв. метра. С третия Бойчева продава само своята идеална част по първия нотариален акт, който имот представлява празно дворно място цялото от 924 кв. метра. Обстоятелството, че имотите, описани в първия и във втория нотариален акт, при изготвяне на последващ кадастрален план на гр. Смядово са обединени, не може да води до извода, че през 2008 г. Бойчева е прехвърлила жилищен имот, тъй като тя е извършила това през 1993 г. (виж втория нотариален акт). Жилищен имот през 2008 г. са прехвърлили нейните дъщери, дарени с втория нотариален акт. Тезата на административния орган е, че с обединяването на двата парцела Бойчева е станала съсобственик на недвижим имот, представляващ дворно място със застроени в него жилищни сгради, а при извършената покупко-продажба тя е участвала в качеството си на продавач на този нов имот, който включва и жилищни сгради. Ето защо, тя попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП в ред. ДВ, бр. 101 от 2007 г., към която препраща чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Тази теза не кореспондира със съдържанието на цитираните по-горе нотариални актове. Лицето не е могло да стане съсобственик на жилищните сгради и на имота, върху който са построени, тъй като през 1993 г. ги е отчуждило. Ето защо Бойчева продава заедно с дъщерите си новообразувания урегулиран поземлен имот, тъй като тя е в състояние да прехвърли само идеална част от незастроения парцел по първия нотариален акт, който е незастроено, празно дворно място, защото това е обемът на нейното право на собственост. С оглед обединяването на двата парцела административният орган дори не е изследвал обстоятелството дали само върху идеалната си част от тези 924 кв. м лицето е имало право да изгради жилищна постройка. Във връзка с този бивш парцел трябва да се има предвид, че той е бил съпружеска имуществена общност, както и че към момента на продажбата му съпругът на Бойчева е починал и неговата идеална част подлежи на разпределение между всички наследници. Предвид изложените съображения не може да се направи извод, че през 2008 г. Бойчева е прехвърлила жилищен имот или идеални части от такъв срещу заплащане, което ограничение съществува по силата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП в ред. ДВ, бр. 101 от 2007 г., към нормите на чиито текстове препраща чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане за присъждане на разноски, договора за правна защита и съдействие от 11.03.2010 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответницата по касация се присъжда сумата 150 лв., представляваща възнаграждение за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,