Решение № 2366 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2019 г.

Решение № 2366 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7172/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Борхерт против решение № 524 от 15.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2213/2018 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Аспарухово" - Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на К. Борхерт против заповед № 8/29.06.2018 г. на главния архитект на район "Аспарухово"- Община Варна, с която е отказано издаване на удостоверение за търпимост за строеж – "вилна сграда", построена в ПИ с идентификатор 10135.5549.2365, по плана на СО "Прибой", землището на кв. "Галата", Община Варна. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема за доказано, че процесния строеж е реализиран в периода 1971-1972 г., а извършените строителни дейности на сградата през 2003 г. нямат характера на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 ДР ЗУТ, поради което прави извод, че в случая е приложим § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Съдът излага съображения, че строежът отговаря на изискванията за застрояване съобразно действащия ОУП и за него са приложими специфичните правила и нормативи за неговото приложение, съобразно заповеди от 03.09.2012 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и отговаря на изискванията на ЗУТ, но тъй като имотът попада в територия, за която е налице строителна забрана и заповедта за това не е отменена прави извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно, но не по изложените в него съображения. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилен е изводът на съда, че строежът е търпим съобразно изискването на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че вилната сграда е построена през 1971-1972 г. в земеделска земя, като строежът е недопустим съобразно действалите към този момент Строителни правила и норми за изграждане на населените места (чл. 104 а). Фактът, че строежът е допустим съобразно действащия ОУП на гр. Варна за 2012 г. и попада в устройствена зона – "Жилищна устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания", не обосновава извод за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, тъй като нормата изисква същият да е допустим по действащия подробен устройствен план, а не по действащия ОУП. Фактът, че строежът е в съответствие с предвижданията на действащия ОУП, не отменя изискването същият да е в съответствие с предвижданията на действащ ПУП, какъвто за имота не е изработен. При липса на ПУП е невъзможно да се изследва съответствието на строежа с такъв, което е първата предпоставка за признаването му за търпим по реда на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Ето защо изводите на съда за неоснователност на оспорването са законосъобразни. За пълнота следва да се отбележи, че неправилно съдът приема, че строежът не е търпим, тъй като имотът, в който се намира същият, попада в територия, за която има налице строителна забрана съобразно заповед от 21.04.1997 г. на министъра на териториалното развитие и стопанството. От една страна правилото на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ не съдържа изискване за представяне на предварително разрешение по чл. 96, ал. 3 ЗУТ, от друга страна последната норма е относима за ново строителство, като съгласието се вписва в разрешението за строеж. Този извод се налага и от правното значение на удостоверението за търпимост, с което строежът не се узаконява, а е условие за прехвърляне на правото на собственост. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,