Решение № 4502 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 697 от 08.09.2023 г., постановено по адм. дело 493/2023 г. Административен съд (АС) - Хасково е отменил по жалба на Кафтанов ЕООД заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-93-0122650/24.02.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект бензиностанция Кафтанов , находяща се в с. Горски извор, Област: гр. Хасково, ул. Хасковска 17, стопанисвана от Кафтанов ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 3 дни. Със същото решение НАП е осъдена да заплати на Кафтанов ЕООД разноски по делото в размер на 1 050,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Костадинова. В същата се прави оплакване, че решението на АС Хасково е неправилно като постановено в нарушение на материалния и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса в размер от 70,00 лева, както и на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер, възлизащ на 300,00 лева. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответното по касационната жалба дружество Кафтанов ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, Община: Димитровград, Област: Хасково, [адрес], чрез процесуалния му представител адв. В. Кунева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище и защита. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000,00 лева съгласно представен на л. 20 от настоящото дело списък с разноските и договор за правна защита и съдействие, приложен на л. 21. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Заповед за налагане на ПАМ ФК-93-0122650/24.02.2023 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС на Кафтанов ЕООД е наложена ПАМ запечатване на обект бензиностанция Кафтанов , находяща се в с. Горски извор, обл. Хасковска, ул. Хасковска 17, стопанисвана от Кафтанов ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 3 дни, и в полза на дружеството са присъдени разноски по делото в размер на 1 050,00 лева. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целите му. Систематизирани, изводите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. На първо място АС Хасково е възпроизвел в мотивите си установените от административния орган обстоятелства, че на 20.02.2023 г., в 14:00 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция Кафтанов , находяща се в с. Горски извор, обл. Хасковска, ул. Хасковска 17, е установено, че дружеството не е предало по дистанционна връзка на НАП данни, даващи възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в горепосочения обект за търговия на течни горива. Прието, че в хода на проверката, във връзка с доставка на гориво, осъществена на 17.01.2023 г., е установено несъответствие между данните за количеството гориво по документите за доставката АДД УКН 0000000007479132 в размер на 5002 л. дизелово гориво, и данните за количеството гориво от нивомерната измервателна система на електронна система с фискална памет (ЕСФП) в обекта в размер на 2726,19 л., изпратени към ИС на НАП по установената дистанционна връзка. След направена справка в ИС на НАП се установило, че наличното в обекта ЕСФП, модел IFS с рег. 4383355/18.01.2020 г. с нивомерна измервателна система, с ИН FS000120 и ФП 62000505 на ЕСФП, регистрирана в НАП на 18.01.2020 г. с рег. 4383355, не е изпратило данни за действително доставеното количество гориво в обекта по дистанционна връзка на НАП. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП) серия АА 0122650/20.02.2023 г., подписан без възражения от управителя на дружеството. 2. При тези факти, съдът е приел, че в конкретния случай извършването на нарушението не е безспорно установено, тъй като е констатирано, че дружеството е подало коректна информация за наличните количества горива в резервоарите за 17.01.2023 г. чрез данните за документална доставка, които са въведени в ЕСФП, обслужваща обекта, и така въведените данни са успешно подадени и постъпили в НАП. Неизяснени, според съда, са останали причините, поради които НИС е подала некоректни данни към НАП за посочената дата. От друга страна, въз основа на техническо обяснение от Елкомс 2000 ЕООД, е прието, че разликата между действително доставеното количество гориво и нивата от нивомерната система се дължи на технически проблем с нивомерната система, довел до погрешното отчитане на полученото гориво, за който проблем задълженото лице не може да бъде държано отговорно. В тази връзка и доколкото административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството като бездействие или неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива е прието, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това. 3. Наред с изложеното е прието, че доколкото извършеното от дружеството нарушение е отстранено и преустановено на 17.01.2023 г., т. е. преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 24.02.2023 г., последната не съответства и на предвидените в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) цели. 4. На последно място АС Хасково, съобразявайки Решение С-97/21 на Съда на Европейския съюз (СЕС), е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е непропорционална и по причина, че налагането ѝ би довело до автоматично кумулиране на предприетите в тежест на дружеството мерки, тъй като е установено, че за извършеното нарушение било образувано административно-наказателно производство, приключило с издаване на наказателно постановление (НП), по което наложената имуществена санкция била заплатена от дружеството. Направен е краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, което обуславя необходимостта от нейната отмяна. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП за неправилност на решението на първоинстанционния съд са поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и при необоснованост. Според касатора неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона, като срокът за налагането ѝ, предвид обстоятелството, че е близък до минимума, е съразмерен и съобразен с конкретни факти от обективната действителност. Посочва се също така, че поради стеснително тълкуване на решение от 4 май 2023 г., постановено по дело С-97/21 г. на СЕС, първоинстанционният съд не е извършил преценка дали кумулирането на двете санкции, наложени в двете производства, е в степен по - висока от извършеното нарушение. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: В случая правилно първоинстанционният съд е съобразил, че в хода на съдебното производство са представени доказателства, установяващи несъответствието на заповедта за налагане на ПАМ с Решение С-97/21 на СЕС, а именно: издадената на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС заповед за отмяна на запечатване ФК ЗОЗ 103/01.08.2023 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ЦУ на НАП. Със същата спрямо Кафтанов ЕООД е прекратено изпълнението на наложената със Заповед ФК-93-0122650/24.02.2023 г. ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция Кафтанов , находяща се в с. Горски извор, обл. Хасковска, ул. Хасковска 17, стопанисвана от Кафтанов ЕООД. В заповедта за отмяна е посочено, че търговецът е заплатил имуществена санкция в размер, възлизащ на 400,00 лева, наложена му с НП 712823-F697666/13.07.2023 г., поради което е налице хипотеза по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона . Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). От доказателствата по делото се установява, че въз основа на един и същи факт са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер. В т. 63 от решението по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Кафтанов ЕООД е допуснато в случая, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Горното е достатъчно, за да се приеме незаконосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ, като настоящата касационна инстанция споделя и останалите съображенията на първоинстанционния съд за липсата на предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството ответник - Кафтанов ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000,00 лева, определени съгласно представени доказателства за тяхното извършване, а именно: приложени на л. 20 от настоящото дело списък с разноски, както и договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г. на л. 21 с уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000,00 лева. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,