Решение № 6853 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2012 г.

Решение № 6853 от 15.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1552/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по касационната жалба на кмета на община Ботевград, подадена чрез пълномощниците му адв. Христов и адв. Цеков, срещу решение № 930 от 8.12.2011 г. на Административен съд София - област (АССО), постановено по административно дело № 596/2011 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 166/11.03.2011 г., издаден от главен инспектор "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 91-ЖА-38/18.05.2011 г. на и. д. кмет на община Ботевград. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че кметът на общината не е компетентен орган да възложи извършването на ревизия вместо ръководителя на звено "Местни данъци", който е приравнен на директор на ТД на НАП. Неправилен е и изводът на съда, че кметът на общината не може да бъде приравнен на изпълнителния директор на НАП в хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК, след като е най-висшия орган в структурата на общината. Съвместяването на функции, възложени на различни органи по приходите в производството по ДОПК, в общинската администрация се налага с оглед значително по-малкия й капацитет. Решението е незаконосъобразно и в частта му, касаеща установените с РА задължения за местни такси, тъй като към момента на издаването на РА кметът вече не е бил компетентен да издава актове по установяването им. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ангел Стойчев срещу РА и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Ангел Станиславов Стойчев с адрес: гр. Стара Загора, ул. "Ген. Скобелев" № 37, ет. 4, ап. 27, оспорва същата чрез пълномощника си адв. Бонев по съображения, изложени в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - област е бил РА № 166/11.03.2011 г., издаден от главен инспектор "Местни данъци и такси" при община Ботевград, потвърден с решение № 91-ЖА-38/18.05.2011 г. на и. д. кмет на община Ботевград. Със същия в производството по реда на чл. 122 от ДОПК, поради неподаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, на Ангел Станиславов Стойчев са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за периода 1.08.2007 г. - 31.12.2010 г. в общ размер 52563,04 лв. и лихва към 11.03.2011 г. - 9805,44 лв. и за такса битови отпадъци (ТБО) за същия период в общ размер 142520,94 лв. и лихва към 11.03.2011 г. - 82004,31 лв. във връзка с придобития от него нежилищен недвижим имот, представляващ 157485/237500 ид. ч. от парцел I в кв. 197 по плана на Промишлена зона - гр. Ботевград и построените в него сгради, на основание Постановление за възлагане на недвижим имот № 0983/2001/183747/24.07.2007 г., издадено от публичен изпълнител на РД София при АДВ. За да прогласи нищожността на РА, съдът е изложил следното в мотивите на своето решение: Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 002 от 14.10.2010 г., издадена от Дочка Стефанова - началник отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград, на която са възложени правомощията да издава ЗВР със заповед № 16/11.01.2006 г. и заповед № 459/31.07.2007 г., издадени от кмета на общината на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 112, ал. 2 от ДОПК ревизията може да се възлага от: 1. орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на Националната дирекция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. ЗМДТ в чл. 4, ал. 5 определя, че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - правомощията на териториален директор на НАП. Посочената разпоредба по категоричен начин изключва възможността кметът на общината да се приравни на изпълнителен директор на НАП, както и възможността той да упражнява едновременно правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК и на териториален директор на НАП. Поради това, кметът на общината не е компетентният орган, който да определи органа по приходите, възлагащ ревизии. От друга страна, разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК изключва възможността териториалният директор на НАП да издава заповеди за възлагане на ревизии. Ако законодателят е имал предвид това, то текстът на тази разпоредба би гласял, че ревизии се възлагат от териториалния директор или определен от него орган по приходите. Когато на териториалния директор на НАП се възлагат правомощия да издава ЗВР, това е ясно и точно посочено в правната норма, както е в случая на възлагане на ревизии по реда на чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Формулировката в двете норми е различна. Данъчните норми следва да бъдат прилагани стриктно без да се допуска разширително тълкуване. Съгласно чл. 11, т. 4 от ЗНАП териториалният директор организира и ръководи възлагането и извършването на ревизии и проверки, но не разполага с компетентност да възлага или да извършва ревизии. Нормата на чл. 10, ал. 1 от АПК не допуска по-горестоящ орган да изземе за решаване въпрос от компетентността на долустоящия административен орган, освен ако това не е изрично предвидено със закон. Нито в ДОПК, нито в ЗМДТ е предвидена такава възможност. В тази връзка в ТР № 2 от 14.05.1991 г. на ОСГК на ВС е прието, че изземването и решаването на въпрос от по-горестоящ орган, който е в компетентността на долустоящ, обуславя нищожност на издадения акт. Изложеното обосновава извод за нищожност на РА в частта му, в която са определени задължения за ДНИ, като издаден след проведено ревизионно производство, започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия, издадена от некомпетентен орган. РА е нищожен и в частта му, в която е установено задължение за ТБО. Към датата на започване на производството 14.10.2010 г. редът по чл. 4 от ЗМДТ и ДОПК, в т. ч. чл. 122, не е бил приложим за установяване на този вид задължения. Съгласно чл. 9б от ЗМДТ задълженията за ТБО се определят в производство по реда на АПК и се установяват с акт, издаден от кмета на общината. Висящите производства се довършват по реда преди изменението на закона (ДВ, бр. 98/2010 г. в сила от 1.01.2011 г.). Дори и да беше приложим новият ред, то РА е нищожен поради съображенията, изложени по-горе във връзка с установяването на задължения за ДНИ. Така постановеното решение е правилно. Както е посочено и в мотивите на първоинстанционното решение, абсолютно несъстоятелен и ненамиращ законова опора е доводът на касатора, че кметът на общината като най-висшия орган в структурата на общинската администрация може да бъде приравнен на изпълнителен директор на НАП. Според чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ изпълнителният директор на НАП издава методически указания по прилагането на този закон, т. е. осъществява и по отношение на производствата по установяване и събиране на местните данъци предоставените му правомощия с чл. 10, т. 4 и т. 5 от ЗНАП относно прилагането на данъчното и осигурителното законодателство. Обстоятелството, че законът не възлага тези правомощия на кмета на общината е допълнителен аргумент за това, че последният не може да съвместява двете длъжности. Отделно от това, хипотезата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК има предвид възлагане на ревизия от самия изпълнителен директор или от негов заместник, но не и друг орган, на когото това е възложено. Разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, според която кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - правомощията на териториален директор на НАП категорично изключва и възможността кмета на общината да може да упражнява правомощията на териториалния директор на НАП по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, свързани с определянето на орган по приходите (служител на общинската администрация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ), който е компетентен да възлага ревизии. Ал. 4 на чл. 4 от ЗМДТ предвижда, че служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината, т. е. кметът на общината има правомощието да определи служителите на общинската администрация, които осъществяват правата и задълженията на органи по приходите в производството по установяване на задълженията. При положение, че в ал. 5 от закона изрично е посочено кой орган от общинската администрация осъществява правомощията на териториален директор в това производство и това е ръководителят на звено местни приходи, незаконосъобразно е същите да се осъществяват от кмета на общината, при положение, че на него са възложени други правомощия - тези на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Следователно, заповедите на кмета на общината, с които на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е определен орган по приходите (служител на общинската администрация), които да възлага ревизии, са издадени без материална компетентност. Правилни и законосъобразни са и изводите на съда, че началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община Ботевград, който в изпълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, осъществява правомощията на териториален директор на НАП, е компетентен съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да определи орган по приходите (служител на общинската администрация), който да възлага ревизии, но не разполага с материална компетентност самият той да издава ЗВР. Доколкото това не е изрично предвидено в закон, макар да е горестоящ орган, той не може да съвместява в производството по установяване на задължения за ДНИ функциите на териториален директор и на орган по приходите, който възлага ревизии. Тъй като производството по установяване на задължението за ДНИ е започнало въз основа на ЗВР, издадена от некомпетентен орган, то това обуславя извод за нищожност на РА, издаден от орган на когото същият този некомпетентен орган е възложил издаването му със Заповед за определяне на компетентен орган № 001/2.02.2011 г. Законосъобразно АССО е приел също така, че РА е нищожен и в частта му, в която са определени задължения за ТБО. Редът по чл. 4 ЗМДТ е бил неприложим по отношение на тези задължения към момента на започване на производството. Действащата към 14.10.2010 г. разпоредба на чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ предвижда, че вземанията от такси се установяват с акт на кмета на общината по реда на АПК. Съгласно § 4б от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 19/2011 г.) по отношение на производствата, които не са приключили към 31.12.2010 г., се прилага досегашният ред. С оглед на изложеното, решението на АССО като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Мотивиран така, Върховният административен съд, шесто отделение,