Решение № 4729 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на сдружение с нестопанска цел Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България /НАРМОБ, сдружението/, представлявано от С. Караколев, чрез адв. Темелкова Петрова, срещу Решение 235/11.08.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 105/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-1500/10#4 от 15.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с който е отказано изплащането на финансовата помощ, заявена със заявки за плащане 232012281216 от 28.12.2016 г. в размер на 920505,46 лв., 242012310317 от 31.03.2017 г. в размер на 513224,39 лв., подадени по договор за финансово подпомагане 12 от 26.02.2015 г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия и в тежест на НАРМОБ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 141 212,62 лв., представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционална програма Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата по договор за финансово подпомагане 12 от 26.02.2015 г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване е мотивирано с пропуск на първостепенния съд да укаже на сдружението неговата доказателствена тежест в процеса; мотивиране на решението с недопустими доказателства и доказателствени средства, необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се неправилност на извода на АСВТ, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде акт за отказ за плащане на суми по договора за промоционална програма и за неоснователност на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното публично държавно вземане. Според касатора процедурата на разследване е проведена от ОЛАФ в разрез с чл. 9, § 4, ал. 1 от Регламент 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ 1074/1999 на Съвета /Регламент 883/2013/. По делото е представен Доклад от проверка на място на НАРМОБ OF/2016/0390/В5 и OF/2012/0565/B0 от 08.07.2016 г., който не замества задължението на органа да даде възможност за становище по събрани доказателства. Поддържа се, че неподписаният и недатиран проект на частен документ, съставен от трето лице /евентуално С. Скарлис/, на който е придаден вид, че изхожда от Б. Винкен, няма доказателствена стойност и не съставлява обратно писмо съобразно възприетите в съдебната практика критерии то да съдържа волеизявлението на всички страни по прикритата сделка, за да служи за пълно разкриване както на симyлативната сделка, така и на действителните отношения между страните. Необосновано според касатора АСВТ е ценил показания, дадени от Б. Винкен в качеството му на свидетел по досъдебно производство по сл. дело 13/17 г. по описа на Следствен отдел на Специализираната прокуратура, тъй като разпитът не е проведен пред съдия. Протоколът за разпит на свидетеля не е част от административната преписка, нито се упоменава в АУПДВ, в окончателния доклад на ОЛАФ или в друг документ по преписката. А твърдения, изводи и тълкувания на длъжностното лице, които не съставляват изявления пред него или действия, извършени пред или от него, нямат доказателствена стойност. В този аспект съдът не е разграничил фактите в доклада от изводите и твърденията на съставилите го длъжностни лица. Наред с изложеното се поддържа, че решението не съдържа мотиви относно момента на извършване на нередността създадените изкуствени условия. От една страна в АУПДВ е посочено, че нередността е започнала при подготовката и подаването на промоционалната програма за одобрение, като изкуственото създаване на условия цели именно одобрението и сключването на договора за финансиране. Но в решението са изложени съображения за изкуствено създадени условия при провеждането на конкурса за избор на прилагаща организация, следователно липсват мотиви за наличие на такива условия към по-ранен момент. В касационната жалба се сочи, че съдът е игнорирал представените от сдружението доказателства, че конкурсната процедура за избор на прилагаща организация е проведена при спазване на изискването за публичност, а достъпът до участие е бил открит за неограничен брой кандидати. Не са събрани доказателства и липсват твърдения в доклада на ОЛАФ, че до датата на отваряне на подадените оферти НАРМОБ, членове на ръководните му органи или на оценителната комисия са познавали или са осъществявали контакти с някой от кандидатите. Заявено е несъгласие с изводите на съда за финансовата обезпеченост на сдружението, мотивирано с представените пред АСВТ договор за заем от 17.08.2015 г., сключен с Дюксбъри Ентърпрайсез Инк. /Република Сейшели/ за сумата 360 000 евро; договор за заем от 24.03.2015 г., сключен с Spinmarketing Sprl. и допълнително споразумение от 17.08.2015 г. за прекратяване на договора преди усвояване на средствата по него; договор за заем с Блу пърфект ЕООД от 20.02.2015 г. Според касатора в 5-годишния срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е реализирана нито една от хипотезите на спиране или прекъсване на давността по чл. 172 ДОПК и всички публични вземания, възникнали до 31.12.2016 г., са погасени по давност. На последно място се поддържа неправилност на извода на АСВТ, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ е компетентен да издаде отказ за плащане на суми по процесната промоционална порграма. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което да бъде отменен АУПДВ. Ако настоящата инстанция сподели аргументите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АСВТ. Претендират се деловодните разноски. Ответникът по касационната жалба, заместник изпълнителният директор на ДФЗ, чрез адв. Байчева, в писмен отговор отрича нейната основателност, моли решението да бъде оставено в сила и на администрацията да бъдат присъдени разноски за тази инстанция. Проследявайки хронологията на постановените съдебни актове в първоинстанционното производство и процесуалното поведение на НАРМОБ, ответникът подчертава, че сдружението е запознато с проекта за доклад на съда, в който е посочено кои са правнорелевантните факти, подлежащи на доказване в процеса и кой носи доказателствената тежест за това; че същата е вменена на административния орган без това да лишава НАРМОБ от възможността съобразно защитната си позиция да проведе насрещно доказване на фактите, от които черпи благоприятни правни последици. С определение от 12.05.2022 г. АСВТ е дал указания на страните по реда на чл. 171, ал. 5 АПК, сочейки, че докладът на ОЛАФ не го обвързва с материална доказателствена сила, не е признато чуждестранно решение, което да зачете, а е част от доказателствената съвкупност, показваща, че в ДФЗ е постъпил сигнал в този смисъл. По отношение на установените факти в доклада на ОЛАФ съдът е съобразил разпоредбата на чл. 11, § 2, изр. 2 от Регламент 883/2013, че докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите-членки, където е възникнала необходимост от използването им по начина и условията, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори в националната администрация. Административният орган акцентира върху разпоредбата на чл. 9, § 4, ал. 3 от Регламент 883/2013, касаеща отлагане на изпълнението на задължението за покана за представяне на становище от засегнатото лице с оглед запазване на поверителността и целостта на новосъздаденото досъдебно производство по този въпрос в България и продължаващото наказателно преследване в Белгия. Подчертава, че сдружението е нотифицирано за започналото разследване на ОЛАФ с Доклад за проверка на място на НАРСПБМ /Национална асоциация за развъждане на синтетична популация българска млечна предходно наименование на НАРМОБ/, в който са посочени номерата на делата, по които се води разследване. Фактите, установени от разпита на Б. Винкен, са изложени и в доклада на ОЛАФ стр. 31 и 53 и показват, че Блу пърфект ЕООД, Ваджевит ЕООД, Тескра ЕООД и Иновация Странджа ЕООД, притежавани и управлявани от Винкен, са контролирани изцяло от С. Скарлис. Според ответника липсва правно значимо основание да се поддържа, че единствено протоколите за разпит, проведен пред съдия, могат да бъдат приемани като доказателства по делото. Поддържа се, че липсва противоречие в мотивите на решението и на АУПДВ относно момента на извършване на нередността. Аргументира се нарушение на чл. 8, § 3 от Регламент 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни /Регламент 501/2008/ при избора на прилагаща организация, осъществен от сдружението и сочи, че съдът е анализирал изложените в доклада на ОЛАФ връзки между дружествата, участвали в конкурса за избор на прилагаща организация и е заключил, че те са свързани лица, обуславящи неконкурентност на офертите и предопределеност на избора на прилагаща организация и че още в този момент са налице изкуствено създадени условия. Във връзка с финансовата обезпеченост на сдружението ответникът сочи, че всички предоставени на НАРМОБ заеми са от дружества, контролирани от С. Скарлис. Тескра ЕООД, Ваджевит ЕООД, Иновацио Странджа ЕООД, Блу пърфект ЕООД, Agropromotion Sprl /Белгия/, Applegarth Ltd /Кипър/, Фрато /Полша/, BHMG и Interweb са основни подизпълнители на прилагащата организация Agropromotion Sprl /Белгия/. Дружествата, с които прилагащата организация е била в конкурентна позиция при провеждане на конкурса от НАРМОБ, са подизпълнители и партньори на Agropromotion Sprl /Белгия/ при изпълнение на дейностите. Изброените дружества нямат офиси, персонал, технически капацитет, което обуславя извод за липса на доказателства за реално изпълнение на дейностите. На възражението на касатора за изтекла погасителна давност по отношение на публичното вземане ответникът противопоставя понятието продължаваща нередност по смисъла на чл. 3 от Регламент /ЕО, ЕВРАТОМ/ 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент 2988/95/, което означава, че начален за погасителната давност е моментът на прекратяване на нередността. По правилото на чл. 4 от Регламент 2988/95 всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага посредством задължението да се плати или възстанови размерът на сумата, която се дължи или е придобита незаконно. Сдружението не е възстановило размера на получените суми по програмата. Поради това и по отношение на сумите по междинните заявки, които са платени от ДФЗ и не са възстановени от НАРМОБ следва, че е налице продължаваща нередност. Такава е налице и за заявките, които ДФЗ не е платил, но които са претендирани за плащане именно от обуславянето на претенцията за плащане от изкуствено създадените условия, които и към настоящия момент не са прекратени. Ответникът се позовава на нотифицирането на разследването на ОЛАФ на сдружението на 08.07.2016 г., с което се смята прекъсната давността арг. чл. 3, § 1 ал. 3 от Регламент 2988/95. Подчертава, че договорът между НАРМОБ и ДФЗ е сключен на 25.02.2015 г. и срокът за изпълнението му е разпределен в 3 фази, всяка от които с продължителност 12 месеца, което означава, че изпълнението му трябва да е приключило към 25.02.2018 г. Това е най-ранният момент, от който ДФЗ може да иска възстановяване на изплатените суми. Последната група аргументи на ответника по касационната жалба касаят компетентността на заместник изпълнителния директор на ДФЗ чл. 20а, ал. 6 ЗПЗП и Заповед 03-РД/2033#5/24.06.2021 г. на изпълнителния директор, т. II.2 от заповедта и чл. 35, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на ДФЗ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество - основателна, поради следното: С оспорения пред Административен съд Велико Търнова АУПДВ е отказано изплащането на финансовата помощ, заявена със заявки за плащане 232012281216 от 28.12.2016 г. в размер на 920505,46 лв., 242012310317 от 31.03.2017 г. в размер на 513224,39 лв., подадени по договор за финансово подпомагане 12 от 26.02.2015 г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия и в тежест на НАРМОБ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 2 141 212,62 лв., представляващо сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционална програма Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата по договор за финансово подпомагане 12 от 26.02.2015 г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия. Според фактическите установявания на първостепенния съд с предложение, постъпило в МЗХ на 15.04.2014 г., НАРМОБ заявява готовност да разработи промоционална програма Европейско овче месо и сирене. Опитайте качеството, вкусете разликата съобразно Наредбата за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. След одобряване на европейското финансиране на програмата в качеството си на предлагаща организация сдружението провежда конкурсна процедура за избор на прилагаща организация. От комисията за оценка на предложенията са разгледани офертите на Agropromotion Sprl, Белгия, Frato S.P., Полша, Spin Marketing Sprl, Белгия и Блу пърфект ЕООД, България. За прилагаща организация е избрано първото дружество. Между ДФЗ и НАРМОБ е сключен договор за финансово подпомагане 12/25.02.2015 г., по силата на който сдружението поело задълженията да изготви информационни материали, промоционални мерки, рекламни мерки, мерки по връзки с обществеността, посещение на производствени места в България, информационен щанд на изложението на овцевъдите. На 04.03.2015 г. между НАРМОБ и Блу пърфект ЕООД е сключен договор за консултантски услуги, във връзка с който представляващият дружеството упълномощил В. Миленски, който е подписал от името на НАРМОБ първата заявка за плащане. Общата платена по договора сума от ДФЗ е 2 141 212,62 лв., от които 1 338 257,88 лв. от ЕФГЗ и 802 954,74 лв. национално финансиране. От Специализираната прокуратура в ДФЗ на 25.05.2018 г. е постъпил окончателен доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/B, според който между засегнатите лица от проведеното от службата разследване е и НАРМОБ. Съдържанието на доклада сочи, че система от вътрешно разследване /на корумпирани служители в агенции на ЕС/ и външно разследване, проведено от ОЛАФ със съдействие на държави-членки на тяхна територия, са установени данни за трансгранична престъпна схема за измама с цел получаване на финансиране от бюджета на ЕС, реализирана при прилагането на промоционалните програми за реклама на земеделски продукти и храни на вътрешния пазар и на трети страни. Тези действия от фактическа страна са свързани както с промоционалната програма, така и с избраната прилагаща организация Агропромоушън. В писмо на Дирекция J2 Одит на разходите за селско стопанство на ЕК до ДФЗ по повод установените от разследването на ОЛАФ факти е заявено становище, че прилагането на определени промоционални програми в България не е в съответствие с правилата на ЕС, тъй като е налице измамна дейност, водеща до неправомерно плащане на средства от европейските фондове. Българските власти са приканени да предприемат корективни мерки, като изискат възстановяване на сумите от бенефициера съобразно задълженията си по Регламент 1306/2013. С решение на Европейската комисия програмата е прекратена, считано от 19.02.2021 г. ДФЗ уведомило НАРМОБ, че открива производство по издаване на АУПДВ, срещу което сдружението възразило без да представя доказателства. Оспореният пред АСВТ АУПДВ е издаден на 15.02.2022 г. При тази фактическа установеност първостепенният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен по материя, степен и време орган в хипотезата на делегация, в изискуемата писмена форма, включваща необходимите реквизити и ясна разпоредителна част. Административният орган е препратил към фактите, изнесени в окончателния доклад на ОЛАФ по дело OF/2012/0565/, не е провел собствено разследване, а е изложил интерпретация на събраните от административния разследващ орган, натоварен със защитата на финансовите интереси на ЕС, доказателства, приемайки констатациите и изводите на разследването в относимата към спора част. Същите са предявени на сдружението с връчването на уведомителното писмо по чл. 26 АПК. Във връзка с възражението на НАРМОБ за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното публично държавно вземане съдът е приел, че договорът за безвъзмездна финансова помощ е сключен на 25.02.2015 г. и е следвало да бъде изпълняван до 25.02.2018 г., а програмата е прекратена считано от 19.02.2021 г.; Установените нарушения, изначално опорочаващи процедурата по предлагане на промоционалната програма чрез сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ и избора на прилагаща организация до симулативния избор от привидно изрядни документи, приложени към всяка заявка за плащане, зад които не стои действителна принадена стойност, а префактуриране с цел завишаване на цените. Съдът е намерил, че се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3 от регламента, а меродавен за началото на давността е моментът, в който нередността е прекратена. Като не е извършил плащане по заявките от 28.12.2016 г. и от 31.03.2017 г., ДФЗ е преустановил възможността да продължава извършването на нередността, или, същата е прекратена. Но доколкото се касае за многогодишна промоционална програма, на основание чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/1995 давността е продължила поне до 19.02.2021 г. Налице е прекъсване на давността по чл. 3, § 1, ал. 3 от регламента нотифициране на сдружението за започналото разследване на 08.07.2016 г. Основания за прекъсване на давността са и заповедите за спиране на обработката на заявленията за плащане така Заповед ОЗ-РД/929/28.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Давността е спряна считано от 20.01.2022 г. съобразно чл. 172, т.1 ДОПК и чл. 3, § 2, ал. 2 Регламент 2988/1995. Съдът е пресъздал уредбата на промоционалната програма Регламент /ЕО/ 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 година относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни /Регламент 3/2008, понастоящем отменен, но приложението му за мерките за информиране и насърчаване, за чието финансиране Комисията е взела решение преди първи декември 2015 г., продължава по силата на чл. 29 от Регламент /ЕС/ 1144/ 2014/ и Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти, приета по делегацията на чл. 35 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС. Поставил е акцент върху понятието изкуствено създадени условия , което, без да е легално дефинирано, е многократно изяснявано чрез тълкуване в практиката на СЕС решението по дело С-434/12, т. 29: за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциалния бенефициер на такава помощ, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, а от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за неговото получаване . При този доказателствен стандарт възприетите от органа факти относно четирите търговеца участници в избора на прилагаща организация /Agropromotion Sprl /Белгия, собственик С. Скарлис/, SpinMarketing Sprl /Белгия, собственик А. Овчарук, с офис и седалище това на Agropromotion/, Frato /Полша, собственик Х. Мицек, на адреса са регистрирани 744 дружества, собственичката работи като чистачка в Белгия/ и Блу пърфект ЕООД /собственик Б. Винкен, който, разпитан в качеството на свидетел по пр. пр. 129/2917 г. на СпП сочи, че не се занимава с програмите и не контактува директно с хората от асоциациите, не е запознат със съдържанието на проектите/ според съда обуславят извод, че не се касае за дейност на самостоятелни и икономически независими правни субекти. Така собственикът на Блу пърфект" ЕООД Б. Винкен признава, че изпълнява поръчките на С. Скарлис и получените от дружеството му пари впоследствие са прехвърлени по нейната лична сметка. Applegarth Ltd /Епългарт/ е регистрирано в Кипър на 09.03.2009 г. със собственик и управител А. Хендерсвен, съпруг на С. Скарлис. През 2011 г. Хендерсвен е задържан от властите в Гърция, като собствеността върху дружествата му преминава към А. Овчарук. При проверка в помещенията на Agropromotion" Sprl (Белгия) е установено, че Овчарук има работно място в офиса на дружеството. Interweb /Интеруеб/ е регистрирано във Великобритания, за което е установено, че няма офиси, служители, както и че в публичния регистър на Великобритания - Companies house, регистрираният адрес на управление е само пощенски адрес. Изброените факти са ценени от първостепенния съд като обуславящи извод, че при провеждане на конкурса за избор на прилагаща организация всички участници в него са контролирани от С. Скарлис, създадени с цел да осъществяват поръчки и не работят като икономически независими субекти. Участниците в конкурса са свързани лица, следователно предложените оферти са неконкуренти, а изборът на прилагаща организация е предопределен в разрез с чл. 8, § 3 от Регламент 3/2008 и чл. 11 от Регламент 501/2008. От страна на Agropromotion е заявено, че разполага с експерти от Price Water houseCooper и с технически капацитет. Пред ОЛАФ от Price Water houseCooper сочат, че няма споразумение техни експерти да участват в изпълнението на промоционалните програми. Според офертата на SpinMarketing Sprl за участие в конкурса ключов експерт е Е. Лити, който в този момент е служител на Agropromotion". Т. Головковска, посочена като ключов експерт, който следва да работи в офертата на дружеството Блу пърфект" ЕООД, е служител на SpinMarketing Sprl (Белгия). Наред с изложеното подизпълнителите Тескра" ЕООД, Блу Перфект" ЕООД, Applegarth Ltd Frato (Полша) и др. са дружества, с които прилагащата организация е била в състезателна позиция при провеждане на конкурса от НАРМОБ. Впоследствие същите са подизпълнители и партньори на Agropromotion" при изпълнение на дейностите. Пред разследващите не са представени доказателства за реално извършване на превъзлаганите дейности от изпълняващата организация. Същите нямат офиси, персонал, технически капацитет. Разследването на OLAF установява необосновано завишени цени на услугите. Съгласно чл. 13, § 3 от Регламент 3/2008 сдружението като предлагаща организация, следва да финансира 20% от програмата със собствени средства и да е в състояние да покаже, че разполага е достатъчно финансови ресурси, за да я изпълни. По констатациите на доклада на ОЛАФ на НАРМОБ са предоставени заеми - SpinMarketing" (Белгия) е предоставило заем от 20 000 евро с годишна лихва от 5%. Блу пърфект" ЕООД е предоставил заем от 10 000 евро и т.н., или, всички заемодатели на НАРМОБ са дружества, контролирани от С. Скарлис. Според доклада В. Миленски е работил като консултант на Agropromotion", а същевременно като пълномощник на НАРМОБ е подавал заявките за одобрение на информационни и промоционални материали от 31.03.2015 г., от 10.07.2015 г. и от 16.07.2015 г. На 04.03.2015г. НАРМОБ сключва с Блу пърфект" ЕООД договор за консултантски услуги, свързани с изпълнението на проекта във връзка с дейностите по мониторинг на всички програми, реализирани от прилагащата организация, организиране на цялостния процес на утвърждаване между прилагащата организация, предлагащата организация и министерството. Блу пърфект" ЕООД, както и свързаните с него търговски дружества, са подизпълнители на прилагащата организация. На 10.03.2015г. Блу пърфект" ЕООД сключва договор за консултантски услуги с Миленски като му превъзлага дейностите по същия договор от 04.03.2015 г. Според първостепенния съд целите на организираната схема се илюстрират извлечение от онлайн банкиране на Bulbank 1/17.06.2015 г., показващо, че от банковата сметка на НАРМОБ е преведена по сметка на Agropromotion" сума в размер на 140356 евро. Лицето, извършило банковия трансфер, е Миленски. Той е извършил преводи от сметката на сдружението към Agropromotion". Миленски се е разпореждал със суми от средствата на сдружението и в полза на Блу пърфект" ЕООД, както и с плащания до самото сдружение. В Доклада на OLAF се сочи, че по силата на две пълномощни Миленски е имал право да се разпорежда с банкови сметки на касатора, да депозира пари и да тегли без ограничения, което съдът е ценил като изградена схема за контрол. Изложените факти за съществуващи връзки /лични и финансови/ между субектите, участвали в програмата, обуславят извод, че са създадени, за да се получи финансова помощ в размери, значително надхвърлящи реалната пазарна стойност на стоките и услугите, като тази неправомерна придобита финансова помощ да бъде получена от определени лица в противоречие с целите на промоционалната програма. Съдът обобщава, че от обективна страна сдружението е участвало в създаването на изкуствени условия за получаване на помощта. Вместо да изпълни изискванията на чл. 11, § 4 от Регламент 501/2008 на Комисията, НАРМОБ не разполага с необходимите финансови средства за промоционалната програма. Сдружението е получило средствата, които са върнати на С. Скарлис чрез договори за фиктивни услуги. Неправомерният избор на Agropromotion" за прилагаща организация поставя началото на създаването на условия, противоречащи на правото на ЕС и приложимата наредба осъществен е конкурс без реална конкуренция. Сдружението сключва консултантски договор за дейностите по извършване и контрол на промоционалната програма с Блу пърфект" ЕООД, което е и участник в конкурса, свързан с избраната прилагаща организация и контролиран от С. Скарлис. Сдружението приема доставчиците на услугите и дейностите, избрани от Agropromotion" и не осъществява контрол както по отношение на реалността на извършените услуги, така и по отношение на цените за дейностите и услугите; предоставя на Миленски изключителни правомощия за разпореждане с банковата сметка по договора. Представляващият сдружението сочи в пълномощното, че може да се разпорежда със сумите по банковата сметка само съвместно с Миленски факт, показателен за подмяната на действителния избор, осъществен от ДФЗ и одобрен от ЕК за бенефициер на средствата по промоционалната програма в противоречие на чл. 122-124 от Регламент 1234/2007, който посочва предлагащи организации да са само организации на производители и междубраншови организации, които могат да бъдат бенефициери на финансова помощ от Европейския съюз за мерки за популяризиране на земеделски продукти на вътрешния пазар и в трети страни. Съдът приема за установен и субективният елемент за изкуствено създадените условия разкрити са връзките от правно, икономическо и лично естество между сдружението, изпълняващата организация и подизпълнителите. Действията и бездействията на физическите лица, представляващи операторите, показват намерението им да получат предимство в противоречие с целите на мярката. Същото се изразява в получаване на финансова помощ, която не им се следва според правото на ЕС. В резултат на действия, привидно отговарящи на изискванията на одобрената промоционална програма, участниците в схемата са целели единствено да получат финансово подпомагане, а не да популяризират конкретни земеделски продукти - злоупотреба, изградена на принципа на заобикаляне на правилата, установени в правото на ЕС. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност на извода на АСВТ, че административният акт е издаден от компентен орган. Нормите на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП определят, че ДФЗ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор и на РА. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. Правомощието му е обвързано с предвиденото в чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП задължение на РА да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, които са публични държавни вземания. Според чл. 166, ал. 1 и 2 от ДОПК установяването на публичните държавни вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая такъв е предвиден в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП. Но в алинея 6 на чл. 20а от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира това правомощие на заместник изпълнителния директор така Заповед 03-РД/2033/#5/24.06.2021 г., според чийто Раздел II, т. 2.23 на заместник изпълнителния директор е делегирано правомощието да издава АУПДВ и решения за налагане на финансови корекции. В същата заповед е посочено, че се възлага на Вл. Атанасов ръководството на дирекция" Селскостопански пазарни механизми", а абревиатурата й /ДСПМ/ е върху Уведомителното писмо и АУПДВ. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, приет с ПМС 151 от 16.07.2012 г., Дирекция "Селскостопански пазарни механизми" изпълнява следните функции по прилагане на ОСП по следните мерки и схеми: "т. 6. администрира одобрените от ЕК промоционални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни. " Не се споделя от касационния състав оплакването на сдружението, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ няма правомощия да постанови отказ за плащане по предявените заявки. С. Устройствения правилник на ДФЗ в компетентността на дирекция "Селскостопански пазарни механизми" е да изготви и предложи на заместник изпълнителния директор да приеме акт за отказ за изплащане на финансови средства, съответно за възстановяване на неправомерно получени финансови средства по промоционални програми за популяризирането на продукти на селското стопанство на пазара на ЕС и в трети страни. Волеизявлението, че се отказва плащането по Заявка за междинно плащане 232012281216 от 28.12.2016 г. и Заявка 242012310317 от 31.03.2017 г. е необходимо с оглед правна сигурност, доколкото по този начин приключва производството по тях. Отказът за плащане не е мотивиран със съображения за недопустими разходи при контрола по Глава шеста на специалната Наредба /ПМС 34 от 14.02.2007 г. / - чл. 24 и сл. Това производство е погълнато от процедурата по издаване на АУПДВ, т. к. разкритите от разследването на ОЛАФ измамни практики представляват специфична нередност. Нередност по смисъла на чл. 1, § 2 от Регламент/ЕО, ЕВРАТОМ/ 2988/95/, която се е изразила в намаляване на общия бюджет на ЕС чрез извършване на неоправдани разходи за фиктивни доставки на стоки и услуги по промоционалната програма. Не се касае за самостоятелно производство по верификация на сумите заявени за плащане, а за наличие на основание за отнемане на неправомерно получената облага по смисъла на чл. 4, § 1 от Регламента /Е0/ 2988/95, който постановява, че по принцип всяка нередност включва отнемане на незаконно придобитата облага. Това означава да не се плати по предявените заявки и едновременно с това да се иска връщане на вече платеното. Както е посочено в § 3 на чл. 4 от посочения Регламент невъзможност за получаване на облагата или нейното отнемане. Единството на фактическите основания обуславя съвместното им разглеждане с оглед непротиворечиво разрешаване на въпроса, при липса на забрана за това в специалния закон /приложимата Наредба/. Преценката за наличието на изкуствено създадени условия за получаване на помощта обуславя както волеизявлението на административния орган за отказ да се плати по заявките за междинно плащане, така и това за установяване по основание и размер на публичното държавно вземане. С молба от 12.04.2022 г. по първоинстанционното дело настоящият касатор е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното публично вземане по чл. 171, ал. 1 ДОПК, което е разгледано в обжалваното решение без съдът да е изложил фактически и правни установявания относно началния и краен момент на давностния срок, което препятства касационния съдебен състав да осъществи дължимата съобразно чл. 218 вр. чл. 220 АПК проверка на постановения съдебен акт. От една страна АС Велико Търново е приел, че в разглеждания случай е налице продължаваща нередност и началният момент на давността е 28.12.2016 г., но от друга че се касае за многогодишна програма, обуславяща продължаване на давността поне до 19.02.2021 г. Най-сетне, същата е прекъсната с нотифициране на сдружението за започналото разследване на 08.07.2016 г. без да сочи въз основа на кое доказателство по делото е формиран този извод. В практиката на СЕС е възприето разбирането, че предвиденият в разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 срок следва да гарантира правната сигурност на икономическите оператори, които трябва да са в състояние да установят кои техни операции са породили окончателните последици и за кои все още може да се води процедура за установяване на нередност - решение от 03.09.2015 г. по дело С-383/14, т. 30. Според СЕС извършването на нередност, с което започва да тече давностният срок, предполага изпълнението на две условия, а именно: действие или бездействие на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, както и вреда или потенциална вреда, причинена на бюджета на ЕС. Давностният срок започва да тече от извършването на нередността, т. е. от момента, в който са настъпили както действието или бездействието на икономическия оператор, представляващо нарушение на правото на Съюза, така и вредата, причинена на бюджета на ЕС, като началният момент на давностния срок винаги е датата на по-късното събитие /решение от 06.10.2015 г. на СЕС по дело С-59/14, т. 24-26 и решение от 03.10.2019 на СЕС по дело С-378/18, т. 33/. В практиката си СЕС се е произнасял и относно употребеното в ал. 2 на чл. 3, § 1 от регламента понятие "продължаваща или повторно извършена нередност", постановявайки, че по смисъла на чл. 3, § 1 Регламент от 2988/95 дадена нередност е продължаваща или повторно извършена нередност, когато е допусната от оператор, който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза /решение от 11.06.2015 г. на СЕС по дело С-52/14, т. 49/. Понятието "прекратена нередност" съгласно разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 2 от регламента трябва да се разбира като отнасящо се до датата, на която е била прекратена последната операция, съставляваща една и съща повторно извършена нередност - решение 15.06.2017 г. по дело С-436/15, т. 54. Регламент 2988/95 въвежда общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Европейски съюз. Целта според трето съображение от неговия преамбюл е да се противодейства на действията, насочени срещу финансовите интереси на Съюза във всички области. Легална дефиниция на понятието "нередност" е дадена в § 2 на чл. 1 от Регламент 2988/95, като всяко нарушение на разпоредба на правото на Съюза, в резултат на действие или бездействие на икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на ЕС или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Съюза или посредством извършването на неоправдан разход. Според чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент 2988/95, срокът за давност на процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1, е извършена, като секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Съгласно ал. 2 от същия параграф на чл. 3 от регламента, в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. А в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностният срок започва да тече отначало след всяко такова действие. Най-накрая, според ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента. Анализът на горепосочените разпоредби и практика на СЕС налага административният съд да направи фактически и правни установявания съобразно пряко приложимата в разглеждания случай европейска правна уредба. Първостепенният съд следва да прецени дали нередността, обективираща се според оспорения АУПДВ в съвкупност от конкретни нарушения, попада в първата алинея на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 или представлява продължаваща или повторно извършена нередност, като за целта е длъжен да провери налице ли са елементите на фактическия състав на продължаваща или повторно извършена нередност. Административният съд следва да установи по категоричен начин и началния момент на давностния срок, както и с оглед разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 3 от регламента - да прецени дали в случая този срок е прекъсван, и коя е крайната му дата, като направи всички необходими за изграждането на тази преценка фактически и правни констатации. Първоинстанционният съд следва да даде отговор дали разглежданият случай попада в обхвата на "многогодишна програма" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изречение второ от Регламент 2988/95. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и върнато на друг състав на същия административен съд за ново разглеждане при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение, задължителния указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора въпросът за разноските следва да бъде решен от административния съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,