Решение № 13272 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2010 г.

Решение № 13272 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7727/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на сектор Пазарджик при РДНСК - Южен Централен район против решение № 157 от 29.04.2010 г. на Административен съд - Пазарджик, постановено по адм. дело № 63/2010 г., с което е отменена негова заповед № ДК-10-2 от 12.01.2010 г. и разрешение за строеж № 123 от 16.12.2009 г. на гл. архитект на община Септември в частта му по т. 1 относно строежа на "Пътна масивна ограда" с обща височина 2,20 м и на разстояние 1,50 м. от строящия се клуб в северозападната част на УПИ Х-магазин в кв. 39 по плана на с. Ковачево. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването. Ответната страна Махмуд Рамадан Салим оспорва жалбата. ПК "Заря" гр. Септември не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед и разрешение за строеж в частта му за плътната масивна ограда предвидена за застрояване вътре в имота, а не на регулационната граница за незаконосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оградите, като особен вид строежи, се изграждат за ограждане на урегулираните поземлени имоти към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти- чл. 48, ал. 1 ЗУТ. Разрешената с оспореното разрешение за строеж плътна ограда е предвидена вътре в УПИ, а не на регулационната линия и представлява друг вид строеж, а не ограда, за който се изисква съгласие на всички носители на вещни права в имота, както правилно приема и административният съд. Като издадено в противоречие с нормата на чл. 48, ал. 1 ЗУТ разрешението за строеж и потвърждаващата го заповед са материалноправно незаконосъобразни и правилно са отменени с обжалваното решение. Ответникът Махмуд Салим е носител на ограничено вещно право на строеж в урегулирания поземлен имот, за който е издадено разрешението за строеж, поради което е заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и има право на жалба. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Махмуд Салим, за което има своевременно направено и доказано до размера на платено адвокатско възнаграждение искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,