Решение № 3421 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2014 г.

Решение № 3421 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10783/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Петър Иванов Джоков, чрез пълномощника адв. Петрова, срещу решение № 391 от 15.07.2014 г. по адм. дело № 319/2014 г. по описа на Административен съд-Монтана. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че необосновано административният съд е приел реално предоставяне на услугата сметоизвозване. От представените по делото доказателства не се установява от имота да са извозвани отпадъци, няма данни за честотата на сметоизвозването. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че определянето на честотата на извозване на отпадъците е правомощие на общината, поради което задълженото лице не може да определя същата, а следва да се съобрази с определената от общината. Неправилно съдът приема, че дължимата ТБО е правилно определена на база честота на сметоизвозване по заповедта на кмета, а не на база поисканата с декларацията честота от задълженото лице. В нарушение на процесуалните правила съдът неправилно е приел, че АУЗД е съобразен с влязлото в сила решение по адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд Монтана. Иска отмяна на решението с произнасяне по същество или делото да се върне на ново разглеждане. Претендира разноски и пред двете съдебни инстанции съгласно представен списък. Ответникът началник отдел "Местни приходи" при община Монтана, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и иска оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 210 от 28.03.2014 г. на орган по приходите при община Монтана, в частта с която е определен размер за такса сметоизвозване на 60.70 лв., както и начислените лихви за трите вида услуги, потвърден с решение № 4 от 26.05.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана. Органът по приходите в община Монтана е установил спрямо Петър Джоков задължения за 2013 г. за ТБО за притежаван недвижим имот, находящ се в гр. Монтана, ул. "Любен Каравелов" № 6. За да отхвърли като неоснователна жалбата в обжалваната част, административният съд обосновано е установил следното: С декларация от 28.11.2012 г. Петър Джоков е декларирал пред община Монтана, че за недвижимия имот за 2013 г. иска ТБО да се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци, ползване на собствени съдове една кофа при често на извозванията четири пъти. Върху същата декларация ръкописно е изписано 0.1 куб. м., три пъти седмично. Съдът е приел, че по делото е представена заповед от 29.10.2012 г. на кмета на община Монтана по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, като в район I е включена територията в строителните граници на гр. Монтана, където се предоставят и трите услуги, включително и тази по сметосъбиране. Ценено е решение на Общински съвет Монтана, с което са определени годишните размери на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъците и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за процесния период. По делото са приложени Правилник за устройство и дейността на общинско предприятие "Чистота", чиято предмет на дейност е и сметосъбиране и сметоизвозване на територията на община Монтана, заповед от 02.01.2013 г. на общинско предприятие "Чистота", с която са определени районите, броя и вида на контейнерите, разположението, графика на колите за извозване, както и удостоверение от 02.07.2014 г. на общинско предприятие "Чистота", че автомобил марка, Мерцедес, рег. № М 05-18 ВА извозва битовите отпадъци на живущите на ул. "Любен Каравелов" № 6. Съдът е посочил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд Монтана е отменен предходно издаден АУЗД № 61 от 20.03.2013 г., с който е установено задължение за ТБО по отношение на Петър Джоков за същия недвижим имот за 2013 г., потвърден с решение № 6 от 15.04.2013 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана, а преписката е изпратена на орган по приходите за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени в решението, по тълкуването и прилагане на закона. Към първоинстанционното дело е приложено адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд Монтана, както и решение на общински съвет Монтана от 14.02.2013 г., с което е утвърден бюджетът на община Монтана за 2013 г., решение на общински съвет Монтана от 13.02.2013 г., с което е приет отчетът за касовото изпълнение на бюджета и на извънбюджетните средства на община Монтана, ведно с отчетите за работата на общинско предприятие "Чистота" към 31.12.2013 г., удостоверение от 08.07.2014 г. на общинско предприятие "Чистота", в което се заявява, че посочената вместимост на съдовете за битови отпадъци от 0.100 л. съгласно заповед № 2406 от 29.10.2012 г. на община Монтана следва да се чете за 0.1 куб. м. (поради допусната правописна грешка). Представени са пътни листи за 2013 г. за автомобил марка, Мерцедес, рег. № М 05-18. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че спорът между страните се свежда до това реално ли е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за 2013 г. и правилно ли е определен размер на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване- органът по приходите е изчислил размера на задължението не съобразно заявеното в подадената декларация по чл. 19а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Монтана - Наредбата (извозване на отпадъците 4 пъти годишно), а съгласно честотата на сметоизвозване по заповедта на кмета на община Монтана-веднъж седмично или 52 пъти годишно. Като е обсъдил подробно събраните по делото писмени доказателства, административният съд е направил извод, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е извършвана по отношение на района, в който се намира недвижимият имот на Петър Джоков, налице е реално предоставяна услуга по отношение на имота. Съдът е посочил, че при определяне размер на таксата за сметоизвозване административният орган не е обвързан с посочената в декларацията по чл. 19а от Наредбата честота на сметоизвозване от задълженото лице, тъй като този въпрос е от компетентността на кмета на общината и се разписва в заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Административният съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че при издаването на новия АУЗД органът по приходите не се е съобразил с влязлото в сила решение по адм. дело № 311/2013 г. по описа на Административен съд Монтана, тъй като при връщане на преписката на административния орган съдът дава указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът се аргументирал, че установяването на размера на лихвите за трите услуги и включването им в АУЗД не е в противоречие с материалния закон, с процесния акт се установяват задължения, в т. ч. и лихви за минал период от време. Обжалваният съдебен акт е правилен. Оплакванията в касационната жалба са били направени и пред АС-Монтана. По оплакването на касационния жалбоподател за необоснованост: За да възникне задължение за заплащане на ТБО е необходимо общината да е престирала услугата, предвид чл. 71 от ЗМДТ, когато са осъществени следните предпоставки: кметът на общината да е включил услугата в заповедта си по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя; недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината реално да е извършвала дейността. Правилно административният съд е приел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е реално извършена и определената за нея такса е дължима. Територията, на която се намира имотът на Петър Джоков е включена в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Реалното осъществяване на дейностите по изпълнение на тази услуга също е доказано по делото. Видно от представеното по делото удостоверение от Общинско предприятие "Чистота" (стр. 84 от пъроинстанционното дело), на ул. "Васил Левски" срещу общинския пазар са разположени съдове за смет, които се ползват от живущите лица на ул. "Любен Каравелов" № 6, а извозването на отпадъците се извършва от автомобил марка "Мерцедес", рег. № М 05-18 ВА. Фактическото извозване на отпадъците се потвърждава от график на работа на цитирания автомобил в случая в Район I, ул. "Васил Левски", като честотата на извозването е три пъти седмично за контейнери тип Бобър и веднъж седмично за кофа със вместимост 0.1 куб. м. Последното се установява от пътни листи на посочения автомобил, които удостоверяват извозването на отпадъците. Както е приел и административният съд пътните листи не могат да установят извозването на отпадъците точно от конкретния имот, но дейността е извършвана в Район I, където е имотът на касационния жалбоподател, което е достатъчно. Непреминаване на колите по ул. "Любен Каравелов", а по най-близката улица не представлява критерий дали реално е предоставяна услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Обосновано с оглед установеното наличие на осигурен и поставен съд за битови отпадъци, разположен близо до имота на жалбоподателя и при пряк достъп до него и при редовно осъществяваното сметоизвозване, административният съд правилно приема, че услугата реално е предоставяна. Съгласно чл. 19а, ал. 2 от Наредбата, в случая когато таксата се определя според количеството битови отпадъци "в декларацията се посочват видът и броят на съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват през годината, съобразно обявената от общинския съвет честота на извозването на битовите отпадъци". От съдържанието на разпоредбата се установява, че задълженото лице може да декларира само вида и броя на съдовете, които ще използва през годината, но не честотата на извозването се определя от общинския съвет или при възложени правомощия от кмета на общината. Видно от заповед № 2406 от 29.10.2012 г. на община Монтана за съдове с обем 0.1 куб. м., честотата на извозването е веднъж седмично или 52 пъти годишно, следователно размерът на ТБО за компонента сметосъбиране и сметоизвозване е изчислен правилно, в какъвто смисъл е правния извод на първоинстанционния съд. Не е налице и третото заявено касационно основание за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно Административен съд Монтана е приел, че административният орган е изпълнил указанията дадени с решението по адм. д. № 311/2013 г., с което е задължен да издаде нов АУЗД, да се мотивира за начина на определяне на ТБО по така подадената декларация. Не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното по-горе не са налице касационни основания за отмяна на решението. Разноски не се претендират от ответника по касационната жалба, поради които и такива не се присъждат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,