Решение № 4099 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 693/2010 г.

Решение № 4099 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 693/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл., вр. 185 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от пълномощник на Министъра на правосъдието, против Решение № 14409/30.11.2009 г., постановено от тричленен състав при Второ отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 11181/2009 г., с което е обявена нищожността на издадената от него Наредба за допълнение към Наредба № 32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 17.03.2009 г., в сила от 17.09.2009 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено при нарушаване на материалния закон и е необосновано, с оглед събраните по делото доказателства. Оспорва се изводът на съда за липсата на законова делегация на министъра да издаде процесния подзаконов нормативен акт - неточно е прието, че предмет на оспорването е Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, вместо Наредба за допълнение на Наредба № 32/1997 г., като по този начин съдът е разширил неоснователно предмета на оспорване, визиран в жалбата на нотариус Каменов. Съдът е изградил неправилни изводи относно липсата на законова делегация за министъра на правосъдието да издаде оспорения подзаконов нормативен акт - правните основания, по силата на които е издадена, са посочени в нея. В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Славова, която поддържа касационната жалба, по изложените в нея и в писмени бележки съображения, представя допълнително писмо от Нотариална камара № 175/18.02.2009 г. и Декларация, приета на Националната конференция "Имотни измами - проблеми и противодействие" от 31.10.2008 г. Ответникът - Огнян Каменов Каменов, гр. Берковица се явява лично, оспорва само частично касационната жалба. Счита я основателна по отношение на неоспорените от него § 4 и § 6 и моли в тази част решението да се остави в сила. Уточнява, че предмет на оспорването му са само 4 параграфа, но тричленният състав е отменил цялата наредба. Счита, че относно необжалваната част, министърът на правосъдието е имал съответните правомощия и е можел да посочи срока, в който наредбата да влезе в сила. Претендират се и направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалбата. Неоснователно е твърдението за необоснованост на съдебния акт и материална незаконосъобразност. Правилно тричленният състав е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и правилно е изтълкувал и приложил съответните законови разпоредби. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното, постановено в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК решение, е обявена изцяло за нищожна Наредба за допълнение на Наредба № 32 от 1997 г., за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, (обн., ДВ, бр. 12/1997 г., изменяна същата година, през 1998 г., 2003 г. и 2008 г.), която, както се уточни по-горе, е обнародвана в ДВ, бр. 20 от 17.03.2009 г., а съгласно § 6 е предвидено да влезе в сила в шестмесечен срок от обнародването й - т. е., от 17.09.2009 г. Като правни основания за издаването на Наредба № 32/1997 г., съгласно нейния § 2 от Заключителните й разпоредби, са посочени чл. 27, чл. 28, ал. 1, чл. 36, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 474, ал. 1 ГПК отм. Съдържанието и предписанието на тези норми съдът е проследил, като е обосновал извода, че при приемане на атакуваната пред него Наредба за допълнение на Наредба № 32/1997, представляваща подзаконов нормативен акт, са допуснати пороци, обуславящи нейната нищожност - налице е липса на делегирана компетентност на издателя, към датата на издаването на акта, което винаги води до нищожност, а е недопустимо тези правомощия да възникват в по-късен момент. В случая законовата делегация за това - чл. 28б, е приета с изменението на ЗННД, в сила от 9.06.2009 г. Така постановеното решение е обосновано и правилно, сочените по отношение на него касационни основания не са налице. Твърдението, че съдът е разширил неоснователно предмета на оспорване, посочен в жалбата на Огнян Каменов, както и че без основание е приел, че предмет на оспорването е Наредба № 32/1997 г., вместо Наредба за допълнение на Наредба № 32/97 г., обнародвана в ДВ, бр. 20 от 17.03.2009 г., са не само неоснователни, но и неверни - неколкократно, и в обстоятелствената част на съдебния акт и в диспозитива му, предметът на обсъждане е ясно подчертан и уточнен, не е налице соченото оплакване, резултат на превратно пресъздаване на изложеното в решението. Неоснователно се възразява и, че към датата на приемането и обнародването в ДВ на оспореното Допълнение на Наредба № 32/97 г., министърът на правосъдието е притежавал делегирана от закона компетентност да създаде процесната информационна система към Нотариалната камара, с последващите задължения за нотариусите да подават съответните данни към нея. До този правилен извод тричленният състав е стигнал след проследяване на конкретното съдържание на посочените в § 2 от Наредбата като основания законови разпоредби - чл. 27, чл. 28, ал. 1, чл. 36, ал. 3 от ЗННД и чл. 474, ал. 1 ГПК отм., сега чл. 578 ГПК, които действително, към датата на издаването на Наредбата не делегират правомощия на министъра да я издаде. Едва с изменението на Закона - ДВ, бр. 42 от 5.06.2009 г. и създаването на новия чл. 28б ЗННД: - "Към Нотариалната камара се създава информационна система, която съдържа база данни - част от служебния архив на нотариуса. Правото на достъп до информационната система и данните, които се въвеждат, се определят с наредбата по чл. 28, ал. 1", тези правомощия за министъра на правосъдието вече са налице, със създадената законова делегация, считано от 9.06.2009 г., т. е. след издаването на процесния подзаконов нормативен акт. Порокът безспорно води до нищожност, не може да бъде саниран, независимо, че към влизането в сила на Наредбата, законовата делегация вече е налице. Ирелевантни са както приложените съгласувателни писма, така и конкретната инициатива за създаването на изменението и Декларацията от Националната конференция - дали е спазена процедурата в конкретния случай не се обсъжда, а определено положителната цел не би могла да бъде постигната без валидно издаване на Наредбата. За нищожността съдът следи служебно и я обявява винаги, дори и да няма искане, или при явното противопоставяне на страните, включително и в неоспорените части на акта, както правилно и с основание е процедирал решаващият съдебен състав. Воден от тези съображения, Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия,