Решение № 9824 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15672/2018 г.

Решение № 9824 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15672/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Сити Билдинг" ООД, гр. Добрич, чрез адв. К. Дочева против решение № 1985/23.10.2018 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3280/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 03000816000922-091-001/07.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна в оспорената му част относно установените задължения по ЗДДС за м. 10.2015 г. и м. 11.2015 г. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до неспазване на срока по чл. 172, ал. 1 АПК за постановяване на съдебното решение и неправилна преценка на доказателствата по делото. Касаторът твърди, че е доказал по делото доставчикът му "Алекс строй 21" ЕООД е закупувал материалите, необходими за извършването на услугите и че е разполагал с наети работници за осъществяване им. Налице е договор за възлагане на СМР, отчитане на извършените СМР с актове обр. 19, фактуриране на извършените услуги и ефективното им заплащане. Тези обстоятелства, според касатора установяват действително извършени доставки. Допуснатите от доставчика нарушения не следва да се третират във вреда на получателя по доставките. По отношение на ВОП на лек автомобил, касационният жалбоподател поддържа, че е налице освободено вътреобщностно придобиване, за което на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 65, ал. 1 от ЗДДС не се начислява ДДС. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. М. Марчева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представени по делото писмени становища. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт № 03000816000922-091-001/07.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, в която на "Сити билдинг" ООД, гр. Добрич са установени задължения по ЗДДС както следва: в размер на 7 823. 32 лева и лихви от 648. 26 лева за данъчен период м. 10.2015 г. - начислен ДДС за осъществено вътреобщностно придобиване /ВОП/ на лек автомобил и в размер на 6 713. 80 лева и лихви от 500. 27 лева за данъчен период м. 11. 2015 г., поради отказ на правото на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Алекс строй 21" ЕООД - фактура № 28/10.11.2015 г. с предмет аванс по договор за СМР от 23.10.2015 г. и извършено СМР по договор от 23.10.2015 г. и акт обр. 19. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, подписан е с квалифициран електронен подпис и при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизията. По приложението на материалния закон съдът е приел, че по фактурите, издадени от "Алекс строй 21" ЕООД не са налице предпоставките по чл. 68 от ЗДДС за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като не се установява действителното извършване на доставките. Според съда жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това, че доставчикът "Алекс строй 21" ЕООД е придобил стоките и материалите, които са транспортирани на обект - блок Г от жилищен комплекс "Варна сити парк" и са вложени от лица, с които е в трудови или граждански правоотношения при изпълнението на дейностите, за които са издадени фактурите от 10.11.2015 г. и от 30.11.2015 г. Прието е, че заключението на ССЕ, не променя изводите на органите по приходите за липса на извършени СМР с посочените в акта материали и обем. По отношение законосъобразността на начисления ДДС за данъчен период м. 10.2015 г. съдът е приел, че е налице вътреобщностно придобиване /ВОП/ на лек автомобил, втора употреба, за което е приложим общият режим на облагане по чл. 13, ал. 1 ЗДДС. В мотивите си е посочил, че по силата на чл. 62, ал. 1 ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната, като съгласно чл. 84 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя и се начислява с протокол по чл. 117 ЗДДС. В конкретния случай дружеството не е изпълнило задължението си за начисляване на ДДС за придобития от него лек автомобил на стойност 39 116. 60 лева по фактура № 7/16.10.2015 г. издадена от AG Automobile, за който доставчик е установено не е приложил специалният режим на облагане маржа на цената, а е декларирал продажбата в VIES декларация като ВОД. С тези мотиви съдът е потвърдил ревизионния акт в оспорената част. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 68 и сл. ЗДДС основна предпоставка за възникването на правото на приспадане на ДДС е действителното осъществяване на доставките. В конкретния случай предмет на доставките са строителни услуги /СМР/, поради което и по силата на чл. 9, ал. 1 ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. В чл. 25, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че данъчното събитие за този вид облагаеми доставки възниква към момента на извършването. С настъпването на данъчно събитие по силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът става изискуем. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на ДДС възниква когато данъкът стане изискуем. При така действащата уредба релевантният юридически факт, който поражда данъчно събитие, съответно изискуемост на данъка и възникване на правото на данъчен кредит е извършването на услугите. Този факт подлежи на доказване по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК от лицето, което претендира признаване на приспаднатия ДДС. В конкретния случай "Сити билдинг" ООД е представило преписи от фактурите, за които е установено, че представляват годен данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, договор, сключен с "Алекс строй 21" ЕООД от 2.11.2015 г., който не съответства на договора от 23.10.2015 г, посочен във фактура № 32/30.11.2015 г. и акт обр. 19 за установяване извършването на строително – монтажни работи към 27.11.2015 г. на обект жилищен комплекс "Варна Сити Парк", УПИ XVI-553 кв. 57, - гипсово – варова мазилка Rofix 150 по стени и тавани общо 3287 кв. м. и доставка и монтаж на ръбохранител (метална лайсна) извън светли отвори, 177 лм Другата спорна фактура документира авансово плащане за СМР по договор от 23.10.2015 г., сумата на което е приспадната от стойността на работите, посочени в акт обр. 19. Представена е справка за лицата, наети по трудов договор от "Алекс строй 21" ЕООД през м. 08 и м. 09.2015 г., както и копие от страница на книга за инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж за 26.10.2015 г. на три лица, за които за длъжност и вид работа е посочено "Алекс строй", обект "ВСП". Така представените доказателства не установяват релевантните за спора факти по изпълнение на описаните в акта обр. 19 от 27.11.2015 г. и фактурирани стопански дейности – мазилка от вида и количеството на посочената, както и доставка и монтаж на ръбохранители. Не е установена връзка между извършения инструктаж на работници от 26.10.2015 г. и момента на изпълнение на работите към 27.11.2015 г. Не е установено от строителната документация на обекта, на който ревизираното дружество е изпълнител, че неговият подизпълнител "Алекс строй 21" ЕООД е участвал в изпълнението на конкретните дейности на обекта Варна Сити Парк, които са предадени на възложителя. Оплакванията в касационната жалба, че на получателя не следва да се възлагат последиците от нередовно водено счетоводство на неговия доставчик, принципно са основателни, но при липсата на категорични доказателства за съществуването на резултата от фактурираните СМР от доставчика на конкретния обект, основателността на тези доводи не променя изводите на първоинстанционния съд за липса на материалноправните предпоставки по чл. 68 и сл. ЗДДС за признаване на правото на приспадане. Аргумент в тази връзка е и влязлото в сила съдебно решение № 4919/2.04.2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение по адм. дело № 14234/18 г., с което е потвърдено като законосъобразно извършеното с ревизионен акт преобразуване на финансовия резултат на "Сити билдинг" ООД за 2015 г. с разходите по процесните фактури, поради липса на документална обоснованост, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. По отношение начисления ДДС, страните не спорят по фактите, които са установени в обжалваното решение в съответствие с доказателствата по делото. Спорът е правен и се отнася до въпроса възниква ли за дружеството в качеството му на получател задължение за начисляване на ДДС в случай на вътреобщностно придобиване /ВОП/ на лек автомобил по смисъла на чл. 13, ал. 1 във връзка с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС В конкретния случай от данните във фактурата, издадена от AG Automobile и справката във VIES – системата, законосъобразно съдът е приел, че за доставката на лекия автомобил, втора употреба не е приложен специалният ред за облагане на стоки втора употреба, което по силата на чл. 13, ал. 4, т. 1 ЗДДС не представлява вътреобщностно придобиване. По общото правило на чл. 13, ал. 1 ЗДДС придобиването на право на собственост върху автомобила, който е транспортиран и получен на територията на страната представлява ВОП и данъкът е изискуем от получателя съгласно чл. 84 ЗДДС. По силата на чл. 63, ал. 3 ЗДДС данъкът при ВОП става изискуем на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчно събитие. В случая данъкът е станал изискуем към момента на придобиването на автомобила през м. 10.2015 г. Ревизираното дружество не е изпълнило задължението и не е декларирало ВОП и не е начислило ДДС с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗДДС. По силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за придобиването на лек автомобил, от което следва, че начисленият ДДС е дължим. Доводите в касационната жалба са основани на приложението чл. 86, ал. 3 ЗДДС, според която разпоредба не се начислява данък при извършено освободено вътреобщностно придобиване. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗДДС освободени са вътреобщностните придобивания на стоки с място на изпълнение на територията на страната, чиято доставка на територията на страната е посочена в глава четвърта. Нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС е в глава четвърта на закона, но за да е приложимо освобождаването, на което се позовава касатора, следва да е налице доставка на стока, при придобиването на която, да не е било налице право на данъчен кредит. В случая не е установено изпълнението на това условие, поради което не е налице освободено вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗДДС и нормата на чл. 86, ал. 3 ЗДДС не намира приложение. По изложените съображения настоящият състав намира, че решението, с което жалбата на "Сити билдинг" ООД е отхвърлена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 1000. 57 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,